било само една от многото спорни точки в дома на Тагърт снощи.
Хюстън повторно кимна.
— От това си вадя заключението, че Фентън съвсем не смята нашата дейност за толкова вредна, колкото ти, изглежда, се страхуваш, Хюстън. Може би дори се е погрижил да посещаваме лагерите, без да ни закачат. Ако не се лъжа — а аз познавам добре Джейкъб, — той сигурно тайно се е забавлявал с тези глупави жени, които се преобличат като старици и смятат, че могат да го заблудят. Настоявам да продължим посещенията си в лагерите. Дори ще се чувствам по-добре, когато знам, че правим това с мълчаливото съгласие на собственика на мините.
— Но на мен това не ми харесва! — извика Мередит.
— А как ще продължаваш да държиш в тайна нещо, което вече е известно? — намеси се Сара. — Аз не бих взела толкова насериозно заплахите на Фентън, Хюстън. Той и без това не обръща внимание на повечето от нещата, които стават в неговите мини. Спомняте ли си профсъюзния деец, който беше намерен убит миналата година? Официалната версия гласеше: „Смърт, причинена от едно или няколко неизвестни лица“. Фентън много добре знаеше кой е убил този човек, но не искаше да си цапа ръцете. Вярваш ли, че сега ще изправи пред съда дъщерите на най-влиятелните граждани? Вярно е, че баща ми най-напред ще ми смъкне кожата от бой, но после ще грабне ловджийската си пушка и ще чака Фентън да излезе от дома си.
— Ако Фентън се забавлява с нас и ако ние наистина сме под закрилата на собственика на мините, тогава защо е целият този маскарад? — намеси се Нина. — Защо просто не се облечем красиво, да се качим в каретите си и да разпределим между хората онова, което носим със себе си?
— А кой работник от мините ще позволи на жена си да приема милостиня от дъщерите на богаташите в града? — запита мис Емили. — Смятам, че трябва да продължим както досега. Хюстън, бих искала много точно да размислиш над моя въпрос и добросъвестно да ми отговориш: вярваш ли, че Фентън ще даде под съд теб или други жени от сестринството?
И да рискува да го изобличат като незаконно присвоил чуждо наследство и измамил едно тридневно бебе? — размисли Хюстън.
— Не — отговори твърдо тя. — Не вярвам, че ще посмее да ме арестува. Аз се присъединявам към мнението на Емили да продължаваме както досега. Малкото хора, които знаят нашата тайна, нямат голям интерес да я разгласяват. Ако няма какво повече да разискваме, ще закрия събранието.
— Един момент! — извика Блеър. — Нина и аз имаме да докладваме още нещо.
Блеър и Нина развиха една своя идея, над която умуваха от седмици насам: да издават женско списание, което на таен език да осведомява миньорите за профсъюзната дейност из цяла Америка. Представиха една пробна статия и казаха, че смятат да разпространяват списанието безплатно между жените на миньорите.
Членовете на сестринството се поколебаха известно време, преди да се съгласят с предложението. Още не бяха се съвзели от уплахата си, че Джейкъб Фентън е осведомен за това, което вършеха е риск на живота си.
— Какво сега: за проекта ли сме или против него? — попита мис Емили и жените започнаха да дискутират.
Часове по-късно те напуснаха чайната на мис Емили на малки мълчаливи групички. Всяка от тях бе потисната от възможността самата тя или някоя от нейните съратнички скоро да бъде арестувана.
— Хюстън — заговори Блеър, след като всички излязоха, — искаш ли да поговорим?
Хюстън кимна, но не посмя да разкаже на сестра си за събитията през последната нощ. Блеър отново щеше да се самообвинява, а Хюстън беше вече достатъчно разстроена.
— Не искам да те насилвам — усмихна се Блеър. — Ако не ти се говори за случилото се — недей. Само едно ми кажи: вярно ли е това, което се разправя навсякъде из града? Че си напуснала Кен Тагърт?
— Не мога да го отрека — отговори тихо Хюстън, сдържайки с мъка сълзите си. — В момента живея при Памела, дъщерята на Джейкъб Фентън.
Блеър дълго гледа сестра си, но не се опита да й дава съвети или да коментира онова, което беше станало между съпрузите.
— Ако имаш нужда от мен, винаги съм готова да дойда и да те изслушам. Но междувременно ще ти е необходимо нещо, което да те разсее. Първият брой на „Лейди Чандлърс Мегазин“ трябва да бъде представен на надзорния съвет на минната компания за одобрение. Затова трябва да го направим колкото се може по-безобиден. Имам нужда от статии със съответната тематика: как се почистват дрехи, какви грижи да полагаме за косата си, как с надницата на един миньор да се обличаме като принцеси и други подобни глупости. Смятам, че ти великолепно ще се справиш с тази задача. Най-добре е още сега да дойдеш с мен и да купим пишеща машина. След това ще те обуча как се работи с такова нещо.
До този момент Хюстън не беше помислила по какъв начин ще си запълва времето, след като вече не трябва да се грижи за Кен и за неговата къща. Но сега й стана ясно, че само ще седи в жилището на Памела и ще се проклина, че е била такава глупачка да се влюби в мъж като Кен Тагърт. Трябваше й нещо, което да отклони вниманието й.
— Добре — съгласи се тя. — С удоволствие бих правила такова нещо. Освен това много пъти съм размишлявала как жените на работниците в мините биха могли да разхубавят своите бараки и да внесат малко радост в тъжната си съдба.
Блеър натовари Хюстън с толкова много работа, че тя изобщо нямаше време да мисли за разрушения си живот. Щом Хюстън беше готова с една статия, Блеър вече имаше идея за следващата. Памела също се включи активно в списанието на Блеър. Тя превърна кухнята си в опитна лаборатория за премахване на петна и упорито търсеше ефикасно средство за почистване на кадифе. Вечер цялата къща миришеше на амоняк, но Хюстън вече можеше да съобщи на бъдещите читателки на списанието, че „две чаени лъжички амоняк и две чаени лъжички гореща вода, нанесени с твърда четка, отстраняват почти всички петна от кадифето“. Блеър каза, че вероятно ще използва тези ценни сведения за уводна статия. Памела се усмихна зарадвано, но Хюстън знаеше, че сестра й само се е пошегувала.
Писането предоставяше на Хюстън идеален претекст да стои затворена между четири стени и да не се излага на общественото любопитство. Памела често напускаше къщата, без да каже на някого къде отива, и държеше Хюстън в течение на градските клюки. При Кен нямаше никакви промени: както и преди, живееше сам в своята къща — без прислуга и без приятели.
— И без своите роднини. Това би трябвало да го направи щастлив — каза Хюстън. — Сега ще може да работи непрекъснато, без някой да го смущава.
— Не се озлобявай, Хюстън — каза Пам. — Човек не бива да плаче за онова, което би могло да бъде — то ни прави само нещастни. Вече съм го преживяла. Какво ще кажеш да поместим тази рецепта в първото издание: за един цент синка и за един цент кора от сапунено дърво, смесени, дават превъзходно средство за боядисване. С него два пъти вече освежавам филцовата си шапка. Не изглежда ли съвсем като нова?
— Да, разбира се — каза разсеяно Хюстън, докато стържеше с четка полепналото по буквите мастило. Блеър й беше разказала, че при първите пишещи машини „Ремингтън“, които се появили на пазара, лостовете на буквите непрекъснато се залепвали един за друг. Когато потърсили причината, производителите установили, че машинописците пишат толкова бързо, че механиката не може да ги следва. По тази причина решили да направят клавиатурата по-сложна. Разпръснали по-често употребяваните букви върху клавиатурата и пръстите на пишещите трябвало да изминават по-големи разстояния. По този начин скоростта на писане с машината чувствително била намалена.
Две седмици след като Хюстън беше напуснала Кен, в Чандлър пристигна железопътният вагон, поръчан от Кен за Оупъл. Вагонът предизвика сензация в града. Оупъл пристигна с обляно в сълзи лице при Хюстън и говори в продължение на един час какъв чудесен мъж е напуснала дъщеря й и как само е могла да стори подобно нещо. И че една жена без дете не е жена, а сега, когато Хюстън няма дори съпруг, животът й е толкова ужасен, че косите да му настръхнат на човек.
Хюстън все пак успя накрая да обясни на майка си, че Кен е бил този, който не я е искал, а не обратното. Всъщност това не отговаряше напълно на истината; но защо да не излъжеш малко майка си, ако е невъзможно да я успокоиш по друг начин?
Хюстън се завърна при своята пишеща машина и се опита да не мисли за това, което е било преди.
