— Какво искаш да кажеш?
— Нали ги видя как се отнасят един към друг? Какво според теб би направила жена му, ако докторът изпадне в затруднено положение?
— Какво би направила ли? — Франсоаз отлично помнеше начина, по който Блеър гледаше съпруга си: като че може всеки момент да го загуби. Беше готова мигом да се сгуши в скута му. — Мисля, че ще стори всичко, за да го измъкне.
Льо Голт широко се ухили. Равните му бели зъби заблестяха на лунната светлина.
— Не знам на какво станахме свидетели току-що, но непременно ще науча. А щом разбера, ще го използваме за наша собствена изгода. Трябва ни човек, който да изнесе товара от Чандлър.
Франсоаз отговори на усмивката му.
— А кой би бил по-подходящ от една Чандлър?
Леандър и Блеър работиха три дни в новата си клиника, преди да я приведат в ред с помощта на безброй майстори и работници. Вечерта на третия ден Леандър се покатери на една стълба и окачи над входа голяма табела: „Женска клиника Уестфийлд“.
Когато слезе от стълбата, не можа да откъсне очи от грейналото лице на Блеър. Приличаше му на дете, което е опитало сладолед за пръв път в живота си.
— Влез вътре — каза той. — Приготвил съм малко празненство. — Когато видя, че Блеър не помръдва, той хвана ръката й и я издърпа навътре.
Под капак от дъбово дърво в една пълна с парчета лед мивка бяха сложени две бутилки шампанско.
Блеър уплашено се отдръпна.
— Много добре знаеш какво ще направя, ако изпия чаша шампанско.
— Как бих могъл да го забравя? — засмя се той и отвори бутилката. Взе от витрината една кристална чаша, напълни я и й я подаде.
Блеър предпазливо отпи една глътка, изгледа го над ръба на чашата, изпи шампанското до дъно и му я подаде да я напълни отново.
— А назначението ти в болницата „Свети Йосиф“? Не съжаляваш ли, че няма да работиш там?
Блеър втренчи очи в шампанското, което се пенеше в чашата й.
— И да се откажа от съвместна работа с мъжа, когото обичам?… Ехей! — извика тя, когато видя, че пяната е започнала да прелива. После вдигна очи и срещна горящия му поглед.
— За колко време? — прошепна Лий.
Блеър се опита да се овладее. Думите просто се бяха изплъзнали от устните й.
— Вероятно завинаги. Вероятно съм те обикнала, още когато те видях за пръв път. Вероятно съм опитвала какво ли не, за да те намразя — защото Хюстън беше първата, която те поиска. Но всичките ми номера останаха безполезни: победителят винаги беше ти.
Леандър стоеше на крачка от нея, но погледът му я привличаше като магнит.
— Значи издържах изпита? Нещо като Херкулес и подвизите му…
— Е, не беше чак толкова лошо.
— Така ли? Хората и до днес ме питат кога пак ще отида да греба на езерото. А да не забравяме и размяната на невестите пред брачния олтар! Всеки ме пита дали най-после знам, за която от близначките съм се оженил наистина.
— Но поне не намираш змии в закуските си — отговори сериозно Блеър.
Леандър остави двете чаши на масата и пристъпи към нея.
— Имаш доста неща да поправяш.
— Винаги ще се грижа скалпелът ти да бъде достатъчно остър — прошепна тя и се отдръпна от него.
Леандър остана на мястото си и я загледа, без да промълви нито дума. Навън бързо се смрачаваше и в операционната цареше полумрак. Без да я изпуска от очи, той започна да се разсъблича. Малко по малко разгалваше своята тъмна, загоряла от слънцето кожа и силните мускули, които играеха под нея.
Блеър стоеше като хипнотизирана и без да помръдва, гледаше разкриващото се пред нея великолепно мъжко тяло — дългите крака със силни бедра, мускулести прасци и добре очертани колене. Гърлото й пресъхна и дишането й се ускори, когато го видя гол — готов за любов.
Без да откъсва очи от нея, Лий седна на дългата ниска пейка с опънати крака, готов да я приеме.
— Ела при мен — пошушна той с глас, който идваше от много дълбоко.
Без да сваля горните си дрехи, Блеър само развърза връзките на дългите си долни гащи и те се свлякоха на пода. Широката кадифена пола покри и двамата, когато тя седна в скута му с разтворени крака и Лий без усилия проникна в нея.
Блеър започна бавно да се движи нагоре-надолу, впила очи в лицето му, бързо променящо се под напора на сладостните чувства, които изпълваха цялото му същество. Тя се притисна в него, опря колене на пейката, а ръцете на Лий се плъзнаха към бедрата й, за да ускорят движенията й.
Лий затвори за миг очи, но бързо ги отвори и отметна глава назад. Блеър вдигна ръце от раменете му и обгърна шията му. Движенията й ставаха все по-бързи и силни, бедрата й се разтвориха колкото се може повече и се притиснаха до неговите. Лий я придърпа с все сила до себе си и още повече засили темпото. Тогава Блеър се изви напред почти болезнено, гърбът й се опъна като струна и тя замря в това състояние. Лий я държеше здраво, защото тя сякаш се съпротивляваше на ръцете му и цялата трепереше от бурното изживяване. Вече не знаеше коя е и къде е. Остана така и зачака възбудата да се уталожи, без да се откъсва от Лий.
Той внимателно разхлаби прегръдката си и се усмихна.
— Колко е хубаво, че имаме общи интереси.
— Ехо! Има ли някой вътре?
— Олеле, баща ти! — прошепна ужасено Блеър.
Леандър бързо я изправи на крака.
— Върви при него и го задръж навън, докато се облека
— Но за не мога така… — промърмори Блеър. Всеки щеше да забележи какво е правила току-що.
— Върви! — заповяда Лий и леко я побутна към вратата.
— А, ето те и теб — поздрави я Рийд и се усмихна на зачервеното й лице. — Така и предполагах. Лий също е тук, нали?
— Да — промълви задъхано Блеър. — Той… ей сега ще дойде. Ще пийнеш ли нещо освежително? — Тя замлъкна, защото се сети, че имаха само шампанско.
Очите на Рийд доволно просветваха.
— Ела с мен. Искам да ти покажа нещо.
Блеър хвърли поглед назад и установи, че Леандър все още се облича. Затова безмълвно последва Рийд към изхода. Пред вратата беше спрян красив малък файтон, лакиран в черно, с черни седалки и черен сандък под капрата за багажи или други товари. Блеър възхитено докосна месинговия обков на вдигнатия гюрук.
— Прекрасен е — промълви тя. Странно, че Рийд си беше купил подобно превозно средство, което явно беше предназначено за дама.
— Разгледай го отпред — подкани я Рийд със светнало от удоволствие лице. Както винаги й заприлича на булдог.
Блеър обиколи файтона. В Този миг от болницата излезе Лий и смаяно се загледа към тях.
Блеър се наведе и откри под седалката красива месингова табела, на която беше гравирано: „Доктор Блеър Чандлър Уестфийлд“.
Минаха няколко секунди, преди да разбере какво означава това.
— За мен? — пошепна тя. — Този кабриолет е за мен?
— Не мога да допусна моята снаха да посещава болните си пеш, пък и отлично зная, че синът ми не изпуска нито за миг поводите на старата си каручка. Затова реших, че ти е необходима нова карета. Харесваш ли я?
Блеър отстъпи назад и се вгледа в новата си придобивка. Струваше й се, че точно тя й е липсвала, за да се почувства истински лекар.
