— Върви по дяволите, лейди Чандлър! Аз се отнесох почтено към теб, а ти… — Той рязко и обърна гръб. — Запази парите. Запази къщата. Доста се потруди, докато ги получиш. И не е необходимо да се жертваш повече. Може би ще склониш Уестфийлд да ти отнеме девствеността, която толкова грижливо опази досега! — С тези думи той закрачи към вратата.
— Кен! — изплака след него Хюстън, но той вече беше излязъл от кабинета.
Хюстън по-скоро падна, отколкото седна на един от двата дъбови стола.
Няколко минути по-късно в кабинета надникна Блеър.
— Време е да излезем навън и да разрежем сватбената торта — заговори смутено тя. — Ти и Тагърт…
Сега вече гневът на Хюстън избликна като поток и тя се нахвърли със святкащи очи върху сестра си.
— Ти дори не си в състояние да произнесеш малкото му име, нали! — изкрещя тя. — Смяташ, че той изобщо няма чувства. Не намери в душата си капчица милост към този човек. Сметна, че имаш право да се разпореждаш с него, както си щеш.
Блеър изплашено отстъпи крачка назад.
— Хюстън, направих го само от любов към теб! Исках да бъдеш щастлива.
Хюстън стисна ръце в юмруци и се приближи още по-плътно до Блеър, готова за бой.
— Щастлива! Как мога да бъда щастлива, когато дори не знам къде е сега мъжът ми? Благодарение на теб сигурно никога няма да разбера какво означава думата щастие!
— Благодарение на мен? Какво направих, освен че опитах всичко, което беше по силите ми, за да те видя доволна? Исках да те вразумя и да те накарам да разбереш, чене бива да се омъжваш за този човек заради парите му. Кен Тагърт…
— Ти явно нищо не си разбрала! — изкрещя в отговор Хюстън. — Унизи този горд и чувствителен човек пред очите на стотици гости и дори не го съзнаваш!
— Предполагам, че говориш за смяната пред олтара. Сторих го само заради теб, Хюстън. Знам, че ти обичаш Леандър, и бях готова да се венчая за Тагърт, за да бъдеш щастлива с любимия си. Дълбоко съжалявам за това, което ти сторих. Никога не съм имала намерение да те направя нещастна. Знам, че ти съсипах живота, но се опитах да поправя злото, което извърших неволно.
— Аз, аз, аз. Само това чувам! Съсипа моя живот, а непрекъснато говориш за себе си. Ти знаеш, че аз обичам Леандър. Ти знаеш какъв ужасен човек е Кен. През последната седмица прекара всяка минута с Леандър и когато човек те слуша да говориш за него, остава с впечатлението, че Леандър е нещо като бог. Всяка втора дума в устата ти е „Леандър“. Вече вярвам, че си имала най-добри намерения пред олтара: искала си да ми дадеш най-прекрасния мъж.
Хюстън заплашително се наведе напред.
— Може би Леандър е в състояние да запали тялото ти, но с мен не беше така. Ако в последно време не беше заета изцяло със себе си, щеше да забележиш, че аз съм се влюбила в един способен, добър и деликатен мъж. Признавам, той има доста остри ръбове, но нали ти винаги мърмореше, че моите са прекалено гладки. Така ли беше или не?
Блеър седна и толкова слисано я изгледа, че Хюстън едва не избухна в смях.
— Ти обичаш Тагърт? Обичаш Кен Тагърт? Не мога да го проумея. Ти винаги си обичала само Леандър. Откак се помня, обичаш само него.
Хюстън малко по малко се успокои и проумя, че сестра й е била водена единствена от обичта си към нея. Беше искала да й подари мъжа, когото считаше за най-добрия.
— Вярно е, аз още на шест години реших, че един ден ще се омъжа за Леандър. Мисля, че това се превърна в нещо като фикс-идея. Все едно, че бях решила да се изкача на някой особено висок връх. По- добре да бях избрала Монт Рение вместо Леандър. Щях да се изкача отгоре му и работата щеше да бъде свършена. Но повярвай ми, Блеър, аз никога не съм знаела какво ще правя с Леандър след сватбата.
— А много добре знаеш какво ще правиш с Тагърт, така ли?
Хюстън не можа да сдържи усмивката си.
— О, да! Знам съвсем точно какво ще правя с него, ако трябва да използвам твоя израз. Ще му създам дом — място, където да се чувства сигурен. Където и аз ще се чувствам сигурна и ще правя само онова, което ми харесва.
Този път Блеър беше тази, която за изненада на Хюстън скочи на крака с гневно лице.
— И не можа да намериш време, поне две минути, за да ми кажеш това по-рано? Последните седмици бяха същински ад за мен! Плаках с дни от тревога по теб, от мъка за това, което ти сторих. А сега ти стоиш тук и най-спокойно ми заявяваш, че си влюбена в този цар Мидас!
— Не позволявам да говориш така за него! — извика Хюстън, но си наложи спокойствие и продължи: — Той е самата доброта. Толкова е мил, освен това е много великодушен. И аз го обичам повече от всичко на света!
— Аз обаче изтърпях адски мъки и тревоги за теб. Трябваше да ми кажеш!
Хюстън забави отговора си. Душевните мъки на Блеър през последните седмици не бяха останали незабелязани за нея, но сърцето й до такава степен беше изпълнено с ненавист, че не усещаше никакво съчувствие към сестра си. Може би дори искаше да я види да страда.
— Вероятно толкова съм те ревнувала заради твоя любовен роман, че не исках да виждам мъката ти — отговори тихо тя.
— Любовен роман? — изсмя се през сълзи Блеър. — Мисля, че за Леандър аз съм нещо като Монт Рение. Не мога да отрека, че физически доста ме привлича, но той не иска нищо друго от мен. Дни наред стояхме един до друг в операционната, но чувствам, че има някаква част от неговата същност, до която нямам достъп, фактически той никога не ме допуска близо до себе си. Знам толкова малко за него. Искаше да ме има и употреби всички трикове, които му бяха познати, за да постигне целта си.
— Нали забелязвам как го гледаш. Никога не съм изпитвала потребност да се възхищавам от него, както ти.
— Това е, защото никога не си била с него в операционната. Ако само веднъж беше стояла до него в залага, положително щеше…
— … щях да припадна — засмя се Хюстън. — Блеър, много съжалявам, че не поговорих с теб. Вероятно съм знаела как страдаш, но много ме заболя от онова, което се случи. Струваше ми се, че цял живот съм била сгодена за Леандър, а ти дойде и за една нощ ми го отне. Освен това Лий винаги ме наричаше своята ледена принцеса и аз ужасно се страхувах, че съм безчувствена.
— Но междувременно този страх изчезна, така ли? — попита любопитно Блеър.
Хюстън усети как кръвта нахлу в лицето й.
— С Кен не чувствам такъв страх — прошепна тя и потръпна при спомена за пикника в малкия салон. Не, тя положително не беше безчувствена, когато беше с него.
— Значи наистина го обичаш? — попита Блеър с тон на човек, поставен пред неразрешима загадка. — И нямаш нищо против да излива сос върху роклята ти? Не те смущава, когато ти крещи или когато целува други жени?
Хюстън усети, че дишането й пресекна.
— Други жени? — Веднага разбра, че Блеър се колебае да й съобщи нещо, и призова цялата сила на волята си, за да остане спокойна. Ако Блеър си въобразяваше, че още един път ще решава вместо нея… — Блеър, ако знаеш нещо, най-добре е да ми го кажеш!
Тъй като Блеър продължаваше да мълчи, Хюстън я заплаши с пръст.
— Не си мисли, че ще ти позволя отново да се разпореждаш с живота ми, както днес пред олтара, защото ще се разделим завинаги! Аз съм зряла жена, ти знаеш нещо за мъжа ми и искам да ми го кажеш веднага!
— Видях как малко преди венчавката Кен целуваше Памела Фентън в градината — изрече на един дъх Блеър.
За момент Хюстън усети, че коленете й се подгъват; но само след миг разбра какво в действителност означава това потресаващо разкритие. Значи това имаше предвид Кен, когато каза, че заради нея днес се е отказал от нещо.
— Но той въпреки това дойде при мен — прошепна тя. — Видя я, целуна я, но се ожени за мен.
