търсят за убийство?
— Да, разбира се, че имам намерение да живея с теб в Мексико. Ще оседлаеш ли най-после коня си, за да тръгваме?
Хюстън не можа да каже нито дума повече, тъй като Кен я прегърна през талията и я завъртя в кръг около себе си.
— Това беше най-хубавото нещо, което съм чувал през живота си, съкровище! Ти наистина не обръщаш никакво внимание на парите ми.
— Кен! — извика тя, останала съвсем без дъх. — Моля те, пусни ме на земята. Те ще ни настигнат и ще те…
Тя отново не можа да довърши изречението си, защото Кен побърза да затвори устата й с целувка.
— Никой не язди след нас. Най-много шерифът, ако много се е ядосал, че му съсипа хубавия затвор. О, Хюстън, съкровище мое, как ми се ще сега да мога да зърна лицето на шерифа!
Хюстън се отдръпна крачка назад. В това, което беше казал, нямаше никакъв смисъл; но в същото време тя усети, че в стомаха й запърха с крила някаква пеперуда.
— Може би ще ми обясниш какво искаше да кажеш с последната си забележка.
Кен смутено запристъпва от крак на крак.
— Аз само исках да разбера как ти ще… ами… как ще реагираш, когато разбереш, че ще изгубя цялото си богатство.
Тя му хвърли един от онези ледени погледи, с които доста дръзки каубои вече бяха поставяни по местата им.
— А аз бих искала най-после да науча истината за Джейкъб Фентън.
— Не съм те излъгал, Хюстън, просто спестих част от истината. Намерих Фентън мъртъв в основата на стълбището и бях докаран в затвора, защото сметнаха, че аз съм го убил. Когато отидох в къщата на Фентън, прислугата тъкмо беше избягала да търси помощ, защото го бяха открили умрял. Въпреки че аз не се сетих да попитам дали някой действително е видял как умира Фентън. Много умно беше от твоя страна да се сетиш за тази тънка разлика.
— Защо тогава те задържаха в затвора? Защо веднага не те освободиха?
— Всъщност аз вече бях в известен смисъл освободен, миличка. — Той протегна двете си ръце към нея. — Исках само да разбера, дали ме обичаш заради самия мен или заради парите ми. Когато ти изхвърча от килията, след като ти бях казал, че ще загубя цялото си състояние, бях твърдо убеден, че веднага си изтичала при мистър Уестфийлд да го попиташ колко пари би могла да прибереш, преди да са ме обесили.
— Наистина ли си помислил такова нещо за мен? — попита тихо тя. — Сметнал си ме за толкова подла и си повярвал, че съм в състояние да изоставя на произвола на съда мъжа, когото обичам? Помислил си, че няма да си мръдна пръста, за да те спася от въжето? — Тя се обърна към коня си.
— Хюстън, сладка моя, не съм го мислил по този начин! Само исках да зная съвсем точно. Нямах никаква представа, че ти ще се побъркаш до такава степен, та ще вдигнеш затвора във въздуха, а за малко и мен заедно с него.
— Доколкото виждам, ти го преживя доста добре.
— Хюстън, нали сега няма да ми се разсърдиш за това, нали няма? Това беше само малка шега. Нямаш ли никакво чувство за хумор? Искам да кажа, сега всички в града…
— Точно така — отговори тя и го погледна с искрящи от гняв очи. — Продължавай по-нататък. Какво ще направят всички в града?
Кен я погледна със слаба усмивка.
— Може би изобщо няма да забележат.
Тя пристъпи към него.
— Няма да забележат ли? Няма да видят, че цялата предна стена на затвора липсва? Стена от неодялани камъни, която беше половин метър дебела? И, разбира се, никой не е чул трясъка, когато я вдигнах във въздуха! Да, може би всички минават покрай затвора, без да вдигнат очи към него? Шерифът пък по-скоро би си отхапал езика, отколкото да разкаже на хората за най-значителното събитие през последните десет години. А именно, че една от близначките Чандлър е поставила шашки динамит във фугите на стената, за да освободи от затвора мъжа си, който отдавна е можел да се прибере в къщи, а не, както тя е предполагала, да чака своя процес за убийство. В Чандлър и околностите сигурно вече е избухнала треска от обзалагания кога ще открия заблуждението си и дали сега аз не трябва да бъда обвинена в престъпление. — Тя отново се обърна към коня си, прекрасна картина на пламенно негодувание.
— Хюстън, опитай се да ме разбереш. Исках само да знам, дали обичаш мен или парите ми. Видях една възможност да проверя това и не ми се щеше да я изпусна. Не можеш просто ей така да упрекваш мъжа си.
— И още как мога да го упреквам! Бих искала поне веднъж да ме чуеш, когато ти говоря. Хиляди пъти съм ти казала, че обичам теб, теб — не твоите пари. Но ти никога не си се вслушвал в думите ми.
— Да — отговори той, свивайки рамене, — но ти ми беше казала, че няма да живееш е мъж, когото не уважаваш, а все пак се върна при мен. И не бяха необходими кой знае колко изкусни увещания, за да се постигне това. Мисля, че ти просто не можеш да излезеш от кожата си, Хюстън — допълни той с крива усмивка.
— От всички надути и арогантни мъже, които съм познавала през живота си, ти положително си най- лошият. Дълбоко съжалявам, че те измъкнах от затвора. По-добре да те бяха обесили. — С тези думи тя се метна на коня си.
— Хюстън, мила, не говориш сериозно, нали! — извика Кен, възседна своя кон и препусна редом е нея. — Това беше само шега. Нямах никакви лоши намерения.
Те продължиха да яздят през целия ден и през всичкото това време Кен привеждаше все нови и нови аргументи или измисляше допълнителни причини, поради които тя трябвало да му бъде благодарна за стореното. Заяви, че сега Хюстън можела да бъде по-сигурна в своите чувства, отколкото преди. Опита се подробно да й опише комичната страна на цялата история. Тъй като тя отказваше да я види, той започна остро да я критикува, задето е замесила две непълнолетни деца в тази работа и с това ги е поставила в много опасно положение. Накратко, опита всички начини да предизвика реакция.
Обаче Хюстън седеше като вдървена на коня си. Мислите й се носеха към жителите на Чандлър. След ужасната катастрофа в мината те щяха да приемат с благодарност всичко, което би могло да ги отклони от потиснатото им настроение. Без съмнение щяха да изстискат и последната капка смях от тази история. Шерифът щеше да я разкраси до такава степен, че от истината нямаше да остане и помен. А „Чандлър Кроникъл“ щеше да публикува серия от статии, като се започне със сватбената нощ и се завърши с един мъж, който би трябвало… който би било най-добре да бъде обесен.
Всеки път, когато Хюстън поглеждаше Кен, кръвта й започваше да кипи и тя отказваше да се вслуша в думите му дори за секунда. Обстоятелството, че му беше подарила любовта си, а той публично се беше усъмнил в това, и то по един скандален и безсрамен начин, я беше наранило до дън душа.
Усети как стоят нещата в Чандлър още когато стигнаха до станцията, където отново смениха конете си. Старият човек ги попита дали те са онази брачна двойка от Чандлър, за която вече бил чул някои неща. Но почти не можа да им разкаже какво е научил, защото на всяко второ изречение се заливаше в смях. А когато си тръгнаха, се опита да набута в ръцете на Хюстън банкнотата от двадесет долара, която му беше дала предния ден.
— Тази история ми донесе сто долара — заяви той, докато тупаше силно по гърба ухиления Кен. — Следователно ви дължа още осемдесет.
Хюстън вирна брадичка и отиде при коня си. Упорито се опитваше да се държи така, като че двамата мъже изобщо не съществуваха.
Когато отново тръгнаха на път, Кен започна да й говори с подновено усърдие, но повечето от думите му оставаха неразбрани, защото непрекъснато трябваше да дърпа поводите на коня си и да се държи за корема от смях.
— Когато те видях да стоиш пред прозореца и ми каза, че ще хвърлиш затвора във въздуха, за да отървеш врата ми от бесилката, отначало изгубих ума и дума и не можах да ти отговоря нищо. А когато Ян започна да ругае, че тънките ти остри токчета му утежняват живота, аз… — Кен спря коня си, за да се
