— Всички можете да ме наричате Кен — отговори той също така меко, но когато изгледа Хюстън, в очите му лумна пламък. — Само не и ти, Хюстъи. Досега един-единствен път ме нарече Кен и това толкова ми хареса, че искам да го помня винаги.
Хюстън знаеше, че всеки от присъстващите разбра за какво става дума, и гърлото й се стегна от смущение.
Сара Оукли грабна една възглавница от пода и я запрати към главата на Кен.
Той я улови и всички затаиха дъх. Защото кой би могъл да бъде сигурен как ще реагира мистър Тагърт на подобна волност?
— Понякога ти наистина не си джентълмен… Кен — заяви безстрашно Сара.
Но за всеобщо облекчение Кен само се ухили.
— Джентълмен или не — във всеки случай виждам, че си последвала съвета ми и си си купила нова рокля. Добре, Хюстън, ти също можеш да ме наричаш Кен.
— В момента бих предпочела да си остана на мистър Тагърт — отговори високомерно Хюстън и всички се засмяха.
През целия четвъртък в къщата на Кен кипеше трескава подготовка за церемонията в понеделник. Кен и Идън се заключиха в кабинета, без да обръщат внимание на носачите на мебели, доставчиците и посещенията на почти всички собственици на магазини в града. Петъкът и съботата не бяха по-различни от четвъртъка. Хюстън разпределяше задачите на всички участници в сватбената церемония и постоянно им обясняваше ролите, които трябваше да изпълняват. Дойдоха мъже и жени, които бяха наети да приготвят и сервират храната, мъже, които щяха да сглобят масите за бюфета на открито, и мъже, които трябваше да построят в градината огромните, отворени от едната страна палатки, които Хюстън беше поръчала от Денвър. В неделя тридесет и осем души щяха да се заемат с подреждането на огромно количество цветя.
Джоан Тагърт изпрати вест, че Раф ще дойде на венчавката, но младият Ян се опъва; и дали тя не би могла да подпомогне с нещо сватбения обяд?
Хюстън прочете писъмцето й в кухнята, а на масата пред нея бяха проснати две изкормени крави и стоварени сто и двадесет килограма картофи, току-що доставени. До тях лежаха три огромни пити кашкавал и триста портокала. Можеше само да се надява, че част от портокалите не са попаднали под кашкавала.
През тези бурни дни за радост на Хюстън Кен не се бъркаше в работата й и почти не се мяркаше на пътя й. Само мърмореше, че заради непрекъснатите забави до такава степен е занемарил работата си, че никога няма да навакса пропуснатото. А тези забавления посещавал само заради нея. Само веднъж й се наложи да „дискутира“, когато Леандър покани него и Идън да прекарат вечерта в мъжкия клуб на Чандлър.
— Да не би да съм си намерил времето на улицата! — крещеше Кен. — Тези хора никога ли не работят? Един Господ знае дали след сватбата изобщо ще ми остане време да работя, щом жена ми още отсега превръща къщата в лудница… — Той млъкна и смутено я изгледа. — Исках да кажа…
Хюстън безмълвно отвърна на погледа му.
— Е, добре — изръмжа неохотно Тагърт. — Но все пак не мога да разбера защо вие, жените, не организирате малкото си празненство в твоята къща. — Той се извърна рязко и влезе в кабинета си.
— Проклети жени! — мърмореше Кен.
— Какво толкова страшно поиска от теб Хюстън? — попита Идън с лека усмивка в ъглите на устата.
— Трябва да прекараме вечерта в клуба на Уестфийлд. Длъжни сме да напуснем къщата в седем часа и имаме право да се върнем едва в полунощ. Какво стана с доброто старо време, когато жените слушаха своите мъже и ги уважаваха?
— Още първата жена е отказала да се подчини на мъжа си. Доброто старо време е само приказка. Какво смята да предприеме Хюстън тази вечер?
— Иска да даде прием за своите приятелки. А аз искам ти да останеш тук и да ги наблюдаваш.
— Какво?
— Не ми харесва, когато жените остават сами в къщата. Хюстън е наела слуги, които ще се нанесат тук след сватбата. Но тази вечер в къщата ще има само тълпа беззащитни жени. Тя е приготвила за своето малко тържество трапезарията, а там има една врата, цялата покрита с плат. Знаеш я онази с цветята…
— Ти ме принуждаваш да се скрия в някакъв стенен гардероб и да шпионирам женско събиране на чай?
— Това е само за тяхно добро. Плащам ти дяволски висока заплата, следователно би могъл поне веднъж да поработиш малко и за мен.
— Малко да поработя… — повтори Идън, заекващ от яд.
Няколко часа по-късно Хюстън срещна Идън в коридора и откри синьо петно на дясната му буза.
— Къде се наранихте? — попита тя.
— Ударих се в една стена — отговори кратко той и продължи пътя си.
В шест часа работниците напуснаха къщата, а в седем без четвърт започнаха да пристигат първите поканени от Хюстън приятелки, всяка с красиво опакован подарък.
Кен, който все още проклинаше несправедливостта, че трябваше да напусне собствената си къща, се качи в старата си карета, седна до Идън, който безмълвно гледаше напред, и потегли към клуба на Лий.
В къщата на Тагърт се събраха общо десет приятелки и Блеър. Подаръците бяха наредени в дневната върху маса от осемнадесетото столетие.
— Всички ли си отидоха? — попита Тиа.
— Най-после — каза Хюстън и затвори двойната врата зад себе си. — Да минем ли към същността на въпроса?
Идън седеше на неудобна табуретка в стенния гардероб с пълна бутилка уиски в ръка. Този проклетник Кен, ругаеше наум той и се питаше какво ли ще стане, ако му тегли един куршум. Положително всеки съдия би го оправдал, ако убие човек, който го е принудил цяла вечер да наблюдава тълпа жени, които са се събрали да пият чай.
Той обаче си пийваше уиски и наблюдаваше жените през копринената завеса на тапицираната врата. Мис Емили, симпатична, крехка възрастна дама, удари с юмрук по масата.
— Обявявам третото годишно събрание на сестринството за открито.
Идън вдигна бутилката до устните си, но така си и остана.
Мис Емили продължи:
— Първо Хюстън ще докладва за положението в миньорските лагери.
Без да помръдва, Идън изслуша подробния доклад на Хюстън за несправедливостите в мините за въглища. Беше я проследил предния ден и знаеше, че тя предприема невинни малки екскурзии до лагерите, за да снабдява хората там с пресни зеленчуци. Но тази вечер тя говореше за стачки и профсъюзи. А Идън лично беше виждал да убиват мъже, които държаха далеч по-кротки речи от тази, която в момента произнасяше Хюстън.
Нина Уестфийлд започна да докладва за работата по едно списание, което дамите възнамеряваха тайно да разпространяват между жените на работниците.
Идън остави бутилката с уиски на пода и се приведе напред. Сега дамите говореха за Джейкъб Фентън — че се страхуват от него и какво ще предприеме той, ако открие, че уважавани госпожици от града разнасят позиви сред миньорите.
— Аз ще обсъдя това с Джоан Тагърт — заяви Хюстън. — По някаква причина Джейкъб Фентън се страхува от всички членове на семейство Тагърт. Без възражения им позволи да присъстват на сватбата.
— А Джоан може дори да посещава магазините в Чандлър — допълни мис Емили. — Знам, че твоят Кен — продължи тя, обръщайки се към Хюстън — преди е работил за Фентън; но сигурно има някои неща, които се разиграват зад кулисите. Ти би трябвало да знаеш нещо за това.
— Не съм посветена в тайните му — отговори Хюстън. — Кен избухва в гняв, щом само спомена името Фентън, а не вярвам Марк да има понятие от работите на баща си.
— Едва ли — намеси се Леора Воун. — Марк знае само да харчи пари и не се интересува от къде идват
