После много часове наред не се появи никой и Блеър с ужас си представяше как телефоните в града загряват от обаждания и са препълнени със слухове за новата болница. В четири часа следобед се появи рекламен агент с розова микстура, която успешно лекувала „женски болести“. Блеър го посрещна учтиво, но само след пет минути го изгони навън. После започна да сгъва кърпи, по които нямаше никакви гънки.
— Всички искат лекар-мъж — обади се мисис Кребс. — Изискват да ги прегледа пълноценен лекар като доктор Леандър.
— Аз също съм пълноценен лекар — изсъска Блеър.
Мисис Кребс шумно изпусна въздуха от дробовете си и излезе от стаята.
В шест часа Блеър заключи вратата и се прибра в къщи.
Не каза нито дума на Лий за неодобрението, с което градът посрещаше новата клиника. Той не беше пожалил нито усилия, нито средства да създаде тази болница и тя трябваше да му спести разочарованието. И без това си имаше достатъчно грижи.
Напълни му ваната и понечи да излезе от банята, когато той започна да се съблича.
— Остани тук и говори с мен.
Тя смутено остана да го наблюдава как се съблича и влиза във ваната. За нея къпането беше по- интимен процес дори от любовния акт.
Лий се отпусна във ваната и с отсъстващ поглед започна да й разказва за преживяното през деня. Спомена, че е измъкнал от галерията двама мъртви и на място е ампутирал крака на друг миньор. Тя не го прекъсна с нито една дума, докато й описваше колко зле се е чувствал: как му е липсвал чист въздух, как трудно е работил в онзи непрогледен мрак, как е усещал върху гърба си натиска на каменните стени и не е имал никаква свобода на движение в тясната галерия.
— Не проумявам как издържат миньорите, ден след ден слизат в тази тъмница. Таванът над главите им може да се срути всеки момент. Постоянно гледат в очите смъртта, която ги заплашва по всевъзможни начини.
Блеър повдигна крака му и започна да го сапунисва.
— Хюстън смята, че единствената възможност на миньорите да подобрят участта си е да се организират в профсъюз.
— Откъде го е чула? — попита рязко той.
— Тя винаги е живяла в този град — погледна го изненадано Блеър. — Естествено е да знае много неща. Разказа ми, че профсъюзните водачи се промъкват тайно в лагерите и скоро ще има работнически бунтове. И още…
Лий изтръгна гъбата от ръцете й.
— Надявам се, че не вземаш на сериозно подобни слухове. Никой не желае война — нито миньорите, нито собствениците на мини.
— Аз също се надявам. Но не знаех, че вземаш толкова присърце съдбата на миньорите.
— Ако беше видяла това, което преживях днес, ти също щеше да се развълнуваш.
— Нали те помолих да ме вземеш в мината. Може би следващия път ще ме послушаш.
Лий се наведе и я целуна по челото.
— Нека не се караме. Разбери, че не бива да ме придружаваш, когато ходя в мините. Не забравяй, че пациентите в клиниката имат нужда от теб. Чудя се какво ли ни е приготвила тази вечер нашата добра малка икономка…
Блеър се усмихна.
— Моля те, не ме питай дали съм проявила смелост и съм отишла да се осведомя за вечерята. Ще сляза с теб в най-дълбокия рудник, ще понеса дори таванът да се срути над главата ми, но не ме карай да разговарям с мисис Шейнс за готварското й изкуство!
— Като заговори за срутващи се тавани — как се справяш с мисис Кребс?
Блеър отчаяно изстена. Когато Лий започна да се облича, тя произнесе цял монолог на тема мисис Кребс:
— Може би в операционната е ангел, но навсякъде другаде тази жена е същинска вещица — завърши тя.
Лий се облече за вечеря и двамата слязоха долу. През цялата вечер той с усмивка се опитваше да й обясни, че добрите качества на мисис Кребс многократно превишават недостатъците й.
Вторият ден в новооткритата клиника беше още по-отчайващ. Не дойде нито един пациент. А когато Блеър се прибра в къщи, някаква тайнствена личност се обади по телефона на Лий и той веднага излезе. Прибра се едва в полунощ. Промъкна се мръсен и изтощен в леглото и Блеър за пръв път разбра какво значи хъркащ съпруг. Няколко пъти го побутна по рамото, но когато това не даде резултат, рязко го обърна по корем. Дишането му се успокои и тя успя да заспи.
На третия ден, когато Блеър седна зад излъсканото до блясък бюро, камбанката на входната врата иззвъня. Тя излезе в чакалнята и завари там приятелката си от детинство Тиа Манкин. Тия страдаше от упорита суха кашлица.
Блеър изслуша оплакванията й, предписа й лек сироп и широко се усмихна, когато следващата пациентка се оказа отново приятелка от училище. А когато се появиха цяла дузина съученички и приятелки, всяка с разни объркани и неясни симптоми, Блеър вече не знаеше да плаче ли, или да се смее. Радваше се, че тези жени все още я смятаха за своя приятелка, но от друга страна усещаше тъга, че истинските пациентки все още ги няма.
Късно следобед пристигна и Хюстън с красивата си малка карета и заяви, че вероятно очаква дете и сестра й трябва да потвърди това. Но Хюстън не беше бременна и след прегледа Блеър я разведе из клиниката. Мисис Кребс вече си беше отишла и близначките можеха да разговарят необезпокоявани.
— Винаги съм ти се възхищавала, Блеър. Толкова си смела.
— Аз и смела! Не съм това, за което ме мислиш.
— Достатъчно е само да се огледам наоколо! Всичко това стана, защото ти знаеше какво искаш и превърна волята си в действителност. Реши да станеш лекарка и не допусна нищо да те отклони от целта ти. Аз също имах свои мечти, но бях твърде страхлива, за да ги осъществя.
— Какви мечти? Искам да кажа, ако оставим Леандър настрана?
Хюстън махна с ръка.
— Мисля, че взех решение да се омъжа за Лий само защото той беше част от представите за бъдещето, които подкрепяха мистър Гейтс и мама. С това просто си купих благоволението им. — Хюстън спря за миг и се усмихна. — Но другата част от мен се наслаждаваше на номерата, които ти погаждаше на Лий.
— Ти си знаела?
— Разбира се, почти всичко. След известно време започнах да очаквам трескаво всяка следваща лудория. Аз бях тази, която отклони подозренията на Лий към Джон Лехнер.
— Джон винаги си е бил самохвалко. Сигурна съм, че си е заслужил шамарите, получени от Лий. Но, Хюстън, аз дори не подозирах, че си се смятала за страхливка. Винаги съм искала да постигна твоето съвършенство.
— Аз — съвършена? Не! Само ме беше страх да не разочаровам мама, да не ядосам мистър Гейтс и да не наруша онова, което градът очакваше от една Чандлър.
— А аз като че ли правех напук на всички, макар че не исках да се карам с никого. Ти имаш много приятели — толкова хора, които те обичат.
— Естествено е да ме харесват — отговори раздразнено Хюстън. — И теб щяха да харесват, ако правеше за тях толкова, колкото правя аз. Първо се казва: „Ще организираме забава“ и веднага някой предлага: „Да повикаме Хюстън Чандлър — тя ще свърши цялата работа“. А аз се страхувах да им откажа. Организирала съм забави, на които дори не бях поканена. Колко често ми се е искало да откажа, но нямах кураж. Мечтаех да си събера багажа, да се спусна по дървото до прозореца ти и да избягам където ми видят очите. Но се боях. И ти винаги казваше, че животът ми е безсмислен. Да знаеш колко беше права…
— Аз просто те ревнувах — прошепна Блеър.
— Ревнувала си? Мен?
— Не знаех това, докато Лий не ми отвори очите. Печелех награди, получавах най-високите оценки, хвалеха ме и въпреки това бях винаги самотна. Много ме заболя, когато мистър Гейтс заяви, че не ме иска в
