поднесе. Ала когато Кен изсипа в скута й бижута на стойност един милион долара, тя мислеше единствено колко студени бяха тези скъпоценности — толкова студени, колкото се чувстваше тя вътрешно.
Кен се отдръпна назад, наблюдавайки реакцията й.
— Ако смяташ, че би могъл да ме купиш с подобни неща… — започна тя.
Кен рязко я прекъсна:
— По дяволите, Хюстън! Можеше ли да очакваш от мен да ти разкрия плановете си за Фентън още преди да сме се оженили? И без това ми беше достатъчно трудно, защото ти даже пред олтара беше готова да паднеш в прегръдките на Уестфийлд. — Той замълча за момент. — Не можеш да отречеш, че искаше да се омъжиш за Уестфийлд, нали?
— Изглежда, изобщо не е важно какво искам аз. Ти си специалист в това да налагаш своята воля на останалите. Реши, че трябва да имаш голяма къща, за да направиш впечатление на мистър Фентън; поиска да имаш изискана дама за жена, за да можеш да парадираш пред него. За теб няма значение обстоятелството, че тази къща струва милиони или че жена ти е човешко същество, което също има свои чувства. За теб всичко друго е без значение. Трябва да наложиш своята воля и тежко на този, който се осмели да се противопостави на плановете ти.
Кен рязко се обърна и напусна спалнята, без да продума.
Бижутата блестяха и пускаха искри в скута на Хюстън. Тя ги изтърси на леглото и ги покри с една завивка, за да не ги гледа постоянно.
Хюстън прекарваше дните си в салона. Четеше много. Хората от прислугата идваха при нея и й задаваха въпроси за домакинството, но през повечето време беше сама. Надяваше се, че Кен най-после ще проумее нежеланието й да живее с него и ще я пусне на свобода.
Една седмица след завръщането й той нахлу в салона с извлечения от банкови сметки в ръцете си.
— Какво, по дяволите, означава това? — извика той. — В сметката на мисис Хюстън Чандлър Тагърт са вписани разноски за ароматни соли за баня, два метра копринена панделка и телефонната сметка на дома Тагърт.
— Мисля, че аз съм единствената в тази къща, която си служи с телефона, и по тази причина поемам разноските за него.
Той седна срещу нея в едно кресло.
— Хюстън, бил ли съм някога скъперник по отношение на теб? Оплаквам ли се, че харчиш прекалено много? Поне един път да съм направил или да съм казал нещо, за да си помислиш, че бих те лишил от пари?
— Ти ме упрекваш, че съм се омъжила за теб само заради парите ти — отвърна студено тя. — Щом парите са толкова скъпоценни за теб, аз се грижа да си ги запазиш. За мен те нямат такава голяма стойност.
Кен понечи да й отговори, но предпочете да премълчи. Разгледа отново извлеченията от банковата й сметка и след известно време каза:
— Тази вечер заминавам за Денвър и ще остана там поне три дни. Моля те през това време да си останеш в къщи. Не бих желал отново да извършиш някоя глупост — например да подстрекаваш към размирици в каменовъглените мини.
— А как смяташ да постъпиш с невинните хора, ако въпреки това го направя? Ще ги изхвърлиш от къщите им може би — навън, на студения сняг?
— В случай, че още не си забелязала — сега е лято. — Той се изправи и тръгна към вратата. — Очевидно зле ме познаваш. Ще кажа в банката да пращат твоите сметки на мен. Купувай си каквото искаш. — След тези думи побърза да я остави сама.
Веднага след като Кен напусна стаята, тя се доближи до прозореца и се загледа надолу към града.
— Ти също не ме познаваш особено добре, Кен Тагърт — прошепна тя. — Няма да успееш да ме приковеш към твоята къща.
Три часа по-късно Хюстън видя как Кен отпътува с каретата си и веднага се обади на преподобния Томас. Помоли го да подготви една каруца за следващия ден. Сади отново имаше намерение да посети мината „Малката Памела“.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
Преоблечена като старица, Хюстън управляваше каруцата нагоре по хълма към каменовъглената мина. Когато зави, за да заобиколи една дълбока локва, която още не беше изсъхнала след обилните валежи през последните дни, стори й се, че чу някакъв шум в дъното на каруцата. През миналото лято една котка се беше скрила под чергилото и тя беше убедена, че отново котешки лапи драскат по платнището.
Съсредоточи се върху пътя и изплющя с юздите по гърбовете на конете. На вратата на лагера се помоли на ум котката — или котешкото семейство, ако се съдеше по шума, който вдигаше, да кротува, докато премине покрай пазача. Страхуваше се, че стражите, заинтригувани от този шум, ще погледнат под чергилото и по-подробно ще проверят товара й.
Хюстън въздъхна с облекчение, когато я пуснаха да премине безпрепятствено в лагера. Тази сутрин се обади на Джоан и след нейното задъхано съобщение, че Идън току-що й е направил предложение за женитба, тя успя да й каже, че Раф е сутрешна смяна и ще си бъде в къщи, когато Хюстън пристигне в лагера. Раф не знаеше, че снаха му, преоблечена като Сади, посещава миньорските лагери, но беше обещал да я запознае с друга жена, която да й помогне при разпределянето на зеленчуците и нелегално внесените стоки. Джоан не можа да й каже дали тази жена знае нещо относно истинската самоличност на Сади.
Хюстън тъкмо спря каруцата пред бараката на Тагърт, когато Раф се показа на вратата.
— Добро утро — извика Сади, докато се надигаше и тромаво смъкваше дебелото си старо тяло от каруцата.
Раф й кимна, като при това я разглеждаше така настойчиво, че Хюстън бързо сведе глава, за да засенчи лице със смачканата си шапка.
— Чух, че знаете някой, който да ми помага при разпределянето на стоката. Сега, когато Джоан стана важна дама, има малка вероятност да видя лицето й тук. — Докато говореше, Сади развърза въжетата, с които брезентът беше закрепен за каруцата. — Сигурно някоя котка се е скрила под чергилото. По пътя чувах какви ли не шумове. Трябва първо да се отърва от тази гадина.
Тя погледна нагоре към Раф, вдигна чергилото, взе една зелка и реши малко да се похвали с хубавата си стока. Но когато сведе очи към дъното на каруцата, коленете й се подкосиха и тя трябваше да се хване за спиците на едно от колелата, за да не падне. Под зелките се подаваше лицето на Кен. Мъжът й се ухили насреща й и намигна е едното си око.
Раф побърза да подкрепи Сади и също погледна към дъното на каруцата.
Кен се надигна и зелките се търкулнаха но земята от двете страни на каруцата.
— Глуха ли си, Хюстън? Не ме ли чу, когато драсках и виках? Помислих си, че ще припадна, защото не ми достигаше въздух. По дяволите, жено! Нали ти забраних да идваш днес в лагера на миньорите!
Раф местеше очи от единия към другия, най-после хвана Хюстън под брадичката и обърна лицето й към светлината. Когато човек знаеше какво да търси, театралният грим не вършеше много работа. Стечение на годините Хюстън се беше научила в ролята на Сади да държи лицето си винаги в сянка или да говори с наведена глава и бързо беше разбрала, че хората не я разглеждаха критично, след като първото впечатление ги беше убедило. Те виждаха от каруцата да слиза старица и нямаха никаква причина да смятат за илюзия картината, която се запечатваше в съзнанието им.
— Да ме вземат дяволите — произнесе тихо Раф. — Влизайте и двамата в къщи. Там ще продължим разговора.
Кен, който беше застанал до Хюстън, я сграбчи здраво за лакътя и я избута през прага в жилището на Раф.
— Нали ти казах, че не бива да идваш повече тук — изръмжа той и хвърли поглед към чичо си. — Знаеш ли с какво се занимават почитаемите дами от Чандлър всяка сряда? Тя е една от четирите млади дами, които се преобличат като бабички и внасят контрабандно забранени стоки в миньорските селища.
Хюстън побърза да се освободи от желязната му хватка.
