заключението, че ние двамата не сме в състояние да живеем заедно продължително време. Разделихме се с взаимното убеждение, че най-късно три месеца, след като се съберем, щяхме да се хванем за косите. А сега ми разкажи какво се случи между теб и Кен. Всичко ще си остане между нас, ако имаш колебания в това отношение. А аз и без това рано или късно ще го узная.
Ако Кен реши да отнеме състоянието на Фентън, тъй като според закона то му принадлежи, скоро ще го разбере целият град, разсъждаваше Хюстън.
— Знаеш ли коя е майката на Кен? — попита тихо тя.
— Нямам понятие. Никога не ми е хрумвала мисълта, че той изобщо би могъл да има майка. Вероятно защото винаги се държеше като тиранин и, изглежда, не усещаше нужда от нещо толкова просто като една майка. Вероятно съм приемала, че е дошъл на този свят някак от само себе си.
Хюстън се отпусна в топлата вода и започна да разказва историята на Чарити Тагърт. Опита се да я предаде съвсем безпристрастно и да не я оцветява със своите собствени чувства.
Памела беше седнала до ваната на трикрако столче от месинг, тапицирано в розово, и слушаше внимателно.
— Нищо не съм знаела за тези събития — промълви тихо тя, когато Хюстън завърши разказа си. — Казваш, че всичко, което принадлежи на баща ми, според закона е собственост на Кен. Тогава няма нищо чудно, че той иска да си отмъсти, както не е чудно, че баща ми трепери от страх. Но ти не си напуснала Кен само защото се е появил на белия свят като бедно дете. Какво стана между вас?
Беше й значително по-трудно да разкаже за самата себе си, да признае, че е била само резервен вариант — след Памела; а сега, когато е изпълнила своето предназначение, вече е станала ненужна за Кен.
— Да върви по дяволите! — извика Памела, стана и започна да се разхожда напред-назад из банята. — Колко ли е бил горд със себе си, като ти е казал, че се е оженил за теб само с едно определено намерение. Той е най-разглезеният мъж, когото съм срещала някога през живота си.
Хюстън раздвижи глава и изненадано вдигна очи към Памела. За първи път даваше признаци на живот.
— Много му харесва да си въобразява, че е преживял тежко детство, но мога да ти се закълна, че именно той беше този, който даваше тон в нашата къща. Хората ме гледаха отвисоко, защото се влюбих в един ратай; но го правеха само защото никога не бяха имали в своите конюшни човек като Кен Тагърт.
Памела отново седна на своето трикрако столче и се приведе напред.
— Ти го познаваш — продължи ожесточено тя. — Изпитала си върху себе си неговата властна същност, неговия навик да командва всички около себе си. Мислиш ли, че като младеж беше различен само защото привидно беше слуга в конюшня?
— Не вярвам, че някога съм се замисляла по този въпрос — отговори едва чуто Хюстън. — Марк също спомена, че Кен е бил тиранин.
— Тиранин! — изфуча Памела и скочи като ужилена от столчето си. — Кен се държеше като господар на цялата къща. Баща ми е пропуснал не една делова среща, защото Кен заявяваше, че не може да получи карета или кон, тъй като не били готови за път. На вечеря трябваше да ядем само това, което харесваше той, защото готвачката предпочиташе да се съобразява по-скоро с вкуса на Кен, отколкото на баща ми.
Хюстън си спомни как мисис Мърчисън още от първия ден беше започнала да готви любимите ястия на Кен и винаги го вземаше под своя защита.
— Той беше красавец, а и знаеше много точно как да се държи е жените, за да изпълнят всяко негово желание. Прислужничките му чистеха стаята, перяха и гладеха бельото му, носеха му яденето горе. Вярно е, че не управляваше фирмата „Фентън — въглища и желязо“, но съвсем сигурно правеше това е нашето домакинство. Дори не искам да си помисля как ли би се държал, ако още тогава му беше известно, че всъщност собствеността на Фентън му принадлежи. Може би баща ми му е сторил добро. Може би животът в конюшнята е прибавил към характера му малко покорност и скромност, защото положително не е дошъл на бял свят с такива качества.
Памела коленичи пред ваната.
— Уверявам те, че можеш да живееш тук толкова време, колкото искаш. А ако моето мнение има някакво значение за теб, ето какво ще ти кажа: правилно си постъпила, като си го напуснала. Никому не е позволено да се ожени за една жена само за да осъществи плана си за отмъщение. Сега излез от ваната, а аз ще ти приготвя някакво питие, за да можеш да заспиш.
Хюстън отново се подчини като добре дресирано животинче, изсуши се с една от розовите хавлии на Памела и се облече в една от целомъдрените й нощници.
Пам се върна с чаша, която вдигаше пара.
— Ако не ти помогне да заспиш, поне ще ти олекне на душата. А сега се пъхни под завивките. Утрешният ден трябва да бъде по-добър от днешния.
Хюстън изпи почти цялата чаша и отварата подейства. Веднага заспа като пребита и когато се събуди, слънцето вече грееше високо в небето, а нея страшно я болеше глава. На долния край на леглото бяха проснати долното й бельо и една домашна роба. До тях имаше бележка от Памела, в която пишеше, че трябвало да слезе в града; Хюстън да закуси долу в салона, а ако има нужда от нещо, достатъчно е само да каже на прислужницата.
— Идън — промълви Джоан Тагърт, — нямам думи да ви се отблагодаря за това, което направихте тази нощ. Наистина не беше нужно да оставате буден заедно с мен.
Двамата стояха в коридора на хотел „Чандлър“ и по лицата им личеше, че цяла нощ не са мигвали. След като напуснаха къщата на Кен, отидоха на хотел. Ян веднага си легна, но Шъруин беше толкова развълнуван от събитията около тази паметна вечеря, че получи пристъп на астма и не му достигаше въздух. Непрекъснато обясняваше с хриптящ глас, че се страхува да не би Джоан и Ян отново да се върнат в миньорския лагер.
Идън се обади по телефона на доктор Уестфийлд, който пристигна за броени минути, тъй като след визитата при Джейкъб Фентън още не беше се събличал. След това Идън разбуди хората персонала на хотела и ги накара да донесат грейки и допълнителни завивки. Освен това изпрати едно момче да събуди аптекаря, за да може веднага да приготви рецептата, която беше дал доктор Уестфийлд.
Джоан през цялата нощ седя до леглото на баща си и се опитваше да го успокои, като непрекъснато го уверяваше, че тя и Ян няма да се върнат в лагера никога вече. Идън пое грижата за всичко останало, което беше в състояние да облекчи болния.
Най-после, когато слънцето вече се показваше над хоризонта, Шъруин задряма и двамата тихо излязоха в коридора пред стаята му.
— Не бих могла да ви се отблагодаря достатъчно за всичко — повтаряше за хиляден път Джоан.
— Тогава престанете да се опитвате. Бихте ли желали сега да закусите?
— Смятате ли, че по това време трапезарията вече е отворена?
Идън се ухили и отмахна кичур коса от челото й.
— След такава нощ персоналът на хотела е достатъчно стреснат от мен и ще направи всичко, каквото му кажа.
Това не бяха празни думи. Съненият нощен портиер отключи за тях залата за хранене, свали два стола от една маса до прозореца и веднага отиде да вдигне готвача от леглото. За нещастие последният живееше на четири мили от хотела, затова мина известно време, преди да стигне до кухнята. Но нито Джоан, нито Идън забелязаха, че чакаха цели два часа, преди да им поднесат закуската.
Разговаряха за младостта си. Джоан разказа как още от дете е трябвало да се грижи за всички мъже от семейството, тъй като майка й починала, когато тя била едва единадесетгодишна. Идън разказа как неговото семейство загинало при пожар и как по-късно Кен го взел под своя закрила.
— Кен ми подейства добре. Не исках никога вече да обичам някого, защото се страхувах, че той също може да умре. Страхувах се, че след това вече няма да понеса самотата…
Той остави салфетката за хранене настрани.
— Готова ли сте за излизане? Смятам, че междувременно са отворили и канторите в града.
— Да, разбира се — отговори тя, ставайки от масата. — Не искам да ви отклонявам от работата ви.
Той я хвана за лакътя.
