— Добре — похвали го Ксанте. — Взел си пленник. Ще го екзекутираме сега, за това, че се опита да убие ириал.
Роуан се почувства горд, че момчето не трепна и не показа никакъв страх при заплашителните думи на Ксанте. Гневът на принца, временно затихнал от боричкането с момчето, отново се надигна. Сега бе моментът да защити правото си да управлява. Постара се да потисне яда си и погледна Ксанте.
— Имам гост — съобщи той натъртено. — Това е синът на Брокаин и той се съгласи да пътува с нас, за да ни насочва през земите на баща си.
Ксанте изпръхтя като кон.
— Този ли гост стреля по теб?
Роуан усещаше как раната на ръката му кърви, но нямаше да се предаде.
— Ударих се на камък — заяви той, а очите му гледаха Ксанте предизвикателно.
Силеан пришпори коня си и се впусна напред, заставайки между двамата мъже.
— Ние поздравяваме госта, макар и да е зерна — произнесе тя така, сякаш говореше за отровна змия, попаднала в леглото й. Очите й не се откъсваха от Роуан, който не сваляше поглед от страшния Ксанте. Малцина бяха тези, които се осмеляваха да се противопоставят на Ксанте и тя никога не би предположила, че мекушавият, рус англичанин би бил сред тях. Но тя го бе видяла как язди към зерните, как като по чудо убягна от стрелата, как скочи от коня и се нахвърли върху момчето и как сега момчето стои близо до англичанина, сякаш русият мъж може да възпре ириалите. А освен това този Роуан предизвикваше Ксанте по начин, какъвто не бе виждала дотогава. Може би е глупак, но явно притежаваше повече качества, отколкото предполагаха.
Рицарят Белсър държеше поводите на коня на Роуан, който се качи, а след това протегна ръка към зерна, за да му помогне да се качи зад него. Обръщайки коня по посока на стана, той попита:
— Как се казваш?
— Кеон — отвърна момчето гордо, макар гласът му леко да трепереше и да издаваше страха от това, което току-що се бе разиграло, и разминаването му на косъм от смъртта. — Син на краля на Зерна.
— Смятам, че е по-добре да назоваваш баща си с друга титла. Аз съм единственият крал на тази страна.
Момчето се изсмя пренебрежително.
— Баща ми ще те унищожи. Ириал никога няма да управлява зерните.
— Ще видим, но за тази вечер може би е по-добре да ме считаш за зерна и да стоиш близо до мен. Съмнявам се, че останалите мои ланкони ще те пожалят толкова великодушно, колкото аз.
Зад тях яздеха рицарите на Роуан, следвани от ланконските бойци, начело с Дейр, Силеан и Ксанте.
— Винаги ли е такъв глупак? — обърна се Дейр към Ксанте, загледан в гърба на този мъж, който се предполагаше, че е ириал, но се отнасяше към младия зерна като към приятел. — Как сте го опазили жив? — продължаваше да се чуди той.
Ксанте замислено наблюдаваше Роуан и момчето.
— До тази вечер той бе плах като домашно куче. Дори сестра му показваше повече характер. И, поне досега, говореше само на английски.
— Ако продължава да язди сам срещу зерни няма да живее дълго — отбеляза Дейр. — Ние не бива да го спираме от всички лудости, които е готов да извърши. Като съдя по това, което направи днес, той ще е склонен да отвори портите на Ескалон за всеки нашественик. Ланкония може да попадне в ръцете на владетел, не по-малко глупав от него. Не, ние няма да го спираме, ако сам тръгне срещу враговете. По- добре да се отървем от него. Гералт ще бъде нашия крал.
— Дали наистина е глупав? — обади се Силеан. — Ако бяхме нападнали момчетата и убили сина на Брокаин, нямаше мира да видим, докато той не избиеше стотици от нашите войници. А сега имаме важен пленник. Брокаин няма да ни нападне от страх да не убием сина му. Освен това казваш, че този Роуан нито веднъж през тези седмици, откакто пътувате заедно, не се е издал, че говори нашия език? Ксанте, трябва да ти призная, че ме изненадваш. Какво още знае този мъж за нас, което ти не подозираш? — Тя подкара коня си напред, за да язди до Роуан.
През цялата вечер Силеан наблюдаваше Роуан, сестра му, неговия племенник и тримата рицари, заобиколени от тъмнината, седнали около огъня пред красивата копринена палатка на Роуан. Кеон, смълчан, навъсен, дебнещ, седеше близо до тях. Силеан се замисли, че вероятно и на него поведението на Роуан му се струва толкова странно, колкото и на ириалите. Роуан държеше племенника в скута си и му шепнеше разни неща, които караха момченцето да се залива от смях. Никое ланконско дете не се радваше на такова внимание от страна на баща си. На четиригодишна възраст момчетата, както и момичетата, подбрани за женската гвардия, вече се обучаваха да боравят с оръжие.
Силеан наблюдаваше как Роуан се усмихва на сестра си, как се грижи за нейното удобство и се зачуди какво ли ще е да се живее с този мъж, изпълнен с противоречия — язди сам срещу трима зерни, а два часа по-късно прегръща дете и грижливо се отнася към жена. Как може такъв мъж да бъде воин? Как може да бъде крал?
Рано сутринта, преди изгрев слънце, войниците от охраната изсвириха с тръбите сигнал за тревога. Мигновено всички ланкони наскачаха и застанаха в бойна готовност.
Роуан се показа от палатката, препасал само парче плат върху бедрата и тогава ланконите за пръв път зърнаха тялото на мъжа, когото смятаха за слабоват. Мускули като тези на Роуан се постигаха след усилена, упорита работа.
— Какво има? — подвикна той на ланконски към Ксанте.
— Зерни — долетя краткият отговор. — Брокаин идва да се бие за сина си. Ще го посрещнем. — При последните думи той вече се готвеше да възседне коня.
Роуан сграбчи рамото на Ксанте и го обърна с лице към себе си.
— Няма да нападаме. Кеон! — провикна се той. — Приготви се да отидем да посрещнем баща ти.
Ксанте изгледа Роуан смразяващо.
— Ти си този, който ще си загуби живота.
Роуан премълча унищожителните думи, които се готвеше да изрече, и хвърли предупредителен поглед към Нийл, който вече бе тръгнал към Ксанте. Беше очаквал да се съмняват в него, но те не само се съмняваха, те направо го смятаха за безпомощен.
Облече се за броени минути. Не сложи ризница като за битка, а бродирани кадифени дрехи — като за светски прием. Роуан се намръщи, когато видя ланконите да се усмихват на глупостта на чужденеца, а Кеон да поклаща зачудено глава. В този момент Кеон съжали, че не бе убит предишния ден, тъй като смъртта бе за предпочитане пред това да се изправи лице в лице срещу баща си.
Силеан, която наблюдаваше отстрани, видя как гневното изражение пробяга по лицето на Роуан и после бързо изчезна. Щом ще се омъжва за този човек, ще е по-добре да покаже, че е на негова страна сега. И, освен това, тя бе много любопитна как той възнамерява да се справи със стария, подъл Брокаин.
— Може ли да дойда с теб? — попита тя Роуан.
— Не! — казаха Дейр и Ксанте едновременно. Роуан ги изгледа ледено и горчиво отбеляза:
— Те приемат един английски принц да умре, но не и да загине един от тях.
Силеан бе въоръжена с дълго копие, лък, а колчанът стрели се виждаше на гърба й.
— Аз съм гвардейка, сама решавам какво да правя. Роуан й се усмихна широко и Силеан усети, че премигва, сякаш заслепена от ярко слънце. Боговете в небесата й бяха свидетели — той бе изключително красив!
— Вземи си коня! — нареди той и Силеан забърза, сякаш е новачка, стремяща се да се хареса на учителя си.
Роуан се загледа след нея. Фейлан не му бе споменавал за интелигентността и благородството на ланконите.
Останалите ланкони не се впечатлиха от външността на Роуан и, яхнали конете, продължиха мълчаливо да наблюдават как той, Силеан, тримата рицари и Кеон се отправят към двестата зерни и сигурна смърт.
— Изправи се, момче! — нареди Роуан на Кеон. — Това е по-лесно, отколкото да се сблъскаш с гнева на своя крал.
— Баща ми е кралят — отвърна рязко Кеон, а мургавото му лице бе бледо почти колкото това на
