Любопитството на Блеър веднага се събуди.
— Искам да чуя цялата история.
Нина сведе очи и когато отново ги вдигна, в тях блестяха сълзи.
— Не ми е много приятно да ти я разказвам… О, Блеър, аз се държах невероятно подло и коварно. Направих всичко възможно да завоювам Алън за себе си. Не ти оставих никакъв шанс.
— Може, след като чуя историята, да те застрелям, но ти обещавам, че лично аз ще закърпя всички дупки по тялото ти.
— Сега се шегуваш, но като чуеш какво направих, сигурно ще ме намразиш. — Нина се опита да се овладее и заби поглед в ръцете си. — Запознах се с Алън в деня, когато дойде у нас да убие Леандър.
— Какво? Искал е да убие Лий? Как така?
Нина вдигна рамене.
— Беше много разгневен и аз напълно му съчувствам. Леандър понякога се държи ужасно високомерно. Още когато бях дете, той определяше кое е добро за мен и кое — лошо. Толкова ме ядосваше, че ми се искаше да го удуша.
— Познавам това чувство — засмя се Блеър. — Не се е променил много оттогава.
— Когато видях Алън, разбрах, че той няма да убие никого. Само му харесваше да мисли за това. Помолих го да влезе и лесно го убедих да ми се изповяда. Той ми разказа за страданията си, заяви, че е влюбен в теб, а аз много добре знаех, че Лий твърдо е решил да те направи своя жена. Затова прецених, че Алън няма никакви шансове. Сигурна бях, че Лий ще спечели.
— Но как си могла да бъдеш толкова сигурна?
Нина изненадано я изгледа.
— Та аз толкова дълго съм живяла под един покрив с него. Той винаги печели. Когато реши да играе бейзбол, неговият отбор побеждава. Ако вземе участие в турнир по фехтовка, победителят е той. Татко казва, че често е връщал пациенти от оня свят. Затова бях сигурна, че ще спечели състезанието, все едно дали наградата е съгласна да стане негова или не.
Блеър учудено я наблюдаваше, но Нина избягваше погледа й.
— Толкова по-добре разбирах чувствата на Алън. Двамата започнахме да си съчувстваме един на друг и сравнявахме опита си от деспотичното поведение на Лий. Татко се прибра и аз му представих Алън. Тримата седяхме до късна нощ заедно, разговаряхме за медицина и за това, колко различен е животът в Чандлър от този на Източното крайбрежие. Вечерта мина много приятно.
Нина замълча за момент.
— След това Алън винаги идваше при мен, когато се чувстваше унизен от Лий, както например в болницата, когато брат ми го избутал от операционната маса, за да го представи за неспособен лекар. А аз съм убедена, че Алън ще стане отличен лекар. Просто му липсва практически опит.
— И аз вярвам, че ще бъде добър лекар — отговори тихо Блеър. — Значи така се влюбихте един в друг.
— Аз се влюбих. Той може би също, но не го съзнаваше. Не искам да проявя неуважение, но ще ти кажа, че Алън малко се страхуваше от теб, като те видя как се държиш тук, в Чандлър. Казваше, че в Пенсилвания връзката ви е била много хармонична. Държали сте се за ръчичка в парка, учили сте заедно, но когато дошъл тук… — Очите на Нина се впиха в лицето на Блеър. — Вярно е, мила, ти препускаш на коня като същинска циркова артистка, с весело лице изваждаш вътрешностите на човека и ги подреждаш на масата, за да намериш нещо, скрито в корема му, биеш Алън на тенис — нищо чудно, че годеникът ти си намери друга.
— Но Лий не иска и да знае за друга жена — защити се Блеър.
— Там е работата! Вие с Лий толкова си приличате — хвърляте се от едно приключение в друго. Но аз не вярвах Алън сам да проумее, че не е подходящ мъж за теб. След като ти каза, че трябва за заминеш с него за Пенсилвания, той дойде при мен и ми разказа какво е сторил. Аз вече знаех, че съм влюбена в него, и бях сигурна, че ти не си, въпреки че продължаваше да го твърдиш. Просто вие и тримата бяхте побеснели да спечелите това глупаво състезание и изобщо не мислехте за последствията.
Нина пое дълбоко въздух.
— Тогава реших да взема нещата в свои ръце. Помислих си, че щом брат ми си служи с мръсни трикове, за да постигне онова, което иска, и аз мога същото. В три и половина, когато Алън се готвеше да тръгне за гарата, го помолих да ме придружи в кухнята. Сложих на огъня гърне меласа и изчаках да омекне и да се разтопи. А после, когато той седна до масата и извади онези проклети билети за влака, които беше купил сутринта, аз вдигнах гърнето от печката и се спънах точно пред него, така че съдържанието се изля отгоре му. Трябва да призная, че имах пълен успех. Меласата заля косите и костюма му и влезе чак в обувките му.
Блеър направо занемя.
— Но аз го чаках на гарата с часове — проговори най-после тя.
— Аз… аз… — Нина се изправи. — Блеър, ако майка ми беше жива, нямаше да посмея да се явя пред очите й. — Тя вдигна очи към снаха си и красивото й лице се обля в червенина. После упорито се изпъчи и изговори на един дъх: — Той влезе в банята и започна да ми подава дрехите си през вратата. Тогава изпуснах часовника му, той се изтърколи в банята и аз се спуснах да го хвана. Вратата се затвори зад гърба ми, а ключът, който беше отвън, падна на земята.
Блеър си представи сцената и избухна в луд смях.
— Ти си се заключила с гол мъж в банята?
Нина гордо вирна брадичка и потвърди само с едно кратко кимване. Без да каже повече нито дума, Блеър отиде до стенния шкаф и извади бутилка уиски и две чаши. Напълни ги догоре, подаде едната на Нина и каза:
— Пия за зълва си!
И изпразни чашата на един дъх. Нина последва примера й.
— Наистина ли не ми се сърдиш? Искам да кажа, нямаш нищо против да си омъжена за Лий?
— Смятам, че все някак ще изтърпя това мъчение. Но сега седни и ми разкажи как е Алън и какви планове имате. Щастлива ли си с него?
Нина заразказва за намеренията си и нищо не можеше да я спре. Пенсилвания не й харесваше особено много и тя почти беше успяла да убеди Алън да се върнат в Чандлър, щом завърши стажа си.
— Боя се, че не е особено добре настроен към тебе и Лий, но се надявам да го укротя. Върнах се сама, за да те помоля да ми простиш и да смекча гнева на Лий и татко.
— Не вярвам, че Лий… — започна Блеър, но Нина бързо я прекъсна:
— О, да, той ми е много ядосан. Само почакай да го опознаеш малко по-добре. Кротък е като овчица, когато правиш онова, което му харесва, но ако жената, за която е поел грижа, стори нещо, което той не одобрява, ще преживееш страшни мигове! Освен това… — Нина смутено въртеше чадъра си. — Блеър, имам нужда от човек, който да пренася позиви за миньорите.
Блеър скочи.
— Говориш за вестника, който подстрекава миньорите към размирици и призовава за обявяване на стачка в мините?
— Не, той просвещава хората какви са техните права и им посочва, че могат да постигнат много, ако се организират. Хюстън и останалите от сестринството, и което сме се обединили, се преобличат като продавачки и разнасят вестника из мините заедно със зеленчуците. Но те снабдяват само четири лагера, а в околностите са общо седемнадесет. Трябва ни човек, който да има достъп до всички.
— Нали знаеш, че миньорските селища са оградени и строго се охраняват. Дори файтонът на Леандър се проверява. Нина, нима смяташ да убедиш Лий да пренася позиви в лагерите?
— И насън не би ми хрумнала подобна идея! Само да знаеше, че се грижа за миньорите, той щеше да ме заключи в къщи. Но си мислех, че ти си лекарка, носиш неговото име и можеш да се свържеш с жените на миньорите.
— Аз? — прошепна Блеър и се отпусна на стола си. Тази работа трябва да се обмисли много внимателно. Ако я заловят с подобен товар, ще я застрелят на място. Но като си помисли за мизерното положение на миньорите и за това, че са лишени от всички граждански права…
— Не знам какво да ти отговоря — промълви тя. — Това е извънредно важно решение.
