на невероятното блаженство, изпитано в обятията му. Тя едва успя да поклати глава, но не я повдигна от гърдите му.
— Знаеш ли, че в момента температурата отвън е около пет градуса по Целзий, а аз лежа върху стотици от онези ситни, остри парченца, които толкова те възхитиха преди малко? И че левият ми крак е изтръпнал от преди един час?
С усмивка, скрила глава в рамото му, Хюстън поклати глава.
— Предполагам, че нямаш намерение да мръднеш от мястото си преди следващата седмица, нали?
В нея се надигаше смях, но тя мушна лице още по-навътре подмишницата му и за трети път поклати глава.
— И ни най-малко не те смущава, че пръстите на краката ми са толкова студени, че ако влязат в допир с твърд предмет, веднага ще изпаднат?
Отрицателният отговор само го накара да я притисне още по-плътно до себе си.
— Май е най-добре да те подкупя.
— Може би — прошепна тя.
— Какво ще кажеш сега да се облечем, след това да седнем в галерията и да наблюдаваме дъжда, а ти да ми задаваш въпроси. Имам впечатление, че това занимание ти доставя огромно удоволствие.
Тя вдигна глава и го погледна в лицето.
— А ти ще отговаряш ли на въпросите ми?
— Вероятно не — каза той, докато леко я отместваше от корема си, но още но средата на това действие спря, за да я целуне и да погали бузите й. — Магьосница — измърмори той, преди да се обърне по корем и да посегне към панталоните си.
Когато й обърна гръб, Хюстън забеляза, че цялата задна част на тялото му е набодена с безброй малки, остри парченца въглища. Тя се помъчи да ги отстрани с ръка. При това връхчетата на гърдите й по странна случайност непрекъснато се потриваха но гърба и раменете му.
Кен се обърна отново по гръб и сграбчи китките й.
— Само не започвай пак! Очевидно тази лейди, за която съм се оженил, притежава нещо, на което не може да устои никой мъж. И не е необходимо да правиш толкова самодоволна физиономия.
Но докато изнасяше тази лекция, очите му шареха нагоре-надолу по тялото й.
— Хюстън — простена той, като я пусна и побърза да се извърне настрани, — та ти съвсем не си това, което очаквал. Обличай се по-скоро, преди пак да съм направил някоя глупост.
Хюстън не го попита какво разбира под това „отново да направи някоя глупост“, но сърцето й лудо се блъскаше от радост, докато нахлузваше грамадните мъжки дрехи. На ризата липсваха почти всички копчета, а на панталона също зееше дупка. Тя се усмихна, като видя как голата й кожа блещука през дупката.
Още не беше напълно облечена, когато той я прегърна с две ръце, сложи я в скута си и се облегна на стената на галерията.
Навън дъждът се сипеше, сякаш нямаше никакво намерение да спре, и тя се сгуши в ръцете на Кен.
— Ти ме направи щастлива — промълви тя, когато той я притисна още по-силно до себе си.
— Аз? Но ти още не си погледнала подаръка, който получи от мен за сватбата. — Той рязко млъкна. — Ах, да, имаш предвид това, което правихме току-що. Мога да кажа, че и ти не ме правиш особено нещастен.
— Ти ме правиш щастлива. Не твоите подаръци и не това, че сме се любили. Макар че и тези неща помагат.
— Добре тогава, разкажи ми по какъв начин те правя щастлива. — Тя отново долови известни резерви в гласа му.
Хюстън помълча известно време, преди да заговори.
— Когато Леандър и аз току-що се бяхме сгодили официално, получихме покана за бал в масонската ложа. Аз ужасно се зарадвах. По тази причина — като израз на моето настроение вероятно — реших да си ушия червена рокля. Но това не беше убито червено, а блестящо, алено, крещящо червено и когато вечерта преди бала я облякох и се погледнах в огледалото, имах усещането, че съм най-красивата жена на този свят.
Тя направи малка пауза, за да си поеме въздух и да си припомни, че се намира в ръцете на Кен и може да се чувства сигурна.
— Когато слязох в салона, мистър Гейтс и Леандър се бяха вторачили в мен и аз, глупачката, си помислих, че и двамата са дълбоко впечатлени от моята червена рокля. Но когато се присъединих към тях, мистър Гейтс веднага се разфуча, че приличам на проститутка и че веднага трябва да се върна и да облека друга рокля. В този момент Леандър се намеси примирително, като каза, че той ще има грижата и ще внимава за мен. Мисля, че никога не съм го обичала повече, отколкото в този миг.
Тя отново пое дълбоко въздух.
— Когато след това влязохме в балната зала, Леандър ми предложи да остана с палтото си и да казвам на хората, че съм се простудила. Прекарах цялата вечер на една маса в дъното, не мръдвах от мястото си и се чувствах ужасно зле.
— Защо не им каза да вървят но дяволите и не стана да танцуваш с червената си рокля?
— Мисля, че винаги правех само онова, което хората очакваха от мен. Именно по тази причина ти ме правиш толкова щастлива. Изглежда, ти вярваш, че когато Хюстън слиза по решетката за рози само по долно бельо, това е нормално поведение за една дама. Очевидно нямаш нищо против и когато ти правя някои не съвсем прилични предложения. — Тя обърна глава към него, за да види лицето му.
След една бърза целувка той я завъртя обратно.
— Нямам нищо против твоите предложения, но непременно бих ти забранил да се явяваш пред общество но бельо. Всъщност спомняш ли си кончетата?
— Не съм съвсем сигурна, че знам за какво говориш.
— На тържеството по случай рождения ден на Марк Фентън — мисля, че беше осмият — аз те отведох със себе си в конюшнята и ти показах две кончета от Мюнстерланд — бели на черни точки.
— Спомням си! Но това не би могъл да бъдеш ти! Това беше възрастен мъж.
— Предполагам, че тогава съм бил на осемнадесет години, а ти си била…
— На шест. Разправи ми какво стана.
— На това тържество ти дойде със сестра си и двете бяхте облечени в съвършено еднакви бели роклички с розови панделки. Сестра ти побягна веднага да играе на гоненица с другите деца в двора зад къщата. Но ти седна на една желязна пейка и по лицето ти не трепваше нито едно мускулче. Само седеше и гледаше с ръце в скута си.
— А ти мина покрай мен седна количка, която миришеше така, сякаш току-що е била пълна с конски тор.
— Може и така да е било — изръмжа Кен. — Във всеки случай ми стана мъчно, като те видях да седиш там самичка, и ти предложих да видиш кончетата.
— И аз тръгнах с теб.
— Но първо ме огледа много критично от главата до петите. Мисля, че тогава съм издържал изпита, тъй като в противен случай не би дошла с мен в конюшнята.
— И облякох една твоя риза, а след това се случи нещо ужасно, но вече не помня какво. Помня само, че много плаках.
— Ти не искаше да наблюдаваш кончетата отблизо, а най-малко от три метра разстояние. Каза, че не бива да изцапаш рокличката си, и по тази причина аз ти дадох една от моите ризи, за да я наметнеш отгоре. Но трябваше три пъти да ти се закълна, че ризата е току-що изпрана, преди да се решиш да я пипнеш. А това, което и до днес си спомням като голяма трагедия, е твоята панделка. Защото едно от кончетата реши да си поиграе с нея и скочи към теб изотзад. При това панделката на плитката ти се развърза и увисна надолу.
Дотогава не бях виждал дете да плаче така, както ти тогава. Непрекъснато хълцаше, че мистър Гейтс страшно ще се разсърди, а когато ти казах, че ще вържа тази красива панделка, ти заплака още по-силно и ме увери, че само твоята мами може да връзва панделки, както се полага. Употреби тъкмо тези думи: както се полага.
— А ти я завърза точно както се полага! Защото дори майка ми не можа да забележи, че панделката на
