петдесет и една каруци, натоварени с най-различни стоки, оженил се за майка ми и след един месец потеглил с нея и с още двадесет и пет току-що венчани двойки, които се съгласили да ги придружат, към славния град Чандлър в Колорадо. Майка ми ми е разказвала, че кокошки мътели в камините на зданието, което някои с гордост наричали хотел „Чандлър“.
— А когато железопътната линия стигнала до Колорадо, селяндурите, на които баща ти продал мината, станали милионери — засмя се Кен.
— Сигурно, но тогава баща ми беше вече покойник, а майка ми се омъжи повторно за достопочтения собственик на пивоварна мистър Гейтс.
Хюстън отново влезе в галерията, докато Кен остана на входа и се загледа към града, прострял се в полите на планината.
— Странно, какви представи имаме понякога за околните. Целият град се отнася към твоето семейство като към кралски величия; а в действителност селището носи фамилията на баща ти само защото той си е поставил за цел да увековечи името си на картата на страната. Не е приличал много на крал, а?
— За моята сестра и за мен той беше повече от крал, а също и за майка ми. Когато Блеър и аз бяхме още малки, градът реши да провъзгласи рождения ден на баща ми за свой празник. Доколкото й стигнаха силите, майка ми се постара да просвети хората по какъв начин градът е получил името си, ала след няколкоседмични усилия трябваше да разбере, че хората се нуждаят от своя герой.
— А по какъв начин мистър Гейтс стигна до кралското семейство?
Хюстън въздъхна дълбоко.
— Като собственик на пивоварна мистър Гейтс никога не би могъл да създаде такъв ореол около името си като баща ми. По тази причина, когато кралица Оупъл Чандлър заедно с двете млади принцеси отново стана достъпна за брак, той сложи в краката й всичко, което притежаваше. Семейството на моята майка го счете за блестяща партия и я убеди да го вземе за съпруг.
— Той също е искал да има за жена истинска, безупречна дама — измърмори съчувствено Кен.
— Но встъпи в брака с твърдото намерение да наложи своите представи за повелението на една дама на трите жени под неговия покрив — процеди през стиснати зъби Хюстън.
Кен мълча известно време.
— Предполагам, че тревата в градината на съседа изглежда винаги по-зелена от тази в собствената градина.
Хюстън отиде при него и взе дясната му ръка между своите.
— Идвало ли ти е някога на ума, че днес би могъл да бъдеш едно разглезено мамино синче като Марк Фентън, който не познава стойността на труда, ако не беше израснал в конюшнята, а като наследник на богато семейство?
— Звучи така, сякаш Фентън ми е направил голяма услуга, като ме е изгонил! — извика ужасено Кен.
— Направил ти е.
— Какво?
— Наистина ти е направил голяма услуга. Нали знаеш, че в нашето споразумение влиза винаги да те поправям, когато сбъркаш.
— Отклоняваш се от темата, по дяволите! Знаеш ли какво би трябвало да направя? Ще те изпратя в Ню Йорк да поговориш по делови въпроси с някои хора. Никой не може да ти устои.
Тя обви врата му с две ръце.
— Не е ли по-добре да си остана тук и да преговарям с теб?
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Когато Хюстън погледна отблизо лицето на Кен, видя, че той се бори с нещо в себе си, което като че ли му забраняваше да я целуне. Но само след секунда, притеглен от непреодолима сила, той наведе глава и впи устните си в нейните като умиращ от жажда. Хюстън се притисна до него, наслаждавайки се на усещането за неговата сила, на възбудата на могъщото му тяло, което покоряваше нейното.
— Кен — прошепна пресипнало тя, с глас, който идваше някъде дълбоко от гърдите й.
Той я отблъсна от себе си, за да може да я погледне с пламенно желание в тъмните си очи.
— Какво направи с мен? Минаха много години от времето, когато онова, което е между краката ми, можеше да заповядва на това, което се намира в главата ми. Но мисля, че в този момент бих убил всеки мъж, който се опита да те отнеме от мен.
— Или всяка жена? — попита тя с устни точно под неговите.
— Нея също — можа само да каже той, преди да смъкне от тялото й прекалено голямата мъжка риза.
От вниманието на Хюстън не беше убягнало, че досега Кен не й се отдаваше напълно. Една част от него, поне такова чувство имаше тя, не вземаше участие в любовния акт, оставаше недостижима за нея. Струваше й се, че мъжът до нея е някъде далеч с мислите си и се стреми да си остане там. Но сега беше различно. Нямаше и следа от въздържаност, нямаше хладни резерви, нито наблюдение от разстояние.
С пламенност на атакуващ бик Кен я вдигна на ръце и я отнесе в изоставената галерия. Когато Хюстън погледна потръпващото му от възбуда лице, тя си помисли: ето, това е мъжът, който за няколко години е направил милиони. Това е Кен Тагърт, когото съм търсила през цялото време. Това е мъжът, когото обичам — човекът, който искам да ме обича винаги.
Когато я положи на пода на галерията, Кен сякаш вече не беше на себе си. Той разкъса последните остатъци от ризата й и ги захвърли далеч от нея, за да може най-после да почувства под ръцете си меката топла плът. Горещи и жадни, тежките мъжки длани плъзнаха по тялото й.
Това не беше вече добрият, търпеливият, внимателният любовник от предишната нощ. На негово място беше застанал мъж, който изгаряше от страст по нея. А ако Хюстън беше повярвала, че досега изцяло се е отдавала на любовта му, тя разбра, че се е лъгала. Този път напълно загуби разума си и се превърна в първоизточник на пулсиращи желания.
Устата му пареше като огън по кожата й и тя почувства пламъка до мозъка на костите си. Силните му пръсти обхванаха талията й и я притеглиха съвсем плътно до тялото му. Той беше изгарящо горещ, сякаш пожарът, който бушуваше в нея, се предаваше и на него. Той се обърна по гръб и я вдигна нагоре, сякаш беше лека като перце.
С едно-единствено плавно движение Кен я постави върху члена си и Хюстън издаде един задъхан, стенещ звук, който достигна връхната си точка в пронизителен вик на блаженство, поет и върнат като ехо от стените на галерията.
Тя отметна глава назад и почувства как разпуснатата й коса се размеси с потта по гърба й. А когато Кен постави ръце на раменете й, тя усети единствено горещия, развълнуван прибой на своя любовен екстаз. Разумът вече нямаше място тук, остана само това невероятно блаженство, което не можеше да бъде сравнено с нищо, изпитвано досега през живота й.
Един-единствен път тя отвори очите си, когато ритъмът на движенията им се ускори до крайност, и погледна към него — към лицето му с полуотворени очи, озарено от дълбока, почти неземна страст.
— Кен!
Мислеше, че само е прошепнала името му, но то прозвуча като вик на удоволствие, който се завъртя из студения въздух и я обгърна с неговото ехо.
Кен не й отговори, само продължи буйните тласъци, докато тя с извит гръб и разтворени бедра не посрещна последния разтърсващ тласък и почувства как по тялото й премина тръпка, подобна на земетресение.
След това всичко премина и тя падна напред върху неговите широки, запотени гърди, докато той я обгърна с ръце, сякаш искаше да строши всичките й ребра. Тя се притисна плътно до него с крака, обхванали неговите бедра, и се помъчи изцяло да се слее с тялото му.
Двамата дълго лежаха в това положение и тишината се нарушаваше единствено от лекото движение на Кен, който нежно галеше косите й.
— Знаеш ли, че е завалял дъжд? — попита след време той.
Хюстън беше забравила всичко около себе си, чувстваше само близостта на тялото му и продължението
