— Нямах предвид себе си, а нас двамата. Сега ще отидем при някой посредник на недвижими имоти и ще купим къща. Трябва да бъде достатъчно голяма, за да има място за всички ни.
Тя се отдръпна крачка назад и го погледна.
— За всички ни? Не знам какво искате да кажете с това, но Ян, баща ми и аз не бива да живеем при вас. Аз ще си потърся някаква работа в града, ще помоля Хюстън да ми помогне. Ян ще тръгне на училище, а по-късно също ще работи, докато баща ми…
— Вашият баща би предпочел да се убие, отколкото да бъде в тежест на вас и Ян. Момчето вече е прекалено голямо, за да посещава общинското училище. Един частен учител ще свърши много по-добра работа. Освен това вие няма да печелите толкова, че да издържате и себе си, и двамата мъже. Не. Сега ще дойдете с мен и ще ми помогнете да изберем хубава къща, а след това ще водите домакинството.
— Невъзможно е да направя подобно нещо — отговори упорито тя. — Как ще водя домакинството на един неженен мъж?
— Вашият баща и братовчед ви ще имат грижата доброто ви име да не пострада. Те положително ще ме удрят през пръстите всеки път, когато понеча да се приближа до вас повече, отколкото е редно. Всъщност напоследък все по-често се улавям, че мисля за женитба. Особено след всичко, което преживях през последните месеци в къщата на Кен. Елате, Джоан. Замълчете най-после и нека заедно отидем на покупки. Вероятно трябва да купим и мебели, хранителни припаси и всякакви други неща, преди да помислим да напуснем този хотел. Повярвайте ми, прислугата ще е готова да ни помогне при пренасянето, след като научи, че така по-бързо ще се отърве от нас.
Джоан беше прекалено замаяна, за да успее да се възпротиви, когато Идън я отведе горе при баща й, за да го уведоми къде смятат да отидат. В края на краищата Ян, Джоан и Идън отидоха в града при посредниците на недвижими имоти.
Хюстън седеше на масата за хранене в столовата на Памела и унило побутваше кашата от овесени ядки, поставена в чиния пред нея.
В това време Памела нахлу като ураган в стаята и започна да сваля дългите бели ръкавици от шевро.
— Хюстън, целият град кипи! Носят се какви ли не слухове за случилото се тази нощ — извика тя, преди още да е успяла да каже добро утро. — След като си напуснала къщата, е станал скандал между Идън и Кен в салона на първия етаж. Една от прислужниците разказва, че са си крещели часове и Идън е изскочил от къщата като бесен.
— Значи Идън също си е отишъл? — промълви Хюстън с разширени от изненада очи.
— Не само той, но и тримата Тагъртови: Джоан, Ян и Шъруин. А след като те напуснали, Кен слязъл в приземния етаж и уволнил цялата прислуга.
Хюстън се облегна назад в стола си и въздъхна дълбоко.
— Той винаги казваше, че ние само му крадем времето. Предполагам, че сега ще може да работи колкото си иска… Или ще се върне в Ню Йорк да си работи там.
Памела свали широкополата си шапка и поправи щраусовите пера върху бялата италианска слама.
— Почакай, разправила съм ти още едва половината. Идън и Джоан отседнали в хотел „Чандлър“ и държали персонала цяла нощ на крак, тъй като Шъруин, доколкото можах да разбера, получил силен пристъп на астма и бил на косъм от смъртта. А тази сутрин двамата купили къща!
— Идън и Джоан? А как е Шъруин?
— Както приказват в града, тази сутрин бил много по-добре. А преди малко Мдън и Джоан купили точно Вила Страуд, на края на Арчър авеню. Нали я знаеш — голямата къща точно срещу болницата на Блеър. Идън заплатил вилата в брой, Джоан се прибрала в хотела, а той отишъл в магазина на Феймъс и купил оттам — надявам се, че правилно съм запомнила — три дамски блузи, две поли, една шапка, два чифта ръкавици и доста голяма партида долно бельо. Обслужвала го дръзката малка Натали и измъчила клетия мъж, докато той си признал, че тайнствената дама, за която набавял бельото, има същите размери като мис Джоан Тагърт. Ако след това разкритие Идън не се ожени за нея, свършено е с репутацията й в този град! Памела спря за миг да си поеме дъх.
— Освен това, Хюстън, искам още отсега да те подготвя за нещо, което и без това скоро ще прочетеш в „Чандлър Кроникъл“. Там са написали, че вероятно има друга жена в живота на Кен и тя е виновна за случилото се тази нощ в къщата му.
Хюстън вдигна чашата си с кафе. Местният вестник не я интересуваше. Мистър Гейтс от години се оплакваше, че той не е нищо друго, освен разпространител на клюки, в който от чужбина се съобщава само за страховити смъртни случаи и къде херцогските семейства на Англия прекарват зимата. Той се беше отказал от абонамента си за вестника, когато на втора страница поместиха интервю с някакъв италианец, който заявяваше, че англосаксонските жени целуват най-добре от всички жени в света.
— Къде успя да научиш всичко това? — попита със слаба усмивка тя.
— Къде бих могла да го науча! Разбира се, в чайната на мис Емили!
Хюстън почти се задави с глътка кафе. Сестринството! — помисли си тя. Беше длъжна да свика извънредно събрание и да уведоми членовете, че Джейкъб Фентън знае за техните посещения в миньорските лагери. Достатъчен беше само един дребен повод — например Кен още повече да го ядоса — и той можеше да повика полиция да арестува дамите от сестринството.
— Мога ли да използвам твоя телефон? — обърна се тя към Памела. — Трябва спешно да се обадя на няколко души.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
Хюстън се обади най-напред на майка си. Оупъл избухна в плач. След като успя до известна степен да я успокои, без да й дава прекалено много информация, тя склони майка си да й помогне да уведомят по телефона всички членки на сестринството. Единственото сигурно място, където можеха да разговарят, без да ги подслушват, беше горният етаж на чайната.
— В такъв случай ще се срещнем там в два часа — каза Хюстън, преди да окачи слушалката. После се обади на приятелките си, които бяха включени в градската телефонна мрежа.
Когато дамите се събраха в два часа в салона на мис Емили, всички хвърляха коси погледи към Хюстън. Те направо умираха от любопитство да узнаят истинските причини, които бяха довели до това скандално масово напускане на къщата на Кен през последната нощ. Хюстън се изправи пред събраните дами, които седяха в очакване около масата.
— Снощи до ушите ми достигна много важна информация — започна тя. — Джейкъб Фентън знае, че ние се преобличаме и тайно посещаваме неговите миньорски селища. За съжаление не можах да разбера доколко подробно е уведомен за нашата дейност там. Свиках извънредно събрание, за да обсъдим на спокойствие този важен въпрос.
— Но пазачите не знаят нищо, нали! — извика Тиа. — Досега Фентън е запазил всичко в тайна. Има ли намерение да уведоми и други хора? По какъв начин е успял изобщо да научи за нас?
— За съжаление не мога да отговоря на въпросите ти, Тиа. На мен ми е известно само, че Фентън е осведомен за дейността ни в миньорските лагери. Заплашил е да ме даде под съд.
— Теб? — извика смаяно Блеър. — Защо точно теб? Защо не всички, които ходят с каруците в мините?
Хюстън сведе очи.
— Това е във връзка с личните отношения между моя мъж и мистър Фентън. Но не ми се вярва да ме арестуват.
— Въпреки това не бива да рискуваме — каза Блеър. — Трябва да преустановим пътуванията до лагерите.
— Един момент! — извика мис Емили. — Фентън сигурно отдавна е узнал за нашите действия. Не вярвам да е научил това едва вчера и веднага да се е втурнал в къщата ти да те заплашва. Права ли съм, Хюстън?
Хюстън замислено кимна.
— Всъщност това не ме засяга, но смятам, че не греша, като предполагам, че заявлението на Фентън е
