— Разбирам вашата гледна точка. Но мога да разбера и тяхната. Това, което правите, е опасно. Може да ви… — Той се запъна. — Току-що казахте, че вече трето поколение действа…
— И се посвещаваме на проблеми, които с течение на времето се променят.
— Ами тези… събирания на чай?
Хюстън неволно се изчерви.
— Идеята е на баба ми. Тя казваше, че е пристъпила наивна и абсолютно непросветена към първата си брачна нощ, и това е било страшен удар за нея. Искаше да спести на своите приятелки и на техните дъщери подобни преживявания. Смятам, че събирането вечерта преди сватбата постепенно се е превърнало в това, което вие — Хюстън преглътна — имахте възможност да наблюдавате.
— Колко жени в Чандлър принадлежат към сестринството?
— Има само една дузина активни членове. Някои, като моята майка, след сватбата си са се оттеглили.
— Вие също ли смятате да постъпите така?
— Не — отговори тя и изпитателно се вгледа в него. Защото сега и от Идън зависеше дали ще може да продължи своята дейност.
Той се извърна настрани.
— На Кен няма да му хареса, ако продължите да посещавате въглищните мини. Той не би искал да се излагате на опасност.
Хюстън смело застана пред него.
— Знам, че няма да му хареса, и това е единствената причина, поради която още не съм му казала. — Тя докосна ръката му. — Идън, това означава толкова много — не само за мен, но и за стотици други хора. Бяха ми нужни месеци, докато се научих убедително да играя ролята на старица. Ще минат месеци, докато моята заместничка бъде обучена за ролята на Сади, а дотогава много работнически семейства в мините ще трябва да се откажат от дребните, но доста важни неща, с които ги снабдявах досега.
Той взе ръката й в своята.
— Е, добре. Можете да слезете от амвона за проповеди. Защитихте позицията си, въпреки че нещата, които вършите, са против моите убеждения.
— Значи няма да кажете на Кен? Сигурна съм, че той не би проявил и най-малкото разбиране.
— Бих казал, че това е твърде мек израз. Не, няма да му кажа, ако се закълнете, че ще карате в лагера само картофи и няма да позволите да ви впримчат профсъюзите. Що се отнася до онова подстрекателско списание, което имате намерение да разпространявате между хората…
Тя се повдигна на пръсти, целуна го по бузата и го прекъсна по средата на изречението.
— Моята сърдечна благодарност, Идън. Вие сте истински приятел. Но сега трябва да се преоблека за сватбата.
Преди той да каже една дума, тя беше вече до вратата. Но се обърна още веднъж, с ръка върху дръжката.
— Какво имахте предвид преди малко, когато говорехте за връзките на Кен с Фентън?
— Мислех, че сте осведомена. По-малката сестра на Джейкъб Фентън, Чарити, е майката на Кен.
— Не знаех това — промълви тихо тя. И побърза да напусне стаята на Идън.
Хюстън беше едва от няколко минути в спалнята си, когато Сара Оукли, която й помагаше с булчинската рокля, каза:
— Току-що станах свидетел на нещо много странно.
— Какво беше то?
— Помислих си, че виждам в градината Кен в старите му работни дрехи; но се оказа някакъв младеж, който страшно много му прилича.
— Ян — усмихна се Хюстън. — Значи все пак се е съгласил да дойде.
— Ако все още е останало нещо от него — извика Нина от зимната градина. — Момчетата на Рандолф и двамата братя на Мередит му се присмяха и твоят Ян, без много да му мисли, веднага ги нападна.
Хюстън бързо вдигна глава.
— Четирима срещу един?
— Най-малко. Скриха се зад едно дърво и вече не ги виждам.
Хюстън отпусна сватбената рокля, която държеше Сара, и изтича до прозореца.
— Къде са сега?
— Там. — Нина посочи с пръст към група дървета. — Виждаш ли как се люлеят храстите? Води се страшен бой.
Хюстън се наведе далеч напред през прозореца и погледна в градината Но бойното поле на момчетата не се виждаше. Имаше прекалено много дървета между него и къщата.
— Ще изпратя някого да прекрати битката — предложи Сара.
— И ще унижиш един Тагърт? — засмя се Хюстън и отиде до гардероба си. — Не можеш да поемеш отговорност за такова нещо — Тя извади отново тъмносиния халат.
— Какво, за Бога, се готвиш да направиш, Хюстън? — попита уплашено Сара.
— Ще прекратя лично този спор и ще предпазя един Тагърт от съдба, по-лоша от смъртта: унижението. Не виждам никого зад къщата.
— Само няколко дузини слуги, гости и… — намеси се Нина.
— Хюстън, мила, нали на партера има няколко сандъчета с фойерверки? Ако някой ги запали, всички ще насочат вниманието си към тях — обади се тихо Оупъл. Тя знаеше от опит, че няма никакъв смисъл да напомня на дъщеря си, че е крайно време да се преоблече Не и когато една от близначките придобиеше такъв израз на лицето, както сега.
— Отивам! — извика Нина и побърза към вратата, докато Хюстън преметна крак през парапета на прозореца и го постави върху решетката за рози.
По тревата откъм източната страна на къщата започнаха да избухват първите бомбички и всички поканени се втурнаха в тази посока. В това време Хюстън притича зад гърба им напреки през моравата.
В дълбоката сянка на няколко орехови дървета Ян водеше неравна битка с четири здрави момчета, които го бяха притиснали от всички страни.
— Веднага престанете! — извика Хюстън с възможно най-строгия си глас.
Нито едно от момчетата не прояви признаци, че е чуло. Тогава тя се вмъкна между диво размахващите се ръце и крака, хвана нечие ухо и го изтегли. Джеф Рандолф се надигна, размахвайки юмруци, но веднага спря, когато разпозна Хюстън Тя му направи знак да се отдръпне назад и се зае с Джордж и Алекс Лехнер, като изтегли и двамата за ушите.
Сега върху Ян се намираше само Стив Рандолф, но когато Хюстън хвана и него за ухото, той, заслепен от гняв, се нахвърли с диви крошета върху предполагаемия нов противник. Трите момчета, които стояха по- назад, изохкаха ужасени, когато Стив посегна към Хюстън с десен прав. Тя се приведе и тъй като не виждаше друг изход, отговори също с добре прицелен прав удар. След като с месеци беше изминавала дълги разстояния с впряг от четири коня, ръцете й бяха станали доста здрави.
За момент всички останаха като втрещени, докато Стив бавно политна назад и се строполи напреки върху краката на Ян.
Хюстън се окопити първа.
— Стив! — извика тя, коленичи до момчето и леко го потупа по бузата, за да се свести. — Добре ли си?
— По дяволите! — извика задъхано Ян. — Досега не бях виждал дама с такъв поразяващ удар.
Стив изохка, седна на тревата и потърка брадичката си, гледайки при това почтително към Хюстън. Фактически в момента пет момчета възхитено я зяпаха с отворени уста.
Хюстън се изправи.
— Не ценя подобни забавления в деня на сватбата си — заяви величествено тя.
— Не, мадам — измърмориха четири от момчетата.
— Нямахме лоши намерения, мис Блеър-Хюстън. Само че той…
— Не желая да чувам каквито и да било оправдания. Вие четиримата се върнете при родителите си, а ти, Стив, си сложи малко лед на брадичката.
