начин на действие не мога да разбера. Ти си убеден, че съм се омъжила за теб само заради парите ти, а в действителност аз те избрах за свой съпруг, защото те обикнах е цялото си сърце. Сега за съжаление преценявам, че съм се влюбила в мъж, който е съществувал само във въображението ми. Ти не си човекът, за когото те смятах. За мен ти си чужд, а аз не желая да живея с чужд човек.
Кен я гледа известно време с искрящи очи, после рязко се отдръпна от писалищната маса.
— Ако си въобразяваш, че ще те моля да останеш при мен, лъжеш се. Ти ми достави голямо удоволствие, пиленце, по-голямо, отколкото очаквах, но аз вече нямам нужда от теб!
— Напротив, имаш — отговори сериозно Хюстън и потисна сълзите, които изпълваха очите й. — Ти имаш повече нужда от мен, отколкото осъзнаваш или предполагаш. Но аз мога да подаря любовта си само на мъж, който заслужава моето уважение. Ти не си мъжът, в когото се влюбих.
Кен отиде до вратата на кабинета, отвори я и направи движение с ръка, с което я покани да напусне къщата му.
Хюстън успя по някакъв начин да мине покрай него, след това по коридора и да излезе навън в нощта. Нито за миг не помисли да прибере дрехите си или да вземе нещо от тази къща със себе си.
Навън, на алеята за коли, беше спряла карета.
— Напускаш го, нали? — прозвуча високият глас на Памела Фентън от каретата.
Хюстън изненадано вдигна очи. Памела усети как дишането й пресекна, когато забеляза израза по лицето на Хюстън.
— Знаех си, че се е случило нещо ужасно. В момента при баща ми е докторът. Той трепереше така силно, че се изплаших да не си счупи нещо. Качи се, Хюстън. Аз имам самостоятелна къща в града и ти можеш да живееш при мен и Зак, докато всичко се уреди.
Хюстън само стоеше и я гледаше втренчено, докато най-после Памела слезе и с големи усилия успя да я качи в каретата. Хюстън нямаше представа къде се намира и къде отива. Мислеше единствено за това, че вече всичко е свършено; че е изгубила всичко скъпо на този свят.
Кен нахлу в големия салон на първия етаж, който използваха Ян и Идън. Идън седеше сам в едно кресло и четеше някаква книга.
— Искам да установиш всичко, което Хюстън върши в каменовъглените мини. Всяка крачка, всяка подробност.
— Какво по-точно искаш да узнаеш? — попита Идън и бавно остави книгата настрана.
— Кога? Как? Защо? Всичко, което би могъл да откриеш.
— Всяка сряда следобед тя се преоблича като старица и под името Сади потегля с една каруца, пълна със зеленчуци, към лагера на миньорите. В зеленчуците са скрити лекарства, детски обувки, сапун, чай — с една дума, всичко, което може да се скрие в тях и от което жените на миньорите имат насъщна нужда. Продава зеленчуците срещу бонове, които Джоан Тагърт отново връща на жените, след като Хюстън е напуснала лагера.
— Ти си знаел всичко това и не си ми казал нито дума! — изкрещя като бесен Кен.
— Ти ме изпрати да я пазя, но никога не си ме питал какво съм наблюдавал.
— Аз съм предаден и продаден от всички! Най-напред от тази лъжлива малка мръсница, а сега и от теб. Фентън беше подробно информиран какво се върши в неговите лагери.
— Къде е Хюстън и какво си й казал?
Лицето на Кен стана сурово.
— Тя току-що напусна къщата през парадния вход. Не можа да понесе истината. Веднага щом научи, че съм разкрил нейния малък, коварен заговор, заради който злоупотребяваше е мен и моите пари, тя избяга. Няма да пророня нито сълза подире й. От една такава алчна за пари, мизерна…
Идън сграбчи Кен за рамото.
— Ти си един заслепен, побъркан кучи син! Тази жена беше най-хубавото нещо, което можа да получиш през живота си, а ти, идиот такъв, имаш капаци на очите си и въобще не проумя до какво съкровище си се докопал! Трябва да я върнеш!
Кен отблъсна ръката му.
— Да ме вземат дяволите, ако направя такова нещо! Тя не беше по-добра от всички останали. Беше само проститутка от най-скъпата категория.
Кен даже не видя ръката, която го удари през лицето и го изпрати на пода. Идън застана над едрия, тъмнокос мъж, който смаяно потърквате брадата си.
— Знаеш ли какво? — заговори той. — И на мен вече ми дойде до гуша от теб. Омръзна ми да се крия от света. Прекарах цялата си младост в тъмни, грозни стаи, работех денонощно като вол, печелех купища пари — и за какво? Единственото нещо, което си купил с парите си, беше тази къща; а ти я построи само за да можеш да си отмъстиш. Хюстън веднъж ми каза, че аз съм също толкова лош, колкото и ти: винаги се крия от хората и винаги съм нащрек да хукна към кабинета ти, когато ме повикаш. Дълго мислих над, думите й и смятам, че тя имаше право.
Идън отстъпи крачка назад и потърка кокал четата на ръката си.
— Мисля, че е крайно време да потърся своя собствен живот. Все пак през годините, които пожертвах за великите ти цели, ти ми плащаше добри пари и аз успях да сложа настрана няколко милиона, Сега ще ги използвам за да уредя живота си, както на мен ми харесва.
Той протегна ръка на Кен, но последният не й обърна внимание.
По-късно Кен видя как Ян, Джоан и Шъруин се качиха в каретата при Идън, което означаваше, че в къщата е останал само персоналът. Но той не дочака да съмне, а уволни всички прислужници още същата нощ.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Хюстън стоеше посред спалнята на Памела, без да обръща внимание на нищо край себе си.
— Най-напред ще те пъхна в горещата вана, а след това ще ми разкажеш как се стигна дотук.
Хюстън остана да стои неподвижно в стаята, когато Памела я остави сама, за да приготви банята. Не беше сигурна дали всичко, случило се през тази вечер, беше успяло напълно да проникне в съзнанието й. Единственото, което знаеше, бе, че обичаше мъж, който я беше използвал като инструмент за своето отмъщение.
— Ваната е готова — извика Пам и побутна Хюстън към облицованата с розови плочки баня. — Сега се съблечи, а аз ще проверя какво е състоянието на баща ми. И недей да стоиш пред ваната с такова лице, като че ли в следващия миг светът ще рухне, Хюстън!
С години я бяха обучавали на послушание и затова сега изпълни нареждането на Памела като добре дресирано животно. Когато Памела се върна, Хюстън лежеше във ваната, покрита до шията с ароматна сапунена пяна.
— Доктор Уестфийлд най-после успя да успокои баща ми — съобщи Пам. — Той е твърде стар за подобни вълнения. Във всеки случай има само една тема, която действително би могла да го засегне — Закариа. Да не би Кен да му е казал, че има намерение да ми отнеме сина? В такъв случай би трябвало да се подготвя за битка…
— Не — промълви уморено Хюстън. — Не е тръгнал да се занимава със сина ти. Нищо толкова благородно.
— Смятам, че спокойно можеш да ми довериш какво се е случило и какво те накара да напуснеш Кен.
Хюстън вдигна очи нагоре към жената, която, реално погледнато, изобщо не познаваше. Бяха се сближили до известна степен само благодарение на нейния син. Но от друга страна, Памела беше единствената любов в живота на мъжа й.
— Защо всъщност ми помагаш? Нали все още го обичаш?
Памела я изгледа е присвити очи.
— Значи той ти е разказал, че в деня на сватбата бях при него?
— Каза ми, че е отказал да приеме твоята… покана да тръгне с теб.
Памела се засмя.
— Как тактично само се изразяваш! Вероятно е забравил да спомене, че аз бях тази, която стигна до
