веднага го изпрати в леглото. Когато се върнала в кухнята, видяла как кутията му за закуска бавно лази по масата. Каза ми, че едва не умряла от страх и когато най-сетне се осмелила да вдигне капака, видяла вътре костенурка, която после дълго време красеше цветната й градина.
— Нищо чудно, че не прояви особена радост, когато ти станах снаха — промълви Блеър.
Рийд помълча известно време, поклащайки се гъвкаво на седлото.
— Ще ти кажа откъде дойдоха съмненията ми. Когато Лий заяви, че ще се ожени за теб, аз изобщо не помислих за детските ви лудории. Истината е, че синът ми работи прекалено много. Още като момче вършеше по три неща едновременно. Кой знае по каква причина Лий се смята отговорен за всички проблеми на този свят. Бях горд, когато ми каза, че ще стане лекар, но същевременно ужасно се разтревожих. Страх ме беше, че на плещите му ще легне непосилен товар — и то до края на живота му. Работи в болницата и практически е неин управител, макар че за това се плаща на доктор Уебстър. Леандър ходи при всеки пациент, който го повика. Четири нощи в седмицата не спи, защото лекува разни спешни случаи. Освен това се грижи за цял куп пациенти в околностите.
— И ти се боеше, че аз ще бъда допълнителен товар за него? — пошепна Блеър.
— Е, трябва да признаеш, че досегашният ти живот не може да бъде наречен скучен. Исках Лий да вземе жена, която е напълно различна от него. Ето Хюстън — тя толкова прилича на Оупъл, седи си в къщи, шие, плете и създава уютен дом на съпруга си. Никога не съм бил против теб, но помисли си само какво се случи през последните седмици, когато се върна в Чандлър.
— Разбирам те — отговори Блеър, докато мислите лудо се блъскаха в главата й. — Искаш да кажеш, че с мен Лий няма да има възможност да си отпочине, нали?
— Та той направи какво ли не, само и само да ти докаже, че е добър лекар. — Рийд замълча за миг и я погледна с усмивка. — Тогава най-после осъзнах, че за него е жизнено важно да се ожени именно за теб.
— Да, вероятно е така — промърмори Блеър, докато в ума си се питаше дали това желание не го е подтикнало и към тези тайни начинания, за които тя нищо не биваше да знае.
Двамата продължиха да яздят в мълчание към Чандлър. Минаха последните мили на звездна светлина. Рийд я остави пред новия й дом и Блеър престъпи прага с болка в сърцето. Дали Лий не беше затънал в дългове и заради тази къща?
Бързо се окъпа и уморено се отпусна в брачното легло. Май беше осъдена да прекарва всяка нощ сама в този все още чужд дом.
На следващата сутрин в шест я събуди пронизителен телефонен звън. Все още сънена, Блеър побърза да слезе долу. Обади се телефонистката Каролайн.
— Блеър-Хюстън, току-що пристигнаха четири товарни коли от Денвър и коларите очакват Леандър пред стария склад на Арчър авеню.
— Той не може да иде, но аз ще бъда там само след четвърт час.
— Но те са докарали обзавеждане за клиниката и Леандър трябва да им каже къде да стоварят апаратурата.
— На дипломата ми е написано, че също съм лекар — отговори с леден глас Блеър.
— Не исках да кажа нищо лошо! Предадох само онова, което ми наредиха. — Момичето се поколеба. — Защо не може да иде Леандър?
Ама че любопитна коза! — ядоса се Блеър. Нима очакваше да й каже, че Лий е излязъл някъде с тайна мисия?
— Защото много го изтощих — отговори решително тя и с усмивка затвори телефона. Сега градът щеше да има достатъчно материал за клюки.
Блеър хукна нагоре по стълбата, а само след минути вече тичаше надолу по улицата, привързвайки косите си. Когато стигна Арчър авеню, веднага забеляза облегнатите на колите си колари, които нетърпеливо очакваха Леандър.
— Здравейте, аз съм доктор Уестфийлд!
Един набит дребосък, чиято уста беше пълна с тютюнев сок, я изгледа от глава до пети, докато другите съсредоточено се взираха в каруците си, сякаш не искаха да се забележи любопитството им. Като че беше някой изрод! Мъжът, който я измерваше с очи, изплю тютюна си на тротоара.
— Къде да разтоварваме?
— Там вътре — отговори Блеър и посочи склада.
Веднага се появиха проблеми. Блеър нямаше ключ, нито пък знаеше къде се съхранява. Мъжете я наобиколиха и скептично я загледаха, сякаш не бяха очаквали нищо друго от една жена, представила се като докторка.
— Жалко ще бъде, ако не можем да влезем — промърмори унило Блеър. — Защото вторият ми баща, който има пивоварна в града, ми обеща буре с бира като награда за мъжете, които ми помогнат да наредим оборудването в склада. Но предполагам…
Трясък от счупено стъкло прекъсна думите й.
— Прощавайте, мадам — обади се един от коларите. — Май много тежко се облегнах на прозореца. Но през дупката някой по-слабичък ще може да влезе в склада.
Само след минута Блеър се озова в сградата и махна резето на вратата. Слънчевата светлина нахлу в помещението и тя можа да го разгледа по-добре. По стените висяха паяжини, подът беше заринат с боклуци, най-малко през три места на тавана се виждаше небето.
— Там ще ги наредим — проговори разсеяно тя и посочи един ъгъл, където земята беше по-суха и беше сравнително чисто.
Докато мъжете разтоварваха сандъците, Блеър обикаляше грамадното помещение и се опитваше да си представи как ще изглежда бъдещата клиника.
Коларите внасяха дъбови маси, скринове с множество чекмеджета, високи шкафове със стъклени врати, сандъци с инструменти, кашони с превързочен материал, болнични легла, умивалници и какво ли още не. Всичко необходимо за една клиника.
— Смяташ ли, че ще е достатъчно?
Блеър стреснато се обърна и се озова лице в лице с Леандър, който критично разглеждаше наредените сандъци и мебели. Той вдигна въпросително очи към нея. Между устните му димеше пура. Дрехите му бяха мръсни и изглеждаше уморен.
— Повече от достатъчно — отговори тихо тя, питайки се колко ли са стрували всичките тези неща. — Изглеждаш изтощен. Прибери се в къщи и поспи. Аз ще намеря няколко жени да почистят.
Лий с усмивка й хвърли връзка ключове.
— Държа прозорците да си останат здрави. Надявам се скоро да те видя у дома. — Той й смигна и бързо тръгна към изхода.
Блеър скрито изтри потеклата сълза. Макар че не искаше да я посвети в тайнствените си пътувания, тя беше сигурна, че Лий помага на хората. Колкото и да струваха уредите за новата му клиника, той беше готов да предприеме всичко възможно, за да набави парите за тях.
Когато мъжете разтовариха всичко, Блеър ги помоли да я придружат до къщи. Обади се по телефона на майка си и я помоли да осигури на каруцарите бира. Оупъл каза, че мистър Гейтс с удоволствие ще отпусне едно буре.
— Защото той е много щастлив, че си се омъжила за разумен мъж.
След като поговори с майка си, Блеър се обади на Хюстън. Сестра й сигурно знаеше откъде да намери жени за почистване. И наистина, в десет часа складът гъмжеше от жени, които енергично нападаха мръсотията с метли, кофи с вода и парцали.
Към единадесет Блеър се срещна с мистър Хичмън, който беше построил Вила Чандлър, и се уговори с него да ангажира двамата му сина за преустройството на склада според плановете на Леандър.
Около два в склада пристигна Лий и Блеър му съобщи какво е свършила сред тракащите кофи и кълбата прах. Макар че тя се възпротиви да остави жените сами, той я извлече навън, качи я във файтона си и я отведе в чайната на мис Емили.
Собственичката само я изгледа и бързо я изпрати в задната стая с нареждането да се измие основно, тъй като била ужасно мръсна. Когато Блеър се върна, Лий я очакваше зад маса, отрупана с печено пилешко,
