апетитни сандвичи и тортички с ягоди.
Блеър се нахвърли на храната, без да престава да говори:
— В хирургията ще поставим шкафа с витрините, а големия умивалник — в предното помещение.
— Момент! Не можеш да свършиш всичко за един ден.
— Аз също не вярвам, че това е възможно, но би било хубаво, не мислиш ли? Градът има належаща нужда от женска болница. Преди години ходих с мама в женското отделение на болницата и то беше в отчайващо състояние. Как е сега?
— По-страшно, отколкото можеш да си представиш — отговори сериозно Лий, взе ръката й и я целуна. — Хайде, защо се мотаем още тук? Да вървим да работим. Знаеш ли, обадих се на сестра ти. Тя ще ни намери икономка и прислужница.
— Двама души? — учуди се Блеър. — Можем ли да си позволим такава прислуга?
Лий смутено я изгледа.
— Ако не изядеш целия дюкян на мис Емили…
Той ужасено вдигна ръце, когато Блеър веднага остави хлебчето, което беше захапала.
— Боже, Господи, Блеър! Вярно е, не съм богаташ като Тагърт, но все ще намеря пари за две прислужници.
Тя се изправи.
— Да тръгваме. За един часа бях поръчала майстори.
Лий поклати глава и излезе след нея от чайната.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
Франсоаз тресна чашата на масата и с гняв установи, че тя е много дебела и тежка и не може да се счупи.
— За всичко е виновна оная — изръмжа тя.
Зад гърба й се чу покашляне и тя се стресна. Обърна се и видя влезлия Льо Голт: висок, мършав, тъмнокос и противен. Имаше навик да се вмъква в стаята безшумно като котка. Той потърка с ръка тънките си мустачки и каза:
— Пак ли си запяла същата песен?
Без да си дава труд да му отговори, Франсоаз стана и отиде до прозореца. Жалузите бяха спуснати, тежките плюшени завеси също. Никой не биваше да я вижда. В тази стая тя се криеше от шерифа. Живееше затворена тук вече цяла седмица. Членовете на бандата й бяха в болницата или зад решетките. Мечките, които я бяха последвали в каньона, бяха предизвикали такава паника сред хората и животните, че един от мъжете беше изпотъпкан до смърт от уплашените коне. Двама бяха ранени, един беше нападнат от разгневената мечка и десният му крак беше разкъсан. Когато шерифът и хората му най-сетне разчистиха входа на клисурата, бандитите на колене се молеха да ги махнат оттам.
И всичко заради оная жена.
— Тя ми надроби тази попара — изскърца със зъби Франсоаз. Най-много я беше яд, че я бяха надхитрили. Първо тези идиоти, които я бяха избрали за своя главатарка, не можаха да открият хижата, а после онази жена привидно й помогна да избяга, за да я затвори в клисурата пред очите на всичките й хора.
През изтеклата седмица имаше достатъчно време да размисли над всички подробности от станалото. Осъзна, че Блеър й е изиграла мръсен номер. Беше се престорила, че е сърдита на съпруга си, сложи му „приспивателно“ в кафето, а после „забрави“ ножа си на масата, за да може Франсоаз да избяга.
— Ти май пропускаш доктора — установи ухилено Льо Голт. — И той участваше в заговора. Според теб само жената е виновна.
— От нея започна всичко — изсъска Франсоаз. — Ще ми плати за това.
— Аз пък ще се разправя с Уестфийлд — заяви Льо Голт.
— Какво ти е сторил?
Льо Голт разтърка китките си. Винаги внимаваше ръкавиците да покриват белезите по тях — отпечатъците от железните маншети, в които го вкара Уестфийлд.
— Да приемем, че имам основателни причини да го мразя. — Той помълча и след малко продължи: — Тази вечер ще дойде пратеникът с новините. Надявам се, че е узнал кога трябва да бъде изпратен товарът.
— И аз се надявам — отговори натъртено Франсоаз. — Щом свършим тази работа, заминаваме за Тексас.
— И ще оставиш верните си и предани хора в затвора? — попита подигравателно Льо Голт.
— Тия празноглавци! Затворът ще им се отрази добре. А що се отнася до тази вечер: не би ли могъл да ме вземеш със себе си? Ще направя всичко, само и само да изляза за малко от тази ужасна стая.
— Всичко?
— Всичко, което не би разрушило партньорството ни — отговори с крива усмивка тя и си помисли, че по-скоро би преспала в гнездо на усойници, отколкото с този Льо Голт. — Никой няма да ме познае в тъмното. Трябва да изляза на въздух. От чакането се поболявам.
— Разбира се, защо не! Срещата с човека ще стане сред природата — зад мината „Малката Памела“. Но ако все пак някой те познае, не очаквай да ти помагам. Полицията не се занимава с мен и не искам да се забърквам в нищо.
— Няма защо да се тревожиш за мен. По-добре измисли как да измъкнем от града откраднатите сандъци, защото аз не мога да се показвам.
— Не се безпокой за това. Все ще ми хрумне нещо — отговори той вече на вратата. — Ще дойда да те взема в полунощ.
След няколко часа двамата излязоха от града на коне, избягвайки светлините на къщите и превозните средство. Франсоаз беше нахлупила шапката дълбоко над очите си и в дългите панталони и дебелото палто приличаше на мъж.
Срещнаха пратеника на уговореното място и новината, която узнаха, ги зарадва неимоверно много. Двамата с усмивка заслизаха надолу по стръмния склон към мястото, където бяха скрити конете им.
— Тихо! Чувам нещо — пошушна Льо Голт и моментално се прикри зад една скала.
Франсоаз приклекна зад храстите и в същия момент иззад дърветата излязоха двама мъже. фигурите им се очертаха ясно на лунната светлина. Единият, дребен и набит, изглеждаше нервен, докато другият, висок и строен, с блестящ револвер в ръка, създаваше впечатление за спокойна бдителност. Той изчака спътникът му да се качи в скрития зад храстите файтон и си запали една пура.
— Уестфийлд! — произнесе смаяно Льо Голт и Франсоаз бързо сложи ръка на устните му.
Двамата почакаха Леандър да се отдалечи с файтона, но не видяха на седалката дребния му спътник.
— Къде изчезна другият? — учуди се Франсоаз, когато файтонът изчезна от очите им. Тя се обърна и се облегна на скалата.
— Скри се — отговори замислено Льо Голт. — Защо един почтен лекар, така нареченият благодетел на човечеството, скри този човек във файтона си посред нощ?
— Онова долу не е ли каменовъглена мина?
— Да, но какво общо има тя? Да не мислиш, че искал да открадне няколко тона въглища?
— Той и онази никаквица, за която е женен, сигурно са откраднали динамита, с който взривиха клисурата — най-вероятно от някоя мина.
Льо Голт зави нагоре крайчетата на мустаците си.
— Докторът отлично познава мините.
— Ако искаш, остани си тук и размишлявай цяла нощ какво е търсил в мината. На мен ми е студено. Има още много работи за уреждане, а времето напира.
Льо Голт мълчаливо тръгна след нея. Когато стигнаха при конете, заговори отново:
— Жената на Уестфийлд се казва Чандлър, нали?
— Да. Същото като града, в който живее.
— Искаш да кажеш, че градът е кръстен на баща й. В Чандлър няма по-почитано име от тяхното.
