това не беше забелязвала. Очите му бяха тъмни и горещи.
— Кен — прошепна тя.
— Аз съм тук, при теб, мила, и нямам намерение да си отивам — отговори той и отново започна да гали тялото й с ръце и устни.
Когато отново затвори очи, ръцете му станаха по-настойчиви, обхванаха хълбоците й, впиха пръсти в крехката й плът. Дишането й се ускори, когато Кен сложи едно от могъщите си твърди бедра върху нейното гладко, меко бедро. Ръцете му притискаха гърдите й, устните му търсеха нейните и тя се отвори за него, както цветът се отваря за пчелата.
Той я притисна, впи устни в нейните, обгърна с ръце гъвкавото й задниче и го повдигна към себе си.
Хюстън леко простена при първия тласък; но не почувства болка, когато започна да се движи заедно с него. Той я притискаше все по-силно до себе си, докато двете тела се сляха в едно.
Хюстън инстинктивно вдигна крака и ги обви около кръста му, сложи ръце на раменете му, докато той леко я повдигна от леглото, подпирайки тежестта на тялото й с ръце и колене.
Кен я притисна към грапавата дървена стена на колибата, докато тласъците му ставаха все по-мощни и Хюстън отметна глава назад. Тя простена високо от удоволствие, а когато дойде последният, изпепеляващ тласък, извика от възторг.
Известно време той я държа с тялото си между небето и земята, а тя се беше вкопчила в него така, като че никога вече нямаше да го пусне.
После, след няколко дълги секунди, Кен нежно отпусна тялото й върху леглото, а тя се притисна толкова плътно до него, че той едва си поемаше дъх.
— Кой би могъл да си помисли подобно нещо — промърмори Кен със смаяно лице. — Една лейди, която вика в леглото!
Хюстън беше твърде изтощена, за да му поиска обяснение. А в следващата секунда вече спеше в обятията му.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Когато на следващата сутрин Кен се събуди, денят отдавна беше настъпил. Вгледа се засмяно в голото тяло на Хюстън, което се притискаше до него, погали я по бедрото и извика:
— Крайно време е да станеш и да ми приготвиш закуската!
— Натисни звънеца и прислужницата ще ти я донесе — промърмори сънено тя и скри лице в топлите му гърди.
Той я изгледа с високо вдигнати вежди.
— О, добро утро, мистър Гейтс и Леандър! Много мило от ваша страна, че ме посещавате толкова рано в моя дом.
Хюстън реагира моментално. Тя се изправи като свещ в леглото, посегна към едно одеяло и го обви около тялото си, така че открито остана само лицето й.
Бяха й необходими няколко секунди, преди да разбере, че Кен само се беше пошегувал.
— Лоша шега! — укори го тя, но Кен се превиваше от смях, като я гледаше как седи до него, целомъдрено обвита от глезените до шията, и всичко това за рекордно кратко време. Положи огромни усилия да не се зарази от смеха му, но не й се удаде.
— Предполагам, че вече няма защо да се страхувам от Уестфийлд — каза той, стана от леглото и започна да рови из дисагите.
Хюстън подпря глава на ръката си и започна да го наблюдава с голям интерес. Той беше много по-добре сложен от професионалния боксьор, когото беше поканила за събранието на сестринството. Мускулите му бяха по-силни, раменете му по-широки, а стегнатият тесен ханш стоеше върху мощни бедра — същите тези бедра, които така чудесно се триеха в нейните и караха тялото й да пее.
Кен се обърна непринудено към нея, но когато забеляза израза на лицето й, пусна на пода пакетите с храна, които беше извадил от дисагите, и простря ръка към нея.
— Всъщност имах намерение само да пренощуваме в тази колиба, но би ли се съгласила да останем тук още няколко дни? В известен смисъл това означава да прекараме медения си месец тук, вместо в Париж или в някой елегантен курорт с минерални бани.
— Познавам Париж — прошепна тя, приближи бедра до неговите и нежно ги потърка в корема му. — И мога искрено да те уверя, че тази колиба много повече ми харесва. Но не говореше ли нещо за закуска?
Кен недоверчиво я изгледа и леко я отстрани от себе си.
— Като дете са ме учили, че трябва да се отнасяме внимателно с ценните играчки, ако искаме да траят повече от едни ден.
— Аз играчка ли съм за теб?
— Играчка за възрастни. Сега си облечи нещо, за да можем да закусим. Исках да ти предложа да посетим няколко изоставени мини в околностите. Надявам се, че имам достатъчно мъжественост, за да прекарам целия ден насаме с теб.
— Убедена съм в това — отговори тя и го погледна през целомъдрено спуснатите си мигли. Имаше нещо в държанието му, което й подсказваше, че няма да издържи и час далеч от нея.
Той обаче я хвана здраво за раменете и я завъртя обратно.
— Отсреща при камината ще намериш запасната ми риза и един панталон. Облечи ги и бих помолил всички копчета да са закопчани и да не се подава нищо, което би могло да ме подлуди. Разбра ли ме добре?
— Слушам, сър — отговори Хюстън и предизвикателно му обърна гръб. При това цялото й тяло се разтресе от смях.
След като се облякоха и закусиха, Кен я поведе още по-навътре в планината. Въздухът горе беше доста разреден и студен. Кен, изглежда, не забелязваше колко неопитна е Хюстън в катеренето и че ботушите й за езда непрекъснато се плъзгат по плажните скали. Той и водеше право нагоре по стръмния склон, покрай надвиснали скали, които всеки момент заплашваха да се срутят върху тях.
— Има ли още много? — попита по едно време тя.
Кен се обърна и й подаде ръка, за да успее да премине едно особено трудно място.
— Какво ще кажеш да си починем малко? — попита той и освободи ремъците на раницата с храна, която носеше на гърба си.
— Ще ти бъда благодарна за кратка почивка — каза облекчено тя и пое пълната с вода манерка, която той й подаваше.
— Сигурен ли си, че тук горе изобщо има мина? — попита тя и отпи солидна глътка. — Как са могли да добиват въглища толкова високо в планината?
— Така, както навсякъде се добиват въглища, предполагам. Откъде да знам? — Той я погледна внимателно и като се убеди, че жена му няма да умре от липса на въздух, отново обърна погледа си напред.
— Често ли идваш тук?
— Толкова често, колкото позволява работата ми — отговори той. — Погледни скалите отсреща. Виждала ли си някога нещо подобно? — Той посочи надолу в клисурата и тя успя да различи в омарата един скалист хребет. — По какъв начин са попаднали там? Може би някакъв великан се е опитал да ги вдигне от земята, но след като ги е домъкнал чак дотук, е загубил желание да се занимава е тях и ги е пуснал мързеливо на първото попаднало му място.
Хюстън изяде един брецел. Кен беше взел цяла купчина от тези бели хлебчета за из път. На закуска беше опитал от тях и ги беше обявил за най-вкусните пекарски изделия на този свят. Хюстън веднага реши за в бъдеще винаги да има известен запас от тях в къщи.
— Смятам, че един геолог би дал по-добро обяснение. Не ти ли се ще да посещаваш училище, където да научиш как са се образували скалите и други полезни неща?
Съвсем бавно Кен се обърна отново към нея.
— Ако имаш някакви претенции към мен, кажи си го направо. Моето училищно образование се оказа
