— Смятам, че сватбените подаръци трябва да се поднасят в деня на сватбата. И тъй като ние сме тук, а куфарът е там, бих искала да получа от теб друг подарък.
— Но ти въобще не знаеш какво има в куфара! Освен това тук, горе, не ми е възможно да ти купя друг подарък.
— Понякога най-скъпоценните подаръци са тези, които не могат да бъдат купени в магазин. Искам да получа от теб нещо съвсем специално, нещо дълбоко лично.
Изразът по лицето на Кен издаваше, че той няма никакво понятие за какво говори тя.
— Искам да споделиш с мен тайните на своя живот — проговори тихо Хюстън.
— Но аз вече ти разказах всичко! Или искаш да знаеш къде съм скрил наличните си пари, ако случайно някои от инвестициите ми се провалят?
Тя си отряза парче камамбер.
— Мислех по-скоро за нещо лично — например нещо, свързано със семейството ти. Може би ще пожелаеш да ми разкажеш за майка си и баща си; или ще ми разкриеш защо толкова мразиш Джейкъб Фентън. Би могъл да ми разкажеш нещо и за разговора, който днес си водил с Памела Фентън в градината.
Кен беше толкова поразен, че за момент не можа да произнесе нито дума.
— Ти си имала много скромни желания! Може би ще трябва да ти поднеса и главата си на сребърна табла? Защо искаш да знаеш всичко това?
— Защото съм твоя жена.
— Само не ми показвай високомерното си лице на лейди! Бас държа, че повечето съпружески двойки са толкова интимни помежду си, колкото твоята майка с онзи безцветен педант, за когото се е омъжила. Такова страхопочитание изпитва към него, че дори го нарича мистър Гейтс. Отначало и ти постъпваше така с мен. Обзалагам се, че майка ти никога не е поискала да узнае такива неща за своя мистър Гейтс, каквито ти искаш от мен.
— Е, добре. Може би просто съм прекалено любопитна. В края на краищата любопитството ме доведе в твоята къща, нали? Затова сега ние с теб сме тук. — Тя млъкна и в това време, уж неволно, одеялото й се смъкна с няколко сантиметра.
Кен развеселено наблюдаваше маневрите й.
— Трябва да призная, че схващаш дяволски бързо! Е, добре. Струва ми се, че има нещо, което е по- добре да ти разкажа веднага, тъй като Памела смята, че след няколко дни ще го узнае целият град.
За момент той направи пауза и сведе очи към яденето.
Вероятно това, което ще чуеш, няма да ти хареса особено. Но за съжаление вече нищо не мога да променя. Може би си спомняш, че Фентън ме изгони от къщата си, защото бях завързал връзка с дъщеря му?
— Спомням си — отговори тихо тя.
— Винаги съм смятал, че някой тайно ни е наблюдавал и после е докладвал на баща й. Но днес Памела ми разказа, че самата тя е признала на баща си за нашите отношения. — Той пое дълбоко въздух, изгледа я упорито и продължи: — Пам казала на баща си, че очаква дете от мен и иска да стане моя жена. Фентън реагирал така, както може да се очаква от един подлец: изпратил я далече от града и я оженил за един възрастен мъж, който му дължал нари. А на мен каза, че Памела повече не искала да ме вижда.
— Това ли е причината, поради която толкова мразиш този човек?
Кен я погледна в очите.
— Не. Причините са други. Аз научих истината едва днес. И ти разправям това, защото Памела има намерение отново да живее в Чандлър — със своя тринадесетгодишен син, чийто баща очевидно съм аз. А според описанието на Памела той толкова много ми прилича, че хората от Чандлър ще получат достатъчно материал за клюки.
Хюстън забави отговора си.
— Щом скоро ще го знае целият град, това вече не е никаква тайна, нали?
— Но до преди няколко часа беше тайна дори за мен! — изръмжа сърдито той. — По дяволите, Хюстън, аз нямах никаква представа, че съм дал живот на едно дете!
Когато беше необходимо, Хюстън можеше да бъде точно толкова упорита, колкото и съпругът й.
— Питах те за истинска тайна, не за някаква история, която през следващата седмица ще бъде тема за разговор на хората от целия град. Искам да узная нещо, което е известно само на теб, за което дори Идън няма никакво понятие.
— От къде на къде си си втълпила да узнаеш всичко за мен? Защо непременно трябва да будиш спящите кучета? Защо не оставиш старите мебели да си стоят в склада и не се задоволиш е това, да спиш с мен?
— Не се задоволявам само да спя с теб, защото те обичам. И това е причината, поради която искам да знам всичко за теб.
— Жените винаги твърдят, че обичат някого. Само преди две седмици ми разправяше, че обичаш Уестфийлд! Е, добре. Ще ти разкажа нещо, което всъщност не те засяга, но сигурно ще го изслушаш с удоволствие. Тази сутрин при мен дойде Памела и каза, че през всичките тези години е обичала само мен. Искаше двамата да избягаме от града. Но аз отклоних това нейно желание.
— Заради мен ли? — прошепна Хюстън.
— Да не би днес да съм се оженил за друга жена? Даже проклетата ти сестра не успя да попречи на тази женитба, както вече знаеш.
— Случило ли се е нещо между теб и Блеър, което те кара непрекъснато да я ругаеш?
— За всеки сватбен ден по една тайна — отговори Кен. — Ако искаш да узнаеш повече тайни, първо трябва да си ги заслужиш. А най-добре ще ги заслужиш, ако разтребиш храната от леглото, махнеш това проклето одеяло и легнеш при мен.
— Не знам дали ще остана жива след подобно изтезание — промърмори тя, но веднага прибра храната от леглото и захвърли вълненото одеяло. — Аз съм послушна жена — каза тя и протегна ръце към него.
— Обичам послушни жени — отговори той и също протегна ръце.
— Възпитаха ме да бъда най-покорната от всички съпруги — прошепна тя, като му предложи устните си за целувка.
— Доколкото не ме лъже паметта, нито един път досега не си ме послушала. Сети се да станеш послушна, едва когато дойде при мен в тази колиба. По дяволите, Хюстън, никога не съм предполагал каква си в действителност! Май приличаш на сестра си много повече, отколкото вярвах досега.
Тя леко се отдели от него.
— Да не би и ти да си ме смятал за ледена принцеса?
Усмихвайки се, той отново я притегли към себе си.
— Какво ще стане, ако събереш огън и лед, моето момиче?
— Какво ще се получи? Вода?
— Пара. — Той спусна ръката си надолу към стегнатото й дупе, намести я между краката си и я покри с тялото си.
Хюстън се наслаждаваше на неговата близост, на тесния допир на телата им. Бяха я предупредили, че първата брачна нощ е много болезнено изживяване, но тази нощ й беше подарила всички блаженства, на които тайно се беше надявала. Сигурно това се дължеше на Кен и на факта, че той я ценеше такава, каквато беше. Не я критикуваше като останалите мъже, които беше срещала досега през живота си. При него тя се чувстваше свободна, не изпитваше потребност да крие усещанията си, можеше да се държи така, както го изискваше същността й.
Кен започна да гали тялото й, краката и гърба й и неговите докосвания я накараха да се почувства красива като никога досега. И най-скъпоценната рокля, и най-ласкателният комплимент не бяха в състояние да й дадат такова чувство. Тя затвори очи и се отдаде на блаженството, предизвикано от пламтящия огън в камината, от топлината в тъмната колиба и от големите, силни, корави ръце на този мъж, които нежно се плъзгаха по кожата й, но закръгленото й тяло, чиято чувствителност до тази нощ изобщо не беше подозирала. Той милваше косите й, разпростря ги върху възглавницата, помилва страните й с гърба на пръстите си.
Когато отвори очи и го погледна, видя изписана по лицето му такава нежност, каквато никога преди
