като лека жена? Който тича подир мен като някакъв сатир, а после ме отблъсва с думите: „По-късно ще се занимаваме с това, пиленце“ — сякаш аз съм била тази, която го е предизвикала. Той или изобщо не ме забелязва, или през цялото време ме преследва с жадни погледи. Понякога се държи очарователно е мен, а след това проявява пълно неуважение; за да ми даде само след минути невероятно голяма сума пари и да ми заповяда да свърша веднага работа за десет души…
Хюстън бързо стана от стола си.
— Мисля, че съвсем съм се побъркала. Никоя жена със здрав разум не би се съгласила на подобен брак. Не и с отворени очи. Обикновено, когато жената обича, тя не забелязва недостатъците на мъжа до себе си. Но аз виждам Кен Тагърт точно такъв, какъвто е в действителност: човек с огромно самомнение и в същото време без никаква суетност. Каквото и да се каже за този мъж — обратното също ще бъде вярно.
Тя безсилно се отпусна на стола си.
— Аз съм побъркана. Напълно, абсолютно побъркана.
— Убедена ли си в това? — попита Джоан със спокоен глас.
— О, да, убедена съм — отговори Хюстън. — Никоя друга жена не би…
— Не говоря за това. Имам предвид какво каза за любовта, която прави човека толкова сляп, че да не забелязва недостатъците на любимия. Аз винаги съм мислила и съм се надявала, че човекът, който ме обикне, ще познава всички мои грешки и въпреки това ще държи на мен. Не искам мъж, който да ме смята за богиня; защото когато разбере колко бясна мога да бъда понякога, ще ме е страх, че повече няма да ме обича.
Хюстън объркано я изгледа.
— Но нали да обичаш някого означава…
— Да? Какво означава да обичаш някого?
Хюстън стана и унесено се вгледа през прозореца.
— Означава да желаеш близостта на този човек, да бъдеш до него в добри и в лоши дни. Да искаш да имаш деца от него. Да го обичаш дори когато извърши нещо, което не ти е приятно. Да мислиш, че той е най-великолепният, най-щедрият човек на света; да се смееш, когато каже нещо, което за пети път през последния час ти е причинило болка. Да се тревожиш дали ще му хареса роклята, която си облякла. Да се питаш дали той се гордее с теб и да забелязваш как се разтапяш вътрешно, когато те похвали.
Тя млъкна и няколко дълги секунди стоя неподвижна.
— Когато съм с него, чувствам, че живея — прошепна тя. — Не вярвам някога да съм се чувствала жива, преди да се запозная с Кен. Аз само съществувах, движех се, хранех се, бях послушна. Кен ми дава чувството, че съм силна, че за мен няма нищо невъзможно. Кен…
— Да — обади се тихо Джоан, — какво е Кен?
— Кен Тагърт е мъжът, когото обичам.
Джоан избухна в смях.
— Наистина ли е такава страшна катастрофа да осъзнаеш, че си влюбена в един Тагърт?
— Да го обичаш, е просто; но да живееш с него, е доста по-трудно.
— Ти изобщо нямаш представа колко трудно ще ти бъде оттук нататък — каза Джоан, все още засмяна. — Искаш ли още една чаша?
— Всички в семейство Тагърт ли са като Кен?
— Моят баща за щастие е наследил малко повече от майчиния си род; обаче чичо Раф и Ян са типични представители на фамилията. А аз си мислех, че този Кен, щом има толкова много пари…
— Това вероятно го прави още по-лош. Кой е бащата на Ян? Не си спомням да съм виждала това момче.
— Не го познаваш. Той работи отдавна в мината, въпреки че е само на шестнадесет години. Изглежда като Раф; силен, симпатичен, избухлив. Баща му беше Лейл, братът на Раф. Лейл загинал при експлозия на въглищен газ. Тогава бил едва двадесет и три годишен.
— А бащата на Кен?
— Франк е най-старият от братята. Станал жертва на злополука в мината, години преди да се родя. Мисля, че той не е доживял раждането на сина си.
— Много съжалявам — промърмори Хюстън. — Сигурно ти е трудно да се грижиш за толкова много силни мъже.
— Подпомагат ме няколко великодушни млади дами — засмя се Джоан и стана от масата. — Скоро ще се стъмни. По-добре е вече да тръгваш.
— Нали ще дойдеш на сватбата ми? Моля те! Ще бъда много щастлива, ако можеш да присъстваш. Поне ще ме видиш малко по-чиста. — Хюстън се усмихна и показа почернелите си зъби.
— Ако ми позволиш да бъда честна, бих казала, че се чувствам по-добре в присъствието на Сади, отколкото в дома на светската дама мис Чандлър.
— Не казвай такова нещо! — отговори сериозно Хюстън. — Моля те, не казвай такова нещо!
— Е, добре, ще се помъча да дойда.
— А още утре потърси шивачката. Тя има нужда от всяка минута, за да приготви роклята за сватбата. Ето ти адреса.
Джоан взе визитната картичка.
— Няма нищо по-хубаво от една нова рокля. Ще направя всичко, което зависи от мен, за да убедя чичо Раф и Ян да присъстват. Но за съжаление не мога да ти обещая.
— Да знаеш колко добре те разбирам. — Следвайки някакъв вътрешен импулс, тя прегърна Джоан и я притисна до себе си. — Радвам се, че скоро ще те видя отново.
По пътя към града Хюстън размишляваше за разговора си с Джоан. Действително, всичко можеше да се обясни единствено с факта, че тя обичаше Кен Тагърт. Когато се убеди в това, смехът й прозвуча светъл и ясен. Толкова години беше сгодена за Лий, а никога не го беше обичала истински. Едва сега го разбираше.
За съжаление не можеше да каже на никого. В противен случай щяха да я заподозрат, че много бързо подарява сърцето си. Но не беше вярно. Хюстън твърдо знаеше това. Кен Тагърт беше единственият, когото обичаше и когото винаги щеше да обича.
Тя плесна с камшика и подкани конете да препускат по-бързо. Предстоеше й да се измие и преоблече. А след това…
Тайнствена усмивка заигра по устните й, когато се сети за планираното в петък вечер дамско събиране. Беше помолила Леандър да покани Кен и Идън в своя клуб и след това беше попитала Кен дали би й предоставил къщата за прощална вечеря с нейните приятелки. Един малък, тих празник, какъвто беше организирала Ели, преди да встъпи в тайнството на брака.
Трябваше само да убеди онзи силен мъж, чийто образ бе видяла на един уличен плакат на Коул авеню, да се яви в къщата в петък вечер…
Хюстън беше толкова вдълбочена в плановете си, че не обръщаше сериозно внимание на своята сигурност, както правеше обикновено. Един ездач следваше нейния път, скрит от погледа й зад храсти и дървета.
Идън проследи Хюстън със загрижено лице чак до началото на града.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Сега, когато оставаха само няколко дни до сватбата, Хюстън имаше чувството, че времето просто изтича между пръстите й. Вечерята на Кен в сряда беше пълен успех.
— Днес развалих годежа си с Джон, мистър Тагърт — призна срамежливо Корделия Фаръл.
— Това е добра новина — засмя се Кен, хвана я за раменете и я целуна сърдечно по устата. Кориелия се изчерви от смущение, но очите й сияеха. — Не сте длъжна да се омъжвате за такъв възрастен мъж!
— Много ви благодаря, мистър Тагърт.
Един миг Кен я гледа слисан.
— Защо всъщност всеки ме нарича мистър Тагърт?
— Защото вие — намеси се с нежен глас Хюстън — още на никого не сте предложили да ви нарича Кен, мистър Тагърт.