Нищо не би могло да я зарадва повече от това откритие.
— Блеър, в този миг ти ме направи най-щастливата жена на света. Сега остава само да намеря мъжа си и да му кажа, че го обичам. Нека се надяваме, че той ще ни прости.
Но изведнъж й дойде на ума една ужасна мисъл.
— О, Блеър, ти не знаеш какъв човек е Кен! Толкова е добър, толкова щедър по природа, толкова силен, че всички хора биха искали да се облегнат на него! Но той е… — Тя зарови лице в ръцете си. — Той не би могъл да понесе и най-малкото оскърбление; а ние го унизихме пред целия град. Това той никога няма да ми прости. Никога!
Блеър тръгна към вратата.
— Аз ще отида при него и ще му кажа, че всичко е станало по моя вина и че ти нищо не си знаела за намеренията ми. Хюстън, аз дори не подозирах, че ти наистина искаш да се омъжиш за него. Просто не можех да си представя, че някоя жена би искала да живее е такъв като него.
— Няма защо да се тревожиш за нашия съвместен живот, тъй като той сигурно вече ме е напуснал!
— Но какво ще стане с гостите? Не може просто така да ги изостави!
— Нима трябваше да остане тук и да слуша как се шегуват с Леандър, че до последния момент не е знаел коя от нас да предпочете! Нито един не се сети, че Кен също имаше възможност да избира между две жени. Кен смята, че аз все още съм влюбена в Лий, ти също смяташ така, а пък мистър Гейтс е убеден, че го вземам само заради парите му. Мисля, че мама беше единствената, която разбра, че съм влюбена — за пръв път в живота си!
— Какво да сторя, за да поправя грешката си? — попита унило Блеър.
— Нищо не може да се направи. Той ме напусна. Подари ми парите в банковата сметка, подари ми къщата и си отиде. Но какво ще правя аз с тази голяма, празна къща, ако него го няма в нея? — Хюстън отново седна. — Блеър, та аз дори не знам къде е отишъл. Кой знае, може би вече седи в някакъв влак и пътува обратно за Ню Йорк…
— По-вероятно е на път към планинската си хижа. Двете жени стреснато вдигнаха очи и видяха Идън, застанал в рамката на вратата.
— Не исках да подслушвам, но тъй като бях свидетел на венчавката, разбрах, че той побесня от гняв.
Хюстън енергично нави воала на сватбената рокля около ръката си.
— Аз ще го намеря и ще му обясня какво се е случило. Ще му кажа, че сестра ми е заслепена от любов към Леандър и е решила, че аз също съм влюбена в него. — Тя се обърна усмихнато към Блеър. — Много ми е неприятно, задето си сметнала, че съм способна да се омъжа само заради парите, но ти благодаря за обичта и за готовността да пожертваш заради мен онова, което вече ти е станало толкова скъпо.
Тя бързо целуна сестра си по бузата. Блеър за миг се притисна към нея.
— Хюстън, аз нямах никаква представа, че толкова държиш на него. Щом приемът свърши, ще ти помогна да опаковаш багажа си и…
Хюстън с усмивка се освободи от прегръдките й.
— Не, скъпа, не, властна моя сестричке. Аз ще напусна тази къща още сега. Мъжът ми е по-важен за мен от приятното прекарване на няколкостотин гости. Ти ще останеш тук да се грижиш за тях. Измисли какво да им отговаряш, когато те питат къде сме изчезнали двамата с Кен.
— Но, Хюстън, аз нямам понятие как да се справя с прием от такава величина!
Хюстън се спря пред вратата.
— Трябваше да си държиш устата, когато отидох в онова „безполезно“ училище — засмя се тя. — Не е толкова страшно, колкото си мислиш. Усмихвай се любезно, когато разговаряш с гостите, а ако има няколко хранителни отравяния и разстроени стомаси, те няма да бъдат проблем за госпожа докторката. Много щастие! — С тези думи тя изхвръкна от стаята и остави Блеър сама с няколкостотин гости и с ужасната перспектива да ги угощава и забавлява.
Пред кабинета Идън хвана Хюстън за ръката и я отведе в килера за хранителни продукти близо до северната веранда. Там я изгледа втренчено и се усмихна.
— Сигурно вече сте се специализирали в шпионирането — сряза го тя.
— През тази две седмици, през които ви следвах на всяка крачка, научих повече, отколкото през целия си досегашен живот — отговори спокойно той. — Сериозно ли говорехте, когато уверявахте сестра си, че обичате Кен?
— И вие ли ме смятате за лъжкиня? Сега ме извинете, но трябва да се преоблека. Тази рокля е прекалено дълга и прекалено тясна за езда.
— Знаете ли къде се намира колибата?
— Приблизително.
— Хюстън, но вие не можете да го последвате до върха на планината, за да се извините за стореното от сестра ви. По-добре да отида аз. Ще му обясня всичко и ще го доведа обратно.
— Не. Сега той принадлежи на мен — във всеки случай по закон — и ако някой трябва да го върне обратно, това съм аз.
Идън сложи ръце на раменете й.
— Надявам се той най-после да разбере колко е сполучил с вас. Какво бих могъл да направя, за да ви помогна?
Тя вече беше на вратата.
— Може би ще потърсите Сара Оукли и ще й кажете да се качи в спалнята ми, за да ми помогне при преобличането? — Тя се сиря и замислено изгледа Идън. — Всъщност не. По-добре изпратете при мен Джоан Тагърт. Тя е красивата малка дама с виолетова копринена рокля и шапка в подходящ цвят.
— Красива, казвате? — Идън се засмя. — Аз също ви желая много щастие, Хюстън.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Джоан помогна на Хюстън за рекордно кратко време да съблече сватбената си рокля. Тя веднага подкрепи решението й да потърси съпруга си сама.
Когато Хюстън се преоблече, двете се промъкнаха през западното крило до жилището на икономката, а оттам по задната стълба надолу. Скрит зад дърветата, Идън ги очакваше с кон, натоварен с четири дисаги.
— С това ще изкарате няколко дни — поясни той и посочи провизиите, които беше опаковал. — Сигурна ли сте, че ще намерите пътя до хижата? Ако се заблудите…
— Аз живея в Чандлър от самото си раждане и познавам околностите му по-добре от всеки друг — изгледа го строго тя. — Освен това не съм замесена от толкова меко тесто, както смятат някои хора.
— Нали не сте забравили сватбената торта? — обърна се Джоан към Идън.
— Сложих я в специална тенекиена кутия и освен това я завързах с панделка — отговори Идън с такъв странен тон, че Хюстън погледна от него към Джоан и после с усмивка се обърна към оседлания кон.
— Трябва да тръгваш. В противен случай ще се стъмни, преди да стигнеш дотам — подкани я Джоан. — Не се грижи за гостите. Мисли само за мъжа си и за това, колко много го обичаш.
Хюстън се постара да се измъкне колкото се може по-незабелязано — а това не беше лесна работа, когато младоженката е център на внимание за повече от петстотин поканени. Малкото гости, които срещна, докато яздеше през градината, до такава степен се слисаха, че не можаха да продумат. Тя беше издърпала воала на шапката над лицето си и се надяваше но този начин да ги заблуди. Но те много добре разбраха кой се крие зад воала.
Когато стигна западната граница на градината, за малко не връхлетя върху Памела Фентън и Раф Тагърт, застанали един до друг на пътеката. Конят й се стъписа и се изправи на задните си крака.
Раф я изгледа развеселен.
— Вие трябва да сте близначката, която се омъжи за Кен. Да не сте решили да избягате от него?
Преди Хюстън да отговори, се обади Памела:
— Доколкото познавам Кен, гордостта му беше страшно наранена при венчавката. Сега сигурно е избягал някъде да си ближе раните на спокойствие. Не е ли по-правилно да се каже, че вие яздите по следите му?
