те.
— Аз ще поговоря е Джоан — повтори Хюстън. — Някой подстрекава миньорите към размирици. Не бих желала да видя как някой от работниците ще бъде ранен…
— Може би ще пуснат и мен да посетя лагерите — обади се Блеър. — Тогава бих могла да проуча основно как стоят нещата там.
— Какви други въпроси имаме още в дневния ред? — попита мис Емили.
Идън се отпусна на своята табуретка. „Сестринство“, прошепна като замаян той. Тези дами, които се криеха зад дантелени рокли и изискани маниери, говореха за война.
Остатъкът от дневния ред беше посветен на благотворителност: как да се помага на болните и сираците — все неща, с които би трябвало да се занимават истинските дами.
Когато събранието беше обявено за закрито, Идън отново надигна бутилката с уиски. Най-после ще си отдъхна, помисли си той.
— Желаете ли нещо за разхлаждане? — попита през смях Мередит Лехнер и отвори голям, обвит в жълта хартия кашон, от който извади бутилка домашно вино. — Майка ми ти го изпраща като спомен от няколко събрания, които е посетила още когато е била момиче. На баща ми ще каже, че тази нощ в избата за вина са влезли крадци.
Идън не беше вярвал, че го очаква още по-голям шок. Но когато пред всяка дама беше поставена пълна бутилка вино и чаша с високо столче, долната му челюст направо увисна от смайване.
— Да пием за първата брачна нощ! — извика мис Емили и вдигна чашата си. — За всички брачни нощи на този свят, независимо дали са били предшествани от венчавка или не!
Дамите със смях изпразниха чашите си на един дъх.
— Първо моят подарък! — извика Нина Уестфийлд. — Дълго търсих из магазините на Денвър, докато намеря нещо подходящо. На всичкото отгоре днес следобед Лий за малко не отвори капака на кутията.
Хюстън разопакова един син пакет и извади от него прозрачно черно одеяние с широки дантели. Идън разбра, че се касаеше за нощница, но тя съвсем не подхождаше на една истинска дама.
Не вярвайки на очите си, той продължи да наблюдава как дамите изпразваха бутилките вино и през смях и пикантни забележки отваряха една след друга кутиите. Имаше два чифта обувки с високи токчета от червена кожа, още прозрачно долно бельо и няколко картинки, които минаваха от ръка на ръка и предизвикваха буен смях, който дълго не затихваше. Дамите наставаха и започнаха да танцуват из стаята.
Мис Емили седна зад пианото, което Идън изобщо не беше забелязал, и с все сила удари по клавишите.
Когато една млада дама вдигна поли над коленете и започна да изхвърля крака чак до раменете си, Идън съвсем се слиса.
— Този танц се казва канкан — провикна се Нина, останала без дъх. — Когато бяхме в Париж, с компаньонката ми избягахме от татко и Лий и отидохме да го видим.
— Дали и ние ще можем? — попита Хюстън и скоро след това осем дами бързо метнаха поли през главите си, докато мис Емили продължаваше да блъска по пианото.
— Тишина! — извика след малко Сара Оукли. — Донесла съм една поетична творба, която непременно трябва да ви прочета.
Когато Идън беше момче, той тайно разменяше с приятелите си страници от книгата, която иначе толкова хладната и недостъпна мис Оукли сега четеше на приятелките си — „Фани Хил“.
Дамите се кикотеха и непрекъснато тупаха по раменете Блеър и Хюстън.
Когато Сара привърши четенето, стана Хюстън.
— А сега, скъпи приятелки, каня ви да се качим на първия етаж, за да видим „Номера на предизвикателството“. Съгласни ли сте?
Минаха няколко минути, преди Идън да успее да се окопити. Значи такъв беше интимният дамски кръжец за чай! После внезапно се изправи. Какво, за Бога, ще бъде сервирано на първия етаж като „основно ядене“? Нима ще е още по-дръзко от онова, което му поднесоха тук, долу? Но знаеше, че би предпочел да умре, отколкото да пропусне основното ядене.
Излезе навън колкото се може по-бързо, заобиколи къщата, откри светлина в салона на североизточния ъгъл и започна да се изкачва по решетката за пълзящите рози, без да обръща внимание на бодлите.
Но дори всичко станало досега не можа за го подготви за картината, която се разкри пред очите му. В салона беше тъмно като в рог. Само в най-отдалечения ъгъл зад прозрачна копринена завеса гореше голям канделабър. А между канделабъра и завесата беше застанал оскъдно облечен, богато надарен с мускули мъж, който майсторски извиваше тялото си и заемаше най-различни пози, за да изпъкнат още повече достойнствата на великолепната му фигура.
— Я да го видим отблизо — отсече мис Емили, приближи се с Нина до завесата и двете издърпаха паравана настрани.
За момент мускулестият самохвалко се вгледа объркан в тъмната зрителна зала, но когато порядъчно пийналите дами започнаха силно да ръкопляскат и да го приветстват, той ухилено удвои напъните си.
— Изобщо не може да се сравни по телосложение с моя Кен! — извика Хюстън.
— По всяко време съм готов да премеря силите си с него — отговори боксьорът. — Ще изляза срещу всеки!
— С Кен не може да се мери — държеше на своето Хюстън, макар че мъжът пред канделабъра продължи ожесточено да извива ръце, за да изпъкнат още повече бицепсите му.
Идън се спусна на земята. Кен беше настоял той, Идън, да пази дамите. Но кой би могъл да опази мъжете от тези неудържими дами?
В неделя сутринта Кен за пети път в продължение на един час затръшна вратата на кабинета си.
— Точно днес ли Хюстън трябваше да се разболее? — ръмжеше ядно той, докато заемаше мястото си зад бюрото. — Нали не вярваш, че внезапно са й изстинали краката заради венчавката утре? — обърна се той към Идън.
— По-скоро бих се обзаложил, че е яла нещо развалено или пък е пила нещо неподходящо — отговори с усмивка Идън. — Както чувам, цяла дузина млади дами от Чандлър днес се чувстват неразположени.
Кен не вдигна поглед от своите документи.
— Вероятно просто иска да си почине.
— А какво е положението при теб? — попита Идън. — Опънати ли са ти нервите?
— Ни най-малко. Това е проста работа. Хората всеки ден я вършат.
Идън безмълвно се наведе напред, взе документа, който Кен разучаваше, и го обърна както трябва.
— Благодаря — измърмори Кен.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Денят на сватбата беше толкова прекрасен, та хората с удоволствие си казваха, че е бил създаден специално за това събитие. Оупъл събуди прислугата във Вила Чандлър още в пет часа сутринта и започна грижливо да опакова сватбените рокли и воалите.
Хюстън чу майка си да ходи нагоре-надолу из партера, но остана в леглото си още няколко минути. Почти не беше спала през нощта. През цялото време се мяташе тревожно в леглото си. Духът й беше зает със събитията на идващия ден и не можеше да намери спокойствие. Мислеше за Кен и горещо се молеше през следващите години той да се научи поне малко да я обича.
Но когато Оупъл влезе в стаята, за да я събуди, тя беше повече от готова да се заеме със задачите на този труден ден.
Към девет часа трите жени бяха готови да тръгнат за къщата на Тагърт. Качиха се в каретата на Хюстън, а Уили ги следваше с наета кола, в която бяха грижливо опакованите сватбени рокли и леглото, покрито с платно.
Пред дома на Тагърт ги очакваше дузина млади дами, до една членки на сестринството.
— Масите са наредени — докладва Тиа.
— И палатките са построени — добави Сара.
— А мисис Мърчисън от четири часа сутринта е в кухнята — каза Ан Сийбъри и посегна към добре
