опакованите сватбени одежди.
— А цветята? — осведоми се Хюстън. — Подредени ли са според моя план?
— Мисля, че да — отговори една от младите дами.
Мис Емили излезе напред.
— Хюстън, най-добре е сама да се убедиш. А някоя от нас ще се погрижи женихът ти да остане в кабинета си, докато ти обикаляш къщата.
— Моят жених — промълви едва чуто Хюстън, а Нина веднага хукна напред, за да задържи Кен в кабинета. Всеки се стараеше да не допусне невестата да бъде видяна от жениха, преди да е дошъл часът на венчавката.
Когато увериха Хюстън, че тази опасност е предотвратена, тя остави майка си и Блеър в салона, мина през всички стаи в партера и за пръв път видя как са осъществени плановете й за украсата.
В малкия салон бяха поставени три дълги маси, върху които бяха наредени подаръците за двете младоженки. Кен й беше казал, че почти няма приятели сред кръговете на големите финансисти, с които си е имал работа в Ню Йорк. Но ако се вземеха за мерило подаръците, ставаше ясно, че финансовата аристокрация на Ню Йорк считаше Кен за един от своите.
Подаръкът на семейство Вандербилт беше малка италианска маса с инкрустации; от Гулд — сребърен сервиз за хранене; от Рокфелер — златни прибори за маса. Когато започнаха да пристигат подаръците им, Кен беше казал, че тези хора са му дяволски задължени, защото и той бил пращал какви ли не неща на техните хлапета, когато се женели.
Имаше още всевъзможни подаръци от роднините на Леандър, а и хората от Чандлър здравата се бяха постарали да измислят подаръци за близнаци. Имаше метли за близнаци, купи за пуканки за близнаци, книги за близнаци, топчета плат за близнаци. Подаръците се простираха от еднакви игленици до еднакви дъбови столове от Мейсън.
Стаята беше украсена с палми в саксии, поставени пред огледала, а первазът на камината преливаше от алени рози и пурпурночервени градински теменужки.
Хюстън продължи напред към големия салон. Тук щяха да се съберат близките приятели на младоженците и техните роднини преди и след венчавката.
По ъглите, по рамката на вратата и по тавана бяха закрепени свежи клончета чемшир. Зелени вейки красяха стените, обвиваха камината, закриваха рамките на прозорците.
Пред всеки прозорец беше поставена саксия с папрат, която смекчаваше топлината на утринното слънце и хвърляше филигранни шарки от сенки по пода. Самата камина беше украсена с розови карамфили, а тук- там по някой карамфил беше вплетен и в клонките.
Хюстън приключи с разглеждането на партера колкото се може по-бързо и веднага се качи на първия етаж, където я очакваха приятелките й.
Наистина, венчавката трябваше да започне чак след пет часа, но Хюстън знаеше, че непременно ще възникнат още милион подробности, които трябва да бъдат уредени в последната минута.
През изминалите дни тя прекарваше повечето време на партера и се грижеше всичко там да бъде в ред. Почти не поглеждаше на горния етаж и много неща тук бяха още нови за нея. В източната част на грамадното здание бяха стаите за гости, а в една от тях днес Блеър щеше да се облече за сватбата си. В централната част се намираха стаите, обитавани от Идън, а вдясно имаше детска стая, баня и стая за бавачката.
Зад детската стая започваше дългото крило, което принадлежеше на Хюстън и Кен. За Кен имаше стая, сравнително малка, но е чудесен изглед към градината. Стаята на Хюстън, отделена от неговата посредством баня с мраморни стени, беше най-голямата от всички, с ламперия в пастелен цвят и гравюри на цветя и гирлянди, които само маркираха местата, където по-късно трябваше да бъдат окачени картини.
Банята беше облицована с розов и бял мрамор, а стените на гардеробната бяха облепени с розово моаре. Отзад имаше салон и частна трапезария, когато двамата с Кен пожелаеха да се хранят сами.
— Никога не бих могла да се оправя в тази къща — промълви Тиа, когато разгледа стаите зад спалнята. — Погледни само тази зимна градина.
— Зимна градина? — учуди се Хюстън и тръгна към двойните врати, пред които беше застанала Тиа. Отвори едната и се озова в прекрасен лабиринт от цветя и растения в саксии. Каменни пейки се гушеха между зеленината. Всичко това го нямаше тук, когато за последен път беше гледала от лоджията на своята спалня към плоския покрив с парапета.
— Я виж това! — извика Сара и посочи бялата картичка, прикрепена към голямо смокиново дърво. Повечето растения имаха отгоре тънка решетка от летвички, която хвърляше приятна сянка по пода и ги предпазваше от изгарящото колорадско слънце.
Хюстън откачи картичката от дървото и прочете написаното върху нея: „Надявам се, че ще ви хареса. Желая ви всичко хубаво за вашата сватба. Идън“
— Това е подарък от Идън — обясни с усмивка тя и продължи да разглежда градината. Възприе я като символ на щастието, което изпитваше на днешния ден.
Но преди да каже още нещо, вратата се отвори с трясък и в стаята влетя като вихрушка мисис Мърчисън.
— В кухнята има прекалено много хора! — извика тя, обърната към Хюстън. — Не мога да готвя в тази навалица. А и мистър Кен има още много работа. И без това днес ще пожертва целия си ден за тази сватба…
— Ще пожертва работния си ден? — повтори ужасено Мередит. — Да не смятате, че Хюстън само си седи с удобно скръстени ръце?
Хюстън побърза да успокои приятелката си. Мисис Мърчисън беше напълно омаяна от Кен и без съмнение би защитавала този мъж до последна капка кръв.
— Веднага ще сляза долу — обеща Хюстън и съзнателно не обърна внимание на венчалната рокля, която Сара бе започнала да разопакова. Още не беше изгладена, а положително трябваше да се поправят и някои шевове.
Когато слезе в партера, тя веднага забеляза опасните признаци на наближаващата суматоха. Няколко пъти чу Кен да крещи в своя кабинет, но някой побърза да я бутне в кухнята, когато той профуча през коридора в посока към градината. Хюстън му завидя, че е свободен, и с болка си пожела сега да е до него. Утре, утеши се тя. Утре заедно ще се разхождаме в градината.
Оставаха още само два часа до венчавката, когато тя най-после успя да се върне в спалнята си.
— Хюстън — каза й Оупъл, — смятам, че вече е време да се обличаш.
Хюстън се зае бавно да сваля роклята си и си помисли, че когато следващия път започне да се съблича…
— Коя, за Бога, е тази жена? — попита Ан, докато Хюстън обличаше долна риза от толкова фин памук, че едва я усещаше върху себе си. Горната част имаше малки илици, през които бяха промушени розови копринени панделки, а долната част беше избродирана на ръка с пъпки от рози.
Нямам никаква представа — отговори Тиа, която се беше присъединила към Ан до парапета на зимната градина. — Но тя е най-високата жена, която някога съм виждала.
Сара тъкмо затягаше шнуровете на корсета от розов сатен.
— Мисля, че и аз трябва да погледна — промърмори тя. — Може би е някоя от роднините на Лий.
— Виждала съм я някъде, но не мога да си спомня къде — промълви Ан. — Колко странно, че е дошла на сватба, облечена в черно.
— Имаме си достатъчно работа — намеси се Оупъл с такъв тон, че Хюстън вдигна глава като ударена от електрически ток. — Не е необходимо да се занимаваме и с личните работи на нашите гости.
Сега вече Хюстън беше сигурна, че нещо не е наред. Тя не обърна внимание на строгия поглед на майка си и изтича до парапета на зимната градина, където беше застанала Тиа. Веднага позна жената, за която говореха. Дори от толкова голямо разстояние изглеждаше висока и елегантна.
— Това е Памела Фентън — прошепна Хюстън и се върна обратно в спалнята.
За момент никой не проговори.
— Вероятно носи черно, защото е в траур — каза Сара. — Защото го е изгубила. Хюстън, коя от тези фусти смяташ да облечеш по-напред?
Хюстън продължи машинално да се облича, но мислите й бяха при Кен, който беше отишъл в градината,
