Докато говореше, лицето му омекна. Но когато ръката, която затискаше устата й, малко се поотпусна, тя така изпищя, че можеше да разбуди и умрелите. За съжаление дъждът плющеше толкова силно над града, че всички минувачи бързо бяха потърсили подслон.
— По дяволите, Хюстън! — изръмжа Кен и отново й запуши устата. — Какво те е прихванало? Искам само да си поприказваме. Сега ще си сваля ръката, но ако продължаваш да крещиш, ще ти запуша и устата, и носа, разбра ли!
Тя кимна, но той едва я беше пуснал, когато се завъртя на левия си ток и хукна да бяга към изхода на уличката. Кен се стъписа, изруга и посегна да я хване. При това шевовете на колана, който придържаше роклята й в талията, се разпраха.
Хюстън се обърна е гневно лице и мрачно изгледа полата на роклята си, която се беше свлякла в калта.
— Никога ли не чуваш, когато някой ти казва нещо! Не желая да разговарям с теб. Ако го желаех, щях да остана в дома ти — изкрещя тя, за да може да надвика дъжда, който барабанеше по покривите. — Искам да се прибера в къщи. Ако зависи от мен, няма защо повече да се виждаме.
Когато отново се обърна да си върви, Кен посегна и я хвана.
— Почакай малко, Хюстън. Налага се да чуеш някои неща.
— Нали имаш телефон! — извика тя, без да се обърне.
— Ти си едно нахакано момиченце — процеди през стиснатите си зъби той. — Но сега ще ме изслушаш, колкото и да се противиш.
Той протегна ръце и я дръпна към себе си. Последните шевове между полата и корсажа се скъсаха и двамата се стовариха в размекнатата от проливния дъжд глина. Хюс тън падна но лице в калта, докато Кен остана сравнително чист.
Хюстън успя най-после да се надигне.
— Веднага се махни от мен — изсъска тя през полузатворени устни, за да не проникне мръсотията в устата й.
Кен се търкулна встрани.
— Хюстън, миличка, не исках да ти причиня болка. Исках само да говоря с теб.
Хюстън се обърна и продължи да седи в лепкавата глина, без да прави опити да стане, като бършеше е полата калта от лицето си.
— Ти никога не си искал да причиниш някому болка — прошепна тя. — Правил си винаги онова, което желаеш, без значение кой стои на пътя ти.
Той се ухили.
— Изглеждаш дяволски хубава, знаеш ли? Дори и в това състояние.
Тя му хвърли леден поглед.
— Какво толкова искаше да ми кажеш?
— Аз… Ами аз искам да се върнеш при мен и да живеем заедно.
Тя избърса калта от шията си.
— Разбира се, че искаш. Знаех, че някой ден ще решиш да ме повикаш отново. Ти загуби и Идън, нали?
— По дяволите, Хюстън, какво искаш от мен? Да те моля на колене?
— Нищо не искам от теб. В момента имам желание само да се прибера и да се окъпя. — Тя се помъчи да се изправи на крака и да освободи полите си от лепкавата кал.
— Значи не си в състояние да простиш, така ли?
— Така! Както ти не можеш да простиш на мистър Фентън. Но поне не злоупотребявам с други хора, за да си отмъщавам.
Дори в проливния дъжд Хюстън можа да забележи как лицето на Кен промени цвета си.
— Стига вече — произнесе решително той, приближи се плътно до нея и я притисна до стената на една къща. — Ти си моя жена и според закона си моя собственост. Все ми е едно уважаваш ли ме, обичаш ли ме, или изпитваш нещо друго — аз изисквам ти да се върнеш и да живееш с мен. И то веднага!
Тя го погледна с достойнство, доколкото беше възможно при дадените обстоятелства.
— Ще пищя с всичка сила, ако се опиташ насилствено да ме отведеш в твоята къща. Освен това, веднага щом ми се удаде случай, ще я напусна отново.
Той се приведе и притисна тялото й до своето.
— Знаеш пивоварната на втория си баща, нали? Той имаше парични затруднения, за които обаче не казваше никому. Преди два месеца тайно продаде пивоварната. На един анонимен купувач, който му позволи да остане управител.
— На теб? — прошепна Хюстън с гръб, притиснат до стената.
— На мен. А през последния месец купих Националната банка на Чандлър. Задавам си въпроса, кой би пострадал, ако реша да я затворя.
— Няма да направиш това — задъха се тя.
— Нали току-що каза, че правя всичко, каквото поискам, без значение кой стои на пътя ми. А сега изисквам да се върнеш в моята къща.
— Но защо? Нали не означавам нищо за теб? Нали бях само инструмент, с помощта на който отмъсти на Фентън? Всяка друга би била много по-подходяща за…
Той въобще не я слушаше.
— Какво ще кажеш за това? Искаш ли да бъдеш мъченицата, която ще спаси цял един град? Разбира се, моята къща и моето легло ще бъдат кладата, върху която ще трябва да изгориш.
Внезапно той я хвана под брадичката, а с пръстите на другата си ръка погали мократа й мръсна буза.
— Дали все още мога да те накарам да изгориш? Да запаля в теб огън, който да те накара да викаш от удоволствие?
Той се наведе над нея, като че искаше да я целуне; но спря на сантиметър от устните й.
— Доколкото виждам, нямаш никакъв избор. Или веднага ще дойдеш с мен в къщи, или аз ще туря под ножа голяма част от местните хора. Да видим дали твоите възвишени морални принципи са по-важни за теб от съществуването на любимия ти град.
Тя примигна, за да отстрани водата от очите си. Не знаеше дали са сълзи или дъждовни капки.
— Ще живея отново при теб — отговори твърдо тя. — Но ти нямаш никаква представа колко студена може да бъде ледената принцеса.
Той не обърна внимание на това изявление, а я вдигна на ръце и я отнесе до старата си карета, която го чакаше пред зданието на операта. Никой не продума, докато пътуваха нагоре по хълма към Вила Тагърт.
Без да се старае особено, Хюстън се отнасяше към мъжа си с неизменна студенина. Щом се появеше опасност да се разколебае, тя си спомняше причината, която го беше довела до този брак, и собствената си глупост да повярва, че се е влюбила в такъв егоист. Леандър поне честно й казваше какво очаква от нея.
Хюстън вършеше само това, което беше необходимо, за да не спре домакинството — но нищо повече. Наистина, тя отново назначи прислуга, но нито канеше гости в къщата си, нито се грижеше да създава на Кен някакви развлечения и забавления. Говореше с мъжа си само за най-неотложните неща и отказваше да реагира на неговите опити за сближаване — което всъщност й беше най-трудно.
Първата нощ, след като се върна в къщата на Кен, беше най-тежка. Той беше дошъл в нейната спалня и направо я беше взел в обятията си. Хюстън напрегна всичките си сили, за да не се издаде с тялото си. Остана скована като желязна пръчка и през цялото време си представяше редицата бараки в миньорския лагер. Вероятно никога през живота си не беше се подлагала на толкова тежко изпитание, но при никакви обстоятелства нямаше да падне в леглото му, след като той толкова подло беше злоупотребил с нея за своите цели. Не си позволи да се размекне дори когато той се отстрани от нея и я погледна е тъжен поглед на пребито куче. Помисли си как беше използвал външния си вид, за да я впрегне в нечестната си игра.
На следващата сутрин той дойде в стаята й и вдигна от пода едно малко кожено куфарче. Хюстън си спомни, че това е неговият сватбен подарък. Отдавна знаеше какво има вътре, но изчакваше той сам да й го
