плитката ми се е развързвала.
— То е, защото непрекъснато плетях плитки от гривите и опашките на конете.
— За Пам ли?
— Ти си дяволски любопитна към всичко, което се отнася до Пам. Ревнуваш ли?
— Не, откакто ми съобщи, че си отклонил предложенията й.
— Ето по тази причина никога не трябва да се споделят тайни с жени.
— Би ли ти харесало, ако ревнувам?
Кен се замисли върху въпроса и.
— Мисля, че няма да имам нищо против. Но ти поне знаеш, че с Пам е свършено завинаги. А аз все още не съм чул нещо подобно по отношение на Уестфийлд.
Тя целуна ръката, която галеше гърдите й. Знаеше много добре, че няколко пъти му беше разказвала как се е стигнало до развалянето на годежа с Леандър.
— Аз му отмъстих пред олтара — отговори тихо тя.
Ръцете на Кен здраво се сключиха около раменете й.
— Предполагам, че направи всичко това, защото той няма и наполовина толкова пари, колкото имам аз.
— Пак с твоите пари! Нищо друго ли не ти идва на ум? Например да ме целунеш?
— Отвързал съм едно чудовище от веригите му — изръмжа през смях Кен, но побърза да се отзове на поканата й.
— Бъди послушна! — заповяда той след няколко минути и я обърна отново така, че да се облегне с гръб на гърдите му — Аз нямам твоята издръжливост. Не забравяй, че в сравнение с теб съм просто един старик.
Кискайки се, Хюстън нежно потърка бедрата му с тялото си.
— И освен това остарявам все повече е всяка изминала секунда — продължи сърдито той. — Няма ли най-после да стоиш мирно? Гейтс е постъпвал съвсем правилно, като ви е заключвал със сестра ти.
— Ти също ли смяташ да ме заключиш? — прошепна Хюстън и облегна глава под брадичката му.
Той се забави толкова много е отговора си, че тя се обърна и изпитателно го изгледа.
— Може и да го направя — отговори най-после, но веднага, очевидно мъчейки се да смени темата, измърмори: — От години не съм говорил толкова много — искам да кажа, за неща, които нямат нищо общо е моите сделки.
— За какво си говорил е другите жени?
— Какви жени?
— Другите. Например с мис Ла Рю.
— Не мога да си спомня изобщо да съм приказвал нещо при Вини.
— Но хубавата част идва едва след това, когато лежим един до друг и си приказваме.
Той плъзна ръка надлъж по тялото й.
— Смятам, че наистина не е лошо. Но ще излъжа, ако твърдя, че вече съм правил такова нещо. Искам да кажа след, като… След това аз си отивах в къщи. А и не мога да си спомня просто да съм се излежавал, без да правя нито. Щеше да бъде чиста загуба на време — добави той, но не направи опит да се отдръпне от нея.
Хюстън се притисна още по-плътно до него.
— Студено пи ти е?
— Не. Никога не ми е било толкова топло.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Хюстън вдигна очи към Кен от леглото в колибата, видя го да се облича и разбра, че това означава край на краткия им меден месец.
— Очевидно трябва да напуснем това прекрасно място — промълви тъжно тя.
— Очаквам посетители днес следобед и не мога да си позволя тази среща да се провали. — Той се обърна към нея. — Бих искал да остана по-дълго тук, но няма как…
В гласа на Кен също се усещаше съжаление и Хюстън реши, че ще бъде по-добре да му помага, отколкото да се противи. Скочи бързо от леглото и се зае с костюма си за езда. Кен трябваше да й помогне да затегне корсета си.
— Как, за Бога, дишаш с това проклето нещо?
— Не мисля, че дишането е важно в случая. Нали видях колко цениш заобленостите по тялото на жена си. А без тези „проклети неща“ талиите ни в скоро време биха достигнали шестдесет и седем или шестдесет и осем сантиметра. Освен това корсетът подпира гърба на жената. Поначало да се носи корсет е много здравословно.
Кен измърмори нещо неразбрано и натъпка остатъка от хранителните им припаси в дисагите. По вида му личеше, че с мислите си вече беше в кабинета, където го очакваше много работа.
Двамата мълчаливо продължиха подготовката за спускането в долината. Хюстън не беше сигурна какво става в главата на Кен, но за себе си знаеше, че никога в живота си не е била по-щастлива. Страхът й, че е безчувствена, беше изчезнал, а пред нея се разкриваше дълъг живот с мъжа, когото обичаше.
Когато напускаха колибата, Кен спря още веднъж на прага и погледна назад към малката стая.
— Тук никога не ми е било толкова хубаво — промълви тихо той, преди да заключи вратата и да тръгне към оседланите коне.
Хюстън тъкмо понечи да се качи на коня си, когато Кен я прихвана през талията и я вдигна на седлото. Тя се опита да скрие учудването си, когато погледна надолу към него. Това ли беше мъжът, който я мъкнеше по хлъзгавите скали с тънките и неудобни ботуши?
Кен сведе глава.
— С този костюм за езда отново изглеждаш като лейди — измърмори той.
Двамата мълчаливо се спуснаха по тясната пътечка надолу по стръмния склон. На няколко пъти Кен спираше на особено опасните места, за да може в случай на нужда да й окаже помощ.
Чак когато наближиха до града и се клатеха с бързината на охлюви по изровения от дъждовете път, Хюстън отново го заговори.
— Кен, нали знаеш какво най-вече ме занимаваше през последните дни?
Той я погледна и се ухили безсрамно:
— Разбира се, че знам, съкровище, и намирам, че всичко беше чудесно.
— Но аз не говоря за това — каза нетърпеливо Хюстън. — Искам да взема твоята братовчедка Джоан да живее при нас.
Когато се обърна към Кен, той седеше на седлото с отворена уста и я зяпаше смаяно.
— Тъй като се съмнявам, че би приела пряка покана да живее у нас, защото вие, Тагъртови, сте пословични с вашата гордост и не позволявате да ви дадат нещо даром, съзнателно отлагах толкова дълго време назначаването на икономка. Помислих си, че тази работа ще й хареса. Първо, така най-после ще се махне от миньорския лагер и, второ — не смяташ ли, че тя и Идън ще бъдат чудесна двойка?
Кен продължаваше да я зяпа.
— Е, какво ще кажеш?
Накрая той успя да затвори устата си и да добие сравнително нормален вид.
— Когато казах на Идън, че възнамерявам да се женя, той ме запита дали съм готов да деля живота си с една жена. Щеше да си умре от смях, когато му отговорих, че не възнамерявам да си променям живота заради някакъв си брак. Постепенно започвам да разбирам защо ми се е присмивал. Имаш ли намерение да настаниш още хора в моята къща? Може би скитниците на Чандлър? Но ако вземеш и някой проповедник, тогава аз изчезвам, разбра ли! Духовниците понасям още по-малко, отколкото децата. Между впрочем, изглежда, няма никакво значение какво обичам аз и какво не, защото ти… — Той прекъсна, когато Хюстън му обърна гръб и подкара коня си напред.
За момент Кен остана на мястото си, загледан след нея, но после пришпори коня си и я настигна в галон.
— Да не би сега да ми се разсърдиш, мила? От мен да мине, вземи у дома когото си искаш. Това не ме
