Хюстън никога не е била глезена от роден баща.
Пам се отдръпна от него.
— А добра ли е в леглото? По-добра ли е, отколкото бях аз?
— Нямам представа. Носи в себе си някаква искра, но още не знае какво да прави с нея. Не се женя за Хюстън заради секса. Него мога да го получа по всяко време и навсякъде.
Пам обгърна с ръце врата му.
— Ако отново те помоля да го направиш… — пошепна тя.
— Това с нищо няма да помогне. Пак ще се оженя за Хюстън.
— Целуни ме — помоли тя. — Припомни ми. Върни обратно времето на нашата младост.
Кен я погледна преценяващо. Вероятно той също искаше да разбере дали всичко окончателно е свършило. Сложи ръка на врата й и впи устните си в нейните. В тази дълга целувка вложи всичко от себе си — за последен път.
— Когато се отдръпна, двамата се спогледаха усмихнати.
— Всичко е минало, нали? — прошепна Памела.
— Завинаги.
Тя остана плътно до него.
— През всичките тези години, които прекарах с Нелсън, вярвах, че обичам само теб. Но очевидно съм обичала някаква своя мечта. Може би баща ми е имал право.
Той свали ръцете й от врата си.
— Ако продължаваш да говориш за баща си, нищо чудно пак да се скараме.
— Но ти вече не му се сърдиш, нали?
— Днес е денят на моята сватба и искам да бъда щастлив. Така че не ми говори повече за Фентън. Разкажи ми за моя син.
— С удоволствие — отговори Памела и заговори за младия Закария Янгър.
Един час по-късно Памела остави Кен сам в градината да си допуши спокойно пурата. След минути той стана, хвърли угарката на земята, погледна джобния си часовник и видя, че вече е време да се върне в къщи и да се преоблече в официално облекло. Но едва беше направил няколко крачки, когато се озова лице в лице с мъж, на когото, ако беше десетина години по-стар, щеше да прилича така, че човек трудно би могъл да ги различи.
Кен и Раф Тагърт безмълвно втренчиха очи един в друг като две кучета, които се срещат за пръв път. Всеки от двамата веднага разбра кой беше мъжът насреща му.
— Ти не приличаш много на баща си — започна Раф. В гласа му прозвуча укор.
— Нямам представа. Никога не съм виждал този човек или който и да било от неговите роднини — отговори Кен, очевидно наблягайки на факта, че никой от семейство Тагърт не се беше поинтересувал за него през всичките години на работата му при Фентън.
Раф видимо се вцепени.
— Както чувам, по твоите пари лепне кръв.
— А аз чувам, че ти нямаш пукната пара — била тя кървава или не.
Сякаш пламъци прескачаха през разстоянието, кое го ги делеше.
— Ти и по характер не приличаш на Франк. Смятам да си вървя. — И Раф се извърна настрана.
— Мен можеш да обидиш, но не смей да обиждаш дамата, която днес ще стане моя жена. Ще стоиш тук, докато приключи венчавката.
Раф не погледна назад, но кимна рязко, преди да се отдалечи по пътя.
— Бих желал да поговоря с вас — заяви Идън и мрачно изгледа Хюстън.
Приятелките й започнаха до протестират, но тя само вдигна ръка и безмълвно го последва навън. Идън я заведе в своята спалня.
— Знам, че не е редно да ви водя тук, но това е единственото място в къщата, което не е претъпкано с хора.
Хюстън се опита да не показва тревогата си, тъй като имаше впечатлението, че Идън е ужасно ядосан.
— Знам, че днес е денят на сватбата ви. Но преди това искам да ви кажа нещо много важно. Кен прекрасно знае, че личната сигурност на хората, които са свързани с такъв богат човек като него, често пъти е застрашена. — Той я изгледа втренчено. — С това исках да кажа, че през последните седмици Кен често ми възлагаше да ви следя.
Хюстън усети как кръвта се отдръпва от лицето й.
— Това, което видях, не ми хареса — продължи Идън. — Не ми хареса, че една млада жена сама, без защитник, отива в лагера на миньорите. А това „сестринство“, към което принадлежите и вие…
— Сестринството — прошепна смаяна Хюстън. — Как разбрахте…
Идън взе един стол и го постави зад нея. Хюстън с треперещи крака се отпусна върху него.
— Не исках да ви шпионирам, но Кен настоя да се… да се скрия в стенния гардероб вечерта, когато организирахте прощално събиране на чай. Твърдеше, че имате нужда от защитник.
Хюстън беше втренчила поглед в ръцете си и по тази причина не забеляза слабата усмивка на Идън при думите „събиране на чай“.
— Какво знае той? — прошепна тя.
Идън придърпа втори стол и седна срещу нея.
— Страхувах се, че ще ми поставите този въпрос — отговори той с глух глас. — Но нима можех да му кажа, че се омъжвате за него заради връзките му с Фентън? Вие използвате парите му, за да финансирате кръстоносен поход срещу злия враг — въглищата. По дяволите, Хюстън! Всъщност би трябвало да го разбера по-рано. При сестра, която открадна годеника на собствената си близначка…
Хюстън величествено се изправи.
— Мистър Нийлънд! — пропели през зъби тя. — Няма да стоя тук и да слушам как обиждате сестра ми! Освен това нямам представа за какво намеквате, като говорите за връзките на Кен с Джейкъб Фентън. Ако смятате, че имам лоши намерения, нека веднага отидем при Кен и му кажем всичко.
— Почакайте за миг! — извика той, скочи от стола и я задържа за ръката. — Защо не ми обясните?
— Искате да кажете, че трябва да се опитам да ви убедя, че съм невинна и че няма ди заведа Кен Тагърт пред олтара, за да го заколя? Не, сър. Не отговарям на подобни обвинения. Но вие бихте могли да ми разкриете нещо Смятате ли да запазите за себе си онова, което узнахте, за да можете да ме изнудвате?
— Сега сме квит! — засмя се Идън с явно облекчение. След като взаимно си показахме рогата, сега бихме могли да поговорим спокойно, нали? Трябва да признаете, че вашите действия не могат да бъдат определени като невинни.
Хюстън също се опита да се отпусне, но това не и се удаде напълно. Не можеше да свикне с мисълта, че по някакъв начин Идън е открил тайната на сестринството.
— От колко време се занимавате с този маскарад? — попита младият мъж.
Хюстън отиде до прозореца. Долу на тревата работниците сякаш се готвеха да издържат обсадата на цяла армия. Тя погледна отново към Идън.
— Това, което правят жените днес, са го правили поколения преди тях. Сестринството е било основано от майката на моя баща още когато Чандлър в Колорадо изобщо не е съществувал. Ние не сме само приятелки, които взаимно си помагат, но и се притичваме на помощ на всеки друг, който се нуждае от нещо. В момента наша главна грижа са работниците в мините за въглища. Не вършим нищо незаконно. — Тя твърдо изгледа Идън. — Нито пък се опитваме да използваме някого за нашите цели.
— Тогава защо е тази игра на криеница?
Тя го погледна невярващо.
— Чудите се? След като ми отправихте толкова горчиви упреци! А вие даже не сте ми роднина. Можете ли да си представите как биха реагирали бащите и съпрузите, когато научат, че техните нежни жени прекарват свободните си следобеди да управляват впряг от четири коня? А някои от нас имат… — Тя спря по средата на изречението.
