— Моите поздравления.
Кен се усмихна в брадата си.
— Не мога да доведа в тази къща коя да е. Съпругата ми трябва да бъде истинска, неподправена, родена лейди. Едно време някой ми беше казал, че истинската дама е енергична личност, която се бори за своята кауза, която се застъпва за потиснатите, без да се изкриви дори шапката й. Истинската дама може с един поглед да превърне мъжа в парче лед. Вие днес направихте това, Хюстън.
— Какво казахте, моля?
Той избута настрани двете празни чинии и се наведе към нея.
— Когато пристигнах в този град, всички жени почнаха да се правят на глупачки зарад мен. Но когато не им обърнах никакво внимание, бързо показаха истинското си лице. Мъжете ги гледаха и се подсмиваха, някои се ядосаха; но нито един от тях не дойде при мен и не ми каза, че съжалява. И никой досега не ми е казал нещо приятно. Само вие.
— Но, мистър Тагърт, някоя от тези жени сигурно…
— Никоя не ме защити, както вие направихте това тази сутрин. И как само ме погледнахте, когато ви докоснах. Направо щях да замръзна.
— Мистър Тагърт, мисля, че вече е време да си тръгвам. — Никак не й харесваше насоката, която беше взел техният разговор. Беше съвсем сама с този огромен, полуцивилизован мъж. И на всичкото отгоре никой не знаеше, че се намира в тази къща.
— Не искам да си ходите. Трябва да ви кажа нещо много важно.
— Бихте могли да ми пишете. Аз наистина трябва вече да си ходя.
— Елате да ви покажа градината. Имам сума ти растения зад къщата — каза той като някое малко момченце, което непременно иска да наложи волята си.
Хюстън се надяваше, че няма да съжалява за съгласието си и предположи, че „многото растения“ все пак представляват някаква градина.
Тя наистина се озова в прекрасен парк: цели декари, пълни с цъфнали ухаещи храсти, многогодишни растения, рози и различни дървета.
— Градината е красива също като къщата — каза тя и си пожела да тръгне по пътечките, които блестяха на лунната светлина. — Какво имахте да ми кажете, мистър Тагърт? Трябва вече да си тръгвам.
— Знаете ли, че аз ви помня още от времето, когато бяхте малко момиченце! Често играехте с Марк Фентън в градината. Вие, разбира се, не ме забелязвахте. Аз бях само някакъв си ратай — каза рязко той, но бързо се успокои. — Често съм се питал какво ли ще излезе един ден от вас — една Чандлър, която си играе с Фентънови. И сега виждам, че е станало нещо чудесно.
— Много ви благодаря. — Тя учудено се питаше какво ли цели той с тези объркани приказки.
— Това, което исках да ви кажа, е, че съм на тридесет и четири години, притежавам толкова много пари, че вече не знам какво да ги правя, имам голяма празна къща и склад, пълен с мебели, които трябва да бъдат свалени оттам и подредени. Освен това искам някой да ми намери готвачка, защото ние с Идън сме принудени всеки ден да преглъщаме собствените си буламачи. Това, от което имам нужда, мис Хюстън Чандлър, е съпруга и аз реших да ви направя своя жена. — Последното изречение беше изречено с триумфален тон.
Хюстън едва успя да се окопити.
— Искате да се ожените за мен? — прошепна тя.
— Да, за вас. Мисля, че би приличало на една дама от семейство Чандлър да живее в такава къща — най-голямата, която град Чандлър в Колорадо някога е виждал. Освен това възложих на един човек да се осведоми за вас. Вие сте посещавала няколко наистина изискани училища и знаете как се правят покупки за къщата. Освен това умеете да давате приеми — такива, каквито някога организираше жената на Джей Гулд. А аз ще ви купя и чинии от чисто злато, ако ви потрябват за вашите приеми.
Хюстън най-после се съвзе от шока, в който беше изпаднала. И първото нещо, което направи, бе да се завърти на токчетата си и да си тръгне.
— Почакайте още един миг — извика той и тръгна след нея. — Кога ще бъде сватбата?
Когато се обърна към него, очите й заплашително святкаха.
— Мистър Тагърт, позволете ми сега да ви кажа няколко ясни и прости думи. Първо, аз вече съм сгодена и скоро ще се омъжа. Второ, даже и да не бях сгодена, аз не знам почти нищо за вас. Не, няма да се омъжа за вас, дори да бяхте ме помолили за ръката ми, както е редно, вместо направо да разполагате с мен. — И тя сърдито се извърна.
— Това ли е, което искате от мен? Да ви ухажвам? Всеки ден до сватбата ще ви изпращам рози.
Хюстън отново спря, пое дълбоко въздух и се обърна към него.
— Не искам да ме ухажвате. В действителност не съм сигурна дали изобщо имам желание да ви виждам повече. Дойдох тук да разгледам вашата къща и ви благодаря, че ми я показахте. А сега, мистър Тагърт, искам да се прибера в къщи. Ако наистина си търсите съпруга, най-добре е да се огледате между многото свободни жени в този град. Сигурна съм, че ще откриете сред тях още една така наречена истинска, неподправена дама, за която да се ожените.
С тези думи Хюстън му обърна гръб и макар че не хукна надолу по алеята, все пак се отдалечи достатъчно бързо.
— По дяволите! — изръмжа Кен, когато тя изчезна от очите му, и се заизкачва по стълбите към първия етаж.
На горното стъпало се появи Идън.
— Е, какво?
— Тя каза „не“ — отговори неохотно Кен. — Щяла да се омъжи за онзи бедняк Уестфийлд. И недей сега да ми повтаряш: „Аз нали ти казвах!“ Защото последната дума още не е изречена. Това ще стане чак когато мис Хюстън Чандлър ми каже пред олтара своето „да“. Гладен съм като вълк. Ела да видим няма ли да намерим нещо за ядене.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Хюстън се промъкна тихо през входната врата на Вила Чандлър и събу обувките си в антрето, за да не скърцат стълбите под стъпките й. Мистър Гейтс имаше пълно доверие в Леандър и когато Хюстън излизаше с него, никой не следеше кога ще се прибере в къщи.
Когато се вмъкваше в стаята си, тя се усмихна на майка си, която подаде глава през вратата на семейната спалня и укорително я изгледа. Едва след като затвори вратата зад себе си, Хюстън проумя какво означаваше този поглед, пълен с укор. Тази вечер тя беше Блеър, а току-що беше влязла в стаята на Хюстън. Без съмнение майка й беше отгатнала каква игра играят двете и това никак не й харесваше.
С леко свиване на раменете Хюстън отхвърли неодобрението на майка си. Оупъл Гейтс обичаше своите дъщери, глезеше ги и никога не би ги попитала къде са ходили и какво са правили. А ако случайно й кажеха къде са били, никога не ги издаваше на мистър Гейтс.
Докато се събличаше, Хюстън прехвърляше в ума си събитията от последната вечер. Такава хубава къща, а толкова празна и неподдържана! И собственикът я беше предложил на нея! Разбира се, той също беше част от предложението; но в края на краищата всеки действително ценен подарък си имаше и своите неудобства.
Тя се разсъблече, седна пред тоалетната си масичка и започна да маже лицето си с крем за през нощта. Никой мъж не смееше да се държи е нея така, както Кен Тагърт тази вечер. Тя живееше от своето раждане в този малък град и всеки знаеше, че тя и сестра й са последните издънки на фамилията, основала Чандлър. Беше израснала със съзнанието, че представлява нещо като обществен символ, който всеки искаше да притежава, тъй като нито едно тържество без Чандлърови не можеше да бъде събитие за обществото. Когато известното и богато семейство Уестфийлд се премести тук от изток, тя беше още дете; но дори тогава за нея беше безспорно, че жена от фамилията Чандлър може да се омъжи само за мъж от рода Уестфийлд.
Хюстън винаги беше правила онова, което се искаше от нея. Блеър се противопоставяше на забраните, Хюстън — никога. С годините се научи да прави само нещата, които очакваха от нея. Всички в един глас
