— Да, мадам — извика през рамо момчето. Четиримата бързо се отправиха към къщата.
Тя протегна ръка на Ян, за да му помогне да стане от земята.
— Ти ще ме придружиш.
Той не обърна внимание на протегнатата ръка.
— Няма да престъпя прага на неговата къща. Не искайте това от мен! — извика гневно Ян.
— Може би имаш право. Аз използвах решетката за рози вместо стълба, за да се намеся във вашия бой. Момче, което е загубило битката, вероятно не умее да се изкачи дори по една решетка за рози.
— Да загубя битката? — Той беше висок почти колкото нея. На шестнадесет години изглеждаше същински мъж, строен и силен, и обещаваше един ден да стане исполин като братовчед си Кен. Доближи лицето си до това на Хюстън, така че носовете им почти се допряха.
— Ако случайно не можете да броите, бяхме четирима срещу един, но аз щях да спечеля боя, ако вие не бяхте се намесили.
— Но се страхуваш ла влезеш в къщата на собствения си братовчед — установи делово тя. — Колко странно. Довиждане. — И тръгна с енергични крачки напред.
Ян изтича след нея и нагоди стъпките си към нейните.
— Не се страхувам. Само не желая да влизам вътре.
— Разбира се. Прав си.
— Какво искате да кажете?
Тя се сиря.
— Съгласявам се с теб. Ти не се страхуваш от Кен Тагърт. Само не искаш да го виждаш и да се храниш на неговата маса. Напълно те разбирам.
По лицето му пролича каква борба се водеше в нето.
— Къде е тази проклета решетка за рози, за която говорехте преди малко?
Тя отново спря и втренчено го изгледа. Той се отказа да я мери гневно с очи.
— Добре де. Къде е решетката за рози, която сте използвали вместо стълба?
— Ей там отсреща.
Кен тъкмо се връщаше в къщата, когато една необикновена гледка го принуди да спре като закован. Бъдещата му съпруга, облечена по начин, по който, доколкото му беше известно, дамите нямат навика да излизат извън къщи, се спускаше по решетката за рози.
Нещо повече от дребнаво любопитство го накара та се скрие зад едно дърво. Видя как Хюстън се втурна сред вчепкалите се едно в друго момчета, високи колкото нея. Но когато хукна към полесражението, за да й помогне, видя, че тя е майсторски боксов удар запрати едно от момчетата на земята.
Кен остана на мястото си, наблюдавайки как в следващия миг невестата му постави на място едно едро, мрачно момче по обичайния за нея хладен и високомерен начин.
— Той няма никакъв шанс — изсмя се гласно Кен. Беше научил от собствен опит, че един мъж винаги излиза победен, когато Хюстън пусне в ход своя специфичен вледеняващ поглед.
Засмя се отново, когато видя, че мрачното момче задочна да се изкачва пред Хюстън по решетката за рози. Но докато ги наблюдаваше, забеляза, че халатът на Хюстън се закачи на розовите бодли и че тя се мъчи да освободи плата и себе си от това затруднение. В същия миг трима мъже и една жена излязоха зад ъгъла на къщата и само след няколко секунди Хюстън щеше да се озове в полезрението им. Затова прибяга бързо по тревата и сложи ръка върху глезена на крака й.
Когато Хюстън погледна уплашено надолу и видя под себе си Кен, тя едва не припадна. Какво ли щеше да си помисли сега за жената, за която трябваше да се венчае само след един час? Отлично знаеше какво биха казали мистър Гейтс или Леандър, ако я видеха как пред очите на всички се катери по стената в долно бельо.
Тя отново го погледна и каза единственото нещо, което й дойде на ума:
— Шапката ми вероятно се е изкривила.
Надяваше се, че звукът, който го чу да издава, беше нещо като кискане.
— Мила, дори и аз знам, че дамите не носят шапки, когато са по бельо.
Хюстън беше като парализирана. Той не й се сърдеше!
— Ако обаче не искаш всички да те видят в това одеяние, побързай да се прибереш.
— Да — промълви тя, идвайки на себе си от слисването, и бързо се изкачи нагоре, а той продължи да гледа след нея Когато стигна балкона, тя се наведе над перилата.
— Кен — извика към него тя. — Твоят сватбен подарък се намира в кабинета ти.
Той й се ухили.
— Много скоро пак ще се видим, палавнице.
С тези думи пъхна ръце в джобовете, взе да си подсвирква и тръгна към къщата, като кимаше на хората, които срещаше.
— Хюстън — обади се Оупъл зад гърба на дъщеря си, — ако най-после не се облечеш, ще пропуснеш собствената си венчавка.
— По-скоро бих умряла — отговори Хюстън, силно натъртвайки на думите си, и избяга в спалнята.
Десет минути по-късно Кен разопакова пакета, който Хюстън беше скрила в бюрото му. Вътре се намираха две кутии с пури и писмо: „Това са най-фините пури, произведени в Куба. Отсега нататък всеки месец две кутии от най-добрите пури, които могат да се купят с пари, ще бъдат доставяни на мистър Кен Тагърт в дома му,“ Писмото беше подписано от фирма за пури в Кей Уест, Флорида.
Кен току-що си беше запалил една от подарените пури, когато в кабинета влезе Идън. Кен му подаде кутията.
— Подарък от Хюстън. Можеш ли да ми кажеш как е успяла да осигури своевременно за сватбата всичките тези работи?
Идън си позволи няколко секунди, за да се наслади на вкуса на пурата.
— Ако все още мога да науча нещо на този свят, то е, че никога не бива да се подценява една лейди.
— Всяка жена, която доставя такива пури, заслужава титлата лейди. Но хайде — промърмори доволно той, — доколкото виждам, вече е време да се преоблека за сватбата. Ще дойдеш ли с мен да ми помогнеш за вратовръзката?
— Разбира се.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Хюстън сама беше скицирала модела на венчалната си рокля — семпла, но изключително изискана; изработена от копринен атлас с цвят на слонова кост, който се спускаше на дълги, подчертаващи фигурата волани, без напречни шевове. Сложна персийска шарка от хиляди изкуствено отгледани перли красеше талията, извиваше се надолу към бедрата и нагоре през гърдите към високо затвореното деколте. Роклята беше с богато надиплени ръкави, които още повече подчертаваха тънката талия. Тесните маншети също бяха обшити с перли, които повтаряха шарката на колана.
Хюстън стоеше неподвижна, докато приятелките й закрепваха воала на главата й. Той представляваше петметрова, паяжиннотънка, ръчно изработена ирландска дантела, известна под името Йоол — смела комбинация от фигурки на диворастящи цветя и бодливи листенца. Тези сложни шарки създаваха великолепен контраст с копринената гладкост и строгата кройка на роклята.
Тиа подаде на Хюстън сватбения букет. Цветовете от портокалово дърво и розовите пъпки приличаха на дъждовни капчици сред обилната зеленина. Хюстън го взе и се приготви за тържественото влизане в залага.
Оупъл погледна дъщеря си и очите й блеснаха.
— Хюстън… — започна тя, но гласът й изневери.
Хюстън целуна майка си по бузата.
— Аз получавам най-добрия мъж на света, мамо.
— Да, знам. — Оупъл й подаде букетче за косите от неразпукни розови пъпки. — Тези цветя са от сестра ти. Решила е тя да носи червени рози, а ти розови. Мисля, че има право, като казва, че не бива да бъдете съвсем еднакви на сватбата си.
