— Да! — извика тя. — О, да!
Изтича устремно към Рийд, прегърна го и горещо го целуна по бузата. Преди той да успее да се изчерви от смущение, тя беше вече горе на капрата и внимателно оглеждаше всяко ъгълче. Накрая отвори сандъка.
— Не е и на половината на твоя, Лий — извика тя. — Може би и аз ще го разширя. Сигурна съм, че ще ми трябват цял куп неща, когато тръгна на път.
— Пушки ли ще носиш? Да не мислиш, че ще те оставя да препускаш сама из околностите? Ти трябваше да ме уведомиш за намеренията си, татко! Даваш й свобода на движение, а то е все едно да дадеш път на някой разрушителен тайфун. Ще препуска по следите на всевъзможни спешни случаи и накрая пак ще падне в някой капан, където ще си счупи главата.
— О, ти, разбира се, си много по-предпазлив! — изгледа го отвисоко Блеър. — Втурваш се с главата напред във всяка схватка за пасища. А аз със своята безгрижност дори не подозирах какво ни очаква там.
— Още по-зле — отговори Лий. — Щом някой ти каже, че се нуждае от твоята помощ, ти ще го последваш и накрай света. Напълно си лишена от инстинкт за самосъхранение. Помисли си само, че доброволно се предаде в ръцете на бандитите, които те отвлякоха. Качи се на коня при онзи мъж, без дори да го попиташ къде иска да те отведе.
— Момент, момент! — намеси се засмяно Рийд. — Вярно е, когато купих файтона за Блеър, аз изобщо не помислих за това. Но съм се научил от теб, Лий, че когато си втълпиш нещо, по никой начин не мога да те отклоня от намерението ти. Просто вие с Блеър много си приличате.
— Но тя никога не отчита риска, който поема — проговори мрачно Лий.
— А ти винаги го правиш — отвърна Рийд и втренчено изгледа сина си.
Блеър внимателно наблюдаваше бащата и сина. За сетен път държанието им я убеждаваше, че в тайнствените изчезвания на мъжа й се крие някаква опасност, която в крайна сметка е за доброто на хората.
Рийд посочи кафявия жребец, впрегнат във файтона.
— Поръчах за теб същия мустанг като този на Леандър, но още не са го докарали. Сметнах, че ще ти хареса, ако хората те разпознават отдалеч — също като него.
— Непременно ще я познаят, защото аз винаги ще седя до нея — заяви сериозно Лий.
Без да му отговори, Блеър вдигна вежди и с усмивка го изгледа — представи си как ще скочи при нея на капрата и какво ще правят двамата там. После побърза да прогони тези неподходящи мисли.
Рийд се изсмя и здраво удари сина си по рамото.
— Надявам се жена ти да ти даде да се разбереш. Може би тогава поне отчасти ще проумееш какви страхове сме брали заради теб майка ти и аз.
Той протегна ръка и помогна на Блеър да слезе от кабриолета.
— Разказах ли ти как Лий посипа килера с хлебни трохи вместо с отрова за плъхове? Само за една седмица всички градски плъхове се събраха в нашата къща. Мина доста време, преди да установим, защо се чувстват толкова добре у нас.
— Не, не го знаех — отговори Блеър и се загледа в гърба на Леандър, който тръгна обратно към клиниката. — С удоволствие бих узнала още много неща за него.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
Бяха минали само няколко седмици от сватбата, когато новата клиника беше официално открита. Блеър все още не беше завършила практиката си като стажант-лекар, но за Лий това беше просто формалност. Тя имаше много по-голям клиничен опит от повечето си колеги-мъже.
В деня на откриването Блеър беше толкова нервна, че изля кафето в скута си и изпусна филията си на пода. Стреснато се наведе да я вземе и гузно погледна към кухнята.
Леандър окуражително я потупа по ръката.
— Не бой се, скъпа, няма да те ухапе!
— Теб сигурно не, но що се отнася до мен, не съм толкова сигурна.
Преди няколко дни пристигна препоръчаната от Хюстън икономка и готвачка и Блеър още от първия миг се боеше от нея. Тази личност беше дребна на ръст, със стоманеносива коса, корави черни очи и тясна цепка вместо уста. Мисис Шейнс беше една глава по-ниска от Блеър, но всеки път, когато влизаше в стаята, Блеър се разтреперваше от страх. В присъствието на тази дребна женица тя се чувстваше непохватна и несигурна. Икономката едва ли беше прекарала и час на новото си място, когато нападна оскъдния гардероб на Блеър и със сухи думи заяви, че търси неща за кърпене или почистване. В крайна сметка събра накуп всичко, намерено в гардероба, а после часове наред в къщата се носеха миризми на химикали от изваряваните в кухнята дрехи.
Вечерта, когато младите съпрузи се върнаха от болницата, мисис Шейнс повика Лий и поговори с него на четири очи. По-късно Леандър с усмивка уведоми Блеър, че по мнението на новата им икономка гардеробът й не съдържа нито една дреха, подходяща за истинска дама, затова е необходимо още утре да посети шивачката на Хюстън.
Блеър се опита да го разубеди, но Леандър не искаше и да чуе. Тя беше сериозно разтревожена заради дълговете, които мъжът й беше направил за обзавеждането на новата болница, и не искаше да го товари с допълнителни разходи. Затова реши да поръча само най-необходимото. Но когато на следващия ден отиде при шивачката, с неудоволствие разбра, че Лий вече се е обадил по телефона и е поръчал двойно повече рокли. Никога нямаше да успее да ги износи. Когато обаче изпробва новите си дрехи, Блеър се почувства толкова красива, че побърза да се върне с кабриолета си в къщи. Възнамеряваше да му благодари по начин, за който беше сигурна, че ще му достави най-голяма радост.
Но когато влезе в дневната, го завари с писмо в ръка. Лий побърза да го смачка, хвърли го в камината и го подпали с една клечка кибрит.
Блеър не попита за съдържанието на писмото, тъй като не искаше да чуе от устата му, че не бива да знае или няма да разбере. Но всичкото й въодушевление от новите рокли в миг се изпари. Цяла вечер се опитваше да намери логично обяснение за действията на Лий: помага на друг човек, спешно са му нужни пари, върши нещо криминално, работи за агенцията Пинкертън. През нощта се любиха бавно и нежно и Блеър дълго не го пусна от прегръдките си. Беше достигнала точката, когато й беше все едно с какво се занимава Лий извън лекарската си професия. Не се интересуваше дали е притежател на всички игрални домове по Ривър стрийт. Това не й пречеше да го обича.
В деня на официалното откриване на клиниката Леандър беше повикан в мина „Уиндлес“, където се беше срутила подпорна греда. Блеър пожела да го придружи, но той я изпрати в клиниката да посреща пациентите, които нямаше да закъснеят да се явят.
Блеър пристигна в клиниката в осем часа. Операционната сестра на Лий, мисис Кребс, вече я очакваше. Бяха дошли и три пациентки. Мисис Кребс, хладна както винаги, кратко й кимна и отиде в операционната да приготви инструментите и запасите от лекарства и превръзки.
— Заповядайте тук — каза Блеър и отведе първата пациентка в стаята за прегледи.
— Но къде е лекарят? — попита жената и притисна ръчната чанта до гърдите си, сякаш Блеър всеки момент щеше да я изтръгне от ръцете й.
— Аз съм лекарят. Седнете и ми кажете от какво се оплаквате. Аз ще ви…
— Искам да ме прегледа истински лекар — каза жената и отстъпи към вратата.
— Аз съм истински лекар, уверявам ви. Ако ми изложите оплакванията си…
Преди Блеър да продължи, жената изскочи от кабинета и забърза надолу по улицата. Блеър се опита да преглътне гнева си и покани втората пациентка.
Жената сковано, но твърдо заяви, че не може да каже на Блеър от какво се оплаква, тъй като не е бременна. Отначало Блеър въобще не схвана връзката, но после проумя, че жената я е сметнала за акушерка.
А третата пациентка напусна болницата, веднага щом установи, че красивият доктор Уестфийлд, който й бил представен миналата година в Денвър, няма да може да я прегледа.
