И тогава той обеща преди вечерята да й обясни всичко.
А тази вечер тя седеше пред тоалетната си масичка, наблюдаваше лицето си в огледалото и трепереше с цялото си тяло.
Пое шумно въздух и в същия миг забеляза, че Кен стои зад нея.
— Обърни се отново към огледалото — каза той. — Имам нещо за теб.
Тя послушно се обърна и в същия миг Кен окачи на шията й колие от брилянти. Беше високо като изправена якичка, а верижките, които образуваха накит е формата на дъга, стигаха чак под ключиците й. Към колието имаше и обици с двойни верижки от брилянти.
Той се отдръпна крачка назад, за да може да я разгледа.
— Добре е — каза той, хвана я за ръката и я заведе отсреща в своята спалня.
Без да каже нито дума, усещайки твърде осезаемо студените скъпоценни камъни, които стягаха шията й, тя седна пред малката кръгла масичка на синьо кресло, тапицирано с брокат.
Кен отиде до стената, докосна някаква дръжка и освободи малък лост. После отстрани част от ламперията и откри вграден сейф.
— Много малко хора на този свят знаят цялата история, която сега ще ти разкажа. Някои я знаят само отчасти и добавят от себе си останалото. Само че техните предположения нямат нищо общо е действителността. Аз трябваше да търся в продължение на години, докато събрах всички части в едно и научих цялата истина.
Той извади от стенния сейф кожена чанта, отвори я, издърпа от нея малка фотография и я подаде на Хюстън.
— Това е майка ми.
— Чарити Фентън — прошепна тя, разглеждайки красивата жена на снимката, съвсем млада, с тъмни очи и коси. Вдигна очи към него и видя изписаната по лицето му изненада. — Идън ми съобщи коя е била майка ти.
— Той ти е казал всичко, което знае.
Кен й подаде друга снимка, на която се виждаха четирима млади мъже, доста нервни, позиращи сковано пред екзотичния декор, нарисуван в ателието. Двама от тях много приличаха на Кен.
— Това са четиримата братя Тагърт. Най-младият от тях е Лейл, бащата на Ян, до него е Раф — вторият по възраст, след това идва Шъруин и най-после баща ми, Франк, най-възрастният от братята.
— Приличаш на баща си — каза тя.
Кен не й отговори, а обърна чантата върху кръглата масичка.
— Това са оригинали или заверени копия на документи, които се отнасят до моите родители и до моето собствено раждане.
Хюстън хвърли бегъл поглед към документите и само веднъж клепките й трепнаха, когато видя копието на семейното родословно дърво, според което някой си Натаниел Тагърт се оженил за дванадесетгодишна френска графиня. Но скоро отново погледна нагоре към Кен, очаквайки той да й разкаже историята, свързана с тези документи, и да й даде обяснение за дългогодишната омраза, която изпитваше към семейството на своята майка.
Той пристъпи към прозореца и втренчи поглед надолу към градината.
— Не вярвам да знаеш нещо за Хорас Фентън, тъй като той е починал много преди ти да се родиш. Хорас Фентън е бащата на Джейкъб. Или поне Джейкъб е вярвал, че Хорас е негов баща. В действителност след няколко години брачен живот Хорас изгубил надежда да има собствени деца. Затова осиновил новороденото бебе на една съпружеска двойка, която пътувала за Калифорния, но загинала в каретата си, когато конете на впряга се подплашили.
— Джейкъб едва навършил три години, когато жената на Хорас все пак родила дете, момиченце. Нарекли го Чарити1, тъй като гледали на него като на неочакван подарък от небето.
— Според това, което успях да науча, никое дете на света не е било глезено повече от мис Чарити Фентън. Майка й обиколила с нея целия свят, баща й купувал всичко, което според него би й харесало или би се радвала да го има.
— А по какъв начин са се отнасяли през това време с Джейкъб? — попита Хюстън.
— Били добри с него. Старият Хорас наистина глезел дъщеря си извън всички човешки представи, но в същото време се погрижил осиновеният му син да се научи да печели препитанието си — може би със задната мисъл Джейкъб да се грижи за Чарити, когато нейният баща няма да е между живите. Джейкъб бил обучен да управлява империята, която Хорас вече бил създал.
Не съм съвсем сигурен как са се запознали с баща ми. Мисля, че Франк Тагърт е бил избран да уведоми Хорас Фентън за оплакванията на работниците от дъскорезниците — това е било още преди времето на каменовъглените мини — и при този случай трябва да е срещнал Чарити. Все едно как са се запознали — сигурно е било любов от пръв поглед, и тя решила, че ще се омъжи за Франк. Не вярвам в нейната малка, разглезена главичка изобщо да се е появила мисълта, че баща й изведнъж ще се противопостави на желанията й.
— Обаче Хорас не само се възпротивил да даде дъщеря си на един Тагърт, а направо я заключил в стаята й. По някакъв начин тя успяла да избяга през прозореца и да прекара два дни с Франк. Когато хората на баща й я открили, тя била в леглото е него. Казала на баща си, че ще има Франк Тагърт дори ако това й струва живота.
— Колко ли страшно е било за нея! — прошепна Хюстън.
Кен извади една пура от чекмеджето на нощното шкафче и я запали.
— И тя наистина го получила, тъй като два месеца по-късно казала на родителите си, че е бременна.
— С теб — каза тихо Хюстън.
— С мен. Хорас изхвърлил детето си от къщи и заявил, че повече няма дъщеря. Жена му легнала на легло и така и не станала. Поминала се след четири месеца.
— Значи затова мразиш Фентън. По закон ти имаш същите наследствени права върху собствеността на дядо си, както и Джейкъб; но Фентън те е държал на работа в своята конюшня.
— Еднакви наследствени права — глупости! — избухна Кен. — Все още знаеш само половината от историята. Чарити отишла да живее в бедните мръсни бараки, където живеели Тагъртови — друго жилище те не можели да си позволят с надниците, които им плащал Фентън, — и се чувствала там дяволски зле. Разбира се, никой не искал да говори с нея, тъй като била дъщеря на Фентън, но според всичко, което съм чул, със своето надменно държание тя никак не си е улеснявала живота на новото място.
— Два месеца след сватбата й с Франк Тагърт — брачното им свидетелство лежи там, на масата — един тежък ствол се търколил надолу от купчината и убил мъжа й.
— И Чарити е трябвало да се върне отново в къщи, при баща си?
Дъртият бил непримирим. Чарити опитала да преживее някак си и без него, но почти умряла от глад. Говорих с една прислужница, която тогава работела в дома на Фентън, и тя ми разказа, че Чарити, измършавяла, мръсна и в нападнала бременност, един ден се появила пред вратата на своя баща. Хорас само я изгледал от глава до пети и изръмжал, че тя е погубила майка си и може да се върне в неговата къща само като прислужница. След това я изпратил на работа в кухнята и й заповядал да мие чинии.
Хюстън стана, отиде при мъжа си и сложи ръка върху неговата, физически усещаше вълнението му, когато той продължи с равен глас:
— След като майка ми четиринадесет часа търкала тенджерите на Фентън, тя се качила на тавана, родила ме на белия свят и се обесила на една греда.
— Никой ли не й се е притекъл на помощ? — попита потресена Хюстън.
— Никой, Фентън я изпратил да живее в склада на тавана, далеч от всички хора в къщата, далеч от прислугата, и дори да е крещяла, когато са започнали родилните болки, никой не би могъл да я чуе.
— А какво направил след това Хорас Фентън?
— Той е бил този, който я намерил. Кой знае? Може би гузната съвест го е измъчвала и той се е качил в склада, за да се сдобри отново с нея, но дошъл твърде късно. Тя вече била мъртва. Едва открих хора, които да ми разкажат какво е станало след това; чак след дълги търсения успях да възстановя събитията. Хорас наредил да намерят дойка за мен, прекарал часове наред в преговори с тълпа адвокати, а един ден след
