Марго нахълта с бурно развети коси и вир вода дрехи в къщата. Дявол да го вземе този Травис, мислеше си тя разярена. Вика ме при себе си, сякаш съм обикновен полски работник, да му помогна да върне конете. А в същото време неговото украшение, тази безмозъчна жена, си седи на сухо в къщи и не дава пет пари! И как се беше държал заради нея, когато водиха на четири очи първия си разговор след завръщането му от Англия!
А тя беше отишла при него, без да подозира нищо и беше очаквала, че както обикновено ще я вземе в леглото си. Вместо това й беше представил това безцветно дете като своя съпруга! А на следващото утро го беше извикала при себе си и попитала, какво, по дяволите, е мислил, когато се е женил за тази кръгла глупачка. После му беше изброила всички грешки на Рийган, за които й беше разказала нейната братовчедка Малвина.
Тогава Травис беше вдигнал ръка, за да я удари, но своевременно беше обуздал гнева си. После й беше казал с един тон, с който никога не беше разговарял с нея, че Рийган струвала колкото две жени от нейния сорт и че му било безразлично дали може да надзирава тълпа от слугини или не. И в бъдеще, беше допълнил, трябвало да иска от Рийган разрешение дали може да посещава дома му.
На Марго й потрябва цяла седмица, докато преглътне гордостта си и събере сили да отиде на ней при това глуповато девойче. И какво беше заварила там? Едно избухнало в сълзи дете, което дори не беше в състояние да се погрижи за изгорената си ръка. Поне беше успяла да изтръгне едно признание от нея, защо Травис се беше оженил за нея. Покорността на това девойче и агресивните наклонности на Травис бяха довели дотам, че Рийган забременяла. Сега трябваше да отвори само очите на Травис, колко е безсмислено да свързва живота си — и парите си — с това безполезно същество.
Разярена, каквато беше вече от седмици насам, тя изтича нагоре по стълбището. Травис я беше помолил при язденето към дома й да се отбие за малко при порцелановата му жена, тъй като той щеше да прекара днешната, а вероятно и утрешната нощ в къщата на Клей. Гръмотевицата беше улучила мандрата на Клей и семейството му се нуждаеше от помощ, за да я построи наново. Марго можеше да го зашлеви, за да види каква физиономия щеше да направи. Ах, каква трагедия, ако преспи две нощи отделно от тази маймунка.
Пое си дълбоко въздух, за да се успокои, отвори вратата към спалнята и за своя изненада видя празно помещение, в което цареше бъркотия. Хвърли поглед към изпразнените чекмеджета и съзря на леглото пръснати дрехи. Действително си въобразяваше прекалено много, ако допуснеше, че оттук е минал крадец и е открадната малката принцеса. Вдигна от пода превъзходната рокля от сатен, която имаше цвета на узрели кайсии, и въздъхна възмутено. По нейните рокли се забелязваха изтъркани места, ако човек се вгледаше по-внимателно.
Хвърли роклята на пода и затича през добре познатата й къща, разтваряше навсякъде вратите, докато си мислеше, че всичко това всъщност трябваше да принадлежи на нея. В библиотеката мъждукаше една единствена свещ над лист хартия върху писалището на Травис. Почеркът с отворените „а“ и „о“ се стори на Марго отвратителен.
Но когато прочете бележката, душевното й състояние започна да се стабилизира. Значи така! Тази фльорца беше оставила Травис на жената, която „обичаше“! Може би настъпва подходящото време да коригира детинската влюбеност на Травис в едно малко момиче.
Тя сложи в джоба си бележката на Рийган и вместо нея остави написан от нейната ръка текст:
Скъпи Травис,
Рийган и аз решихме да се опознаем по-добре и затова двете заминаваме за няколко дни в Ричмънд. Двете ще мислим с любов за теб.
„…няколко дни“, помисли си Марго усмихната, в действителност щяха да стигнат, за да заличи следите на Рийган. Несъмнено момичето щеше да се държи толкова неумело при бягството си, както при всички останали неща, с които се залавяше. Ала Марго се надяваше, че ще промени това навреме. Като хвърлеше малко пари тук и там, щеше да убеди хората, че никога не са виждали фльорцата.
Четири дни по-късно Марго се върна сама в плантацията на Станфорд. Беше страшно трогната, когато Травис изтича надолу по стълбището да я посрещне, после скочи при нея във файтона и попита с трескави очи:
— Къде е тя?
Впоследствие Марго се гордееше с реакцията си. Тя даде на Травис да почувства гнева й, защото Рийган я изпързаляла, и твърдеше, че неговата толкова скъпоценна жена не била дошла на мястото на срещата, както се били уговорили, за да заминат заедно за Ричмънд.
Травис беше вън от себе си. Никога не беше го виждала толкова слисан и несдържан. Само за няколко минути мобилизира цялата плантация и я хвърли да търси жена му. Приятели и познати се стекоха от всички краища, но повечето преустановиха издирването и се върнаха по къщите си на втория ден, когато край брега на реката беше намерена една дреха на Рийган.
Само Травис не престана да я търси. Той направи кръг от сто мили около плантацията си и разпита всеки, който живееше в тази окръжност.
Марго размишляваше угрижено за това дали действително си беше свършила добре работата. Дори се молеше на всевишния да е така и действително молитвите й бяха чути. В края на месеца Травис се завърна в плантацията, останал без сили, кожа и кости, състарен, докато вътрешно доволната Марго пресмяташе парите, които й беше струвала нейната измама. Понеже беше постоянно на червено със своята плантация, тя не биваше да допуска грешка. Беше събрала всичките си налични пари и подкупила мъжете и жените в съседните плантации и околности. Така някои фермери разправяха на Травис, че видели Рийган, но после го пращаха в погрешна посока. Няколко души, които бяха неподкупни, наистина казваха истината на Травис, ала малко по-нататък по следите на Рийган се натъкваше на хора, които се кълня ха, че никога не са виждали младата дама.
Лека-полека Травис се връщаше към стария си ритъм на работа, но оставаше все повече ръководството на плантацията на по-малкия си брат Уесли. Междувременно Марго пристъпи към това да събере развалините от живота на Травис.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
На Рийган въобще не й се стори толкова неприятен първия участък от пътуването. Непрестанно си представяше, каква щеше да бъде физиономията на Травис, когато я намереше. От само себе си се разбираше, че най-напред щеше да преговаря с него, преди да вземе решение да се върне в къщата му. Щеше да настоява на това да изгони главната готвачка и да назначи икономка. Не! Щеше сама да си намери икономка — някоя жена, която да й е предана до гроб.
Старецът, който я беше взел със себе си на каруцата, я свали на станцията за линия на пътни коли. Рийган събра целия си кураж и престъпи прага на малката чакалня за пътници, която приличаше повече на частно жилище, отколкото на обществена станция за каляски.
— Това беше някога жилищният ни дом — обясни собственичката на станцията за пътни коли. — Ала когато мъжът ми се помина, аз продадох нивите и започнах да приемам пътници за нощуване. Така поне успявах да храня десетте си деца, докато станаха големи.
После собственичката взе Рийган под ръка и й изнесе дружелюбно наставление какво значи за толкова младо същество като нея да пътува сама по белия свят. Когато се хранеха заедно в отделна ниша, Рийган размишляваше как Травис навярно щеше да разпитва тази жена за връзките на линията на пътните коли.
На следващото утро Рийган попита четири пъти собственичката къде отива следващата пътна кола, за да й се вреже в паметта целта на нейното пътуване, както беше принудена разкайваща се да признае пред себе си.
