— Лейди Джудит — отговори спокойно ковачът и учудено вдигна рамене, когато господарят му изскочи като вихър от ковачницата.
Гевин намери жена си в склада, голямо помещение в близост до църквата. Поради опасността от пожар кухненското крило беше изнесено извън къщата.
Джудит беше заровила ръце до лактите в бъчва с брашно. Гевин се изстъпи пред нея и сложи ръце на кръста си.
— Какви ги вършиш! — изкрещя извън себе си той.
Джудит се изправи бавно. Макар че Гевин я надвишаваше с цяла глава, на лицето й нямаше и следа от страх.
— Това е моят дом! — изрева като бесен той.
— Твоят дом? — Гласът й звучеше съвсем спокойно. — А коя съм аз? Може би слугиня в кухнята? Как разговаряш с мен?
Слугинчетата се изпокриха по ъглите. Страхливите им погледи бяха устремени любопитно към Джудит и Гевин. Любопитството беше по-силно от страха. Не биваше да пропуснат нито една подробност от тази интересна сцена.
— Ти си моя съпруга, но не ти позволявам да се месиш в делата ми! Нямаш право да даваш нареждания на ковача и соколаря. Това не ти подхожда.
Джудит го гледаше без капка вълнение.
— Тогава ми кажи какви са задълженията на съпругата и аз ще се постарая да отговоря на очакванията ти.
За момент Гевин се слиса, но бързо се овладя.
— Гледай си женската работа! — изръмжа той. — Плети и ший. Наглеждай какво се върши в кухнята. И си приготвяй кремове за лице.
Сега вече Джудит се ядоса. Очите й заблестяха като злато.
— Кремове за лице, значи? — изфуча вбесено тя. — За толкова грозна ли ме смяташ? Това ли е, от което се нуждая? Може би трябва да си приготвя и мазило за миглите? Или руж за бледите ми бузи?
Гевин отново загуби ума и дума, но пак успя да се овладее.
— Не съм казал, че си грозна. Просто не искам да принизяваш ковача ми до положението на шивач.
Джудит вирна брадичка и устните й се опънаха в тънка линия.
— Добре, повече няма да му досаждам. Нека броните ви останат и занапред сковани и неудобни. Какво още ще ми заповядаш?
Гевин прехапа долната си устна. Разговорът вземаше обрат, който му беше неприятен.
— Кафезите на соколите… — започна нерешително той.
— Значи искаш птиците ти и занапред да страдат от болести и да си нараняват крилата. Много добре. Има ли и друго?
Гевин не знаеше какво да отговори. Стоеше и я гледаше и се чувстваше като истински глупак.
— Значи за в бъдеще ще си приготвям кремове за лице, за да крия грозотата си. Ще ви послушам, господарю — заключи тържествено тя и направи дълбок реверанс.
Гевин я сграбчи за раменете и я вдигна. Улови брадичката й и я принуди да го погледне.
— По дяволите, Джудит, ти не си грозна. Ти си най-красивата жена, която са виждали очите ми. — Погледът му се впи в примамливо червените устни.
Лицето й омекна, гласът й също прозвуча примирително:
— Тогава ще трябва да напрегна слабия си разум, за да си измисля по-добри занимания.
— Точно така — съгласи се задавено Гевин. Близостта й го изкарваше от равновесие.
Джудит се усмихна сладко.
— Преди това обаче бих желала да поговоря с ковача за новите върхове на стрелите…
Гевин примигна смаяно. Отново не можеше да повярва на ушите си. Пусна я рязко, тя политна назад и едва не се удари в бъчвата с брашно.
— Забранявам ти! — изкрещя като бесен той.
— Подчинявам се, повелителю мой — отговори с нежна усмивка тя.
Гевин се врътна и изскочи като луд от склада.
Рейн седеше в сянката на стената, протегнал счупения си крак. Пиеше с наслада от новата напитка на Джудит и си хапваше дребни сладки, току-що извадени от пещта.
През цялото време той наблюдаваше брат си и на моменти едва успяваше да удържи смеха си. Движенията на Гевин изразяваха кипящия в гърдите му гняв. Той беше възседнал коня си и препускаше, сякаш го гонеше самият дявол. Добре, че нещастното чучело, върху което изливаше гнева си, беше от слама.
Сцената в кухнята се разпространи със светкавична бързина из целия замък. А утре със сигурност щяха да я разказват на кралската трапеза в Лондон.
Рейн изпитваше малко съжаление към нещастния си брат, макар да разбираше, че той си заслужава урока. Нямаше нищо по-лошо от това да станеш смешен в очите на някоя жена. Не дай си Боже пък на собствената си.
— Дай малко почивка на бедното животно и ела при мен! — подвикна той на брат си.
Гевин се вслуша в съвета му едва когато конят му се обля в кървава пот. Той скочи от седлото, хвърли юздите на пажа си и закрачи уморено към сянката на стената.
— Заповядай, пийни — покани го с усмивка Рейн.
Гевин надигна с благодарност каничката, но я помириса недоверчиво и спря.
— Пак ли новата й напитка?
Тонът му беше толкова рязък, че Рейн неодобрително поклати глава.
— Да, Джудит я приготвя сама.
Гевин махна на пажа си.
— Иди и ми донеси една бира от мазето! — заповяда сърдито той.
Рейн понечи да каже нещо, но видя как тялото на брат му се скова и се отказа. Джудит излезе от къщата и се запъти спокойно към бойните коне, които стояха в далечния край на покритата с пясък площадка за упражнения.
Очите на Гевин запламтяха от гняв. Когато жена му спря пред конете, той се надигна, но Рейн улови ръката му и го задържа.
— Остави я. Има ли смисъл да започваш нов спор, който ще загубиш?
Пажът донесе бирата и когато се отдалечи, Рейн попита заинтересовано:
— Правиш ли и нещо друго, освен да крещиш на жена си?
Гевин го изгледа мрачно и понечи да отговори остро, но вместо това обърна лице и отпи голяма глътка бира.
— Погледни я внимателно и кажи какво в нея не ти харесва. Толкова е красива, че дори слънцето бледнее от завист. Цял ден работи усърдно и поддържа къщата в най-добър ред. Всеки мъж, всяка жена, всяко дете в замъка — даже опърничавият Саймън — всички я гледат в устата. А старите бойни жребци ядат ябълки от ръката й. Има невероятно чувство за хумор и е най-добрата шахматистка в цяла Англия. Какво още искаш?
Гевин беше обърнал глава, за да не гледа Джудит.
— Не съм забелязал чувството й за хумор — отбеляза мрачно той. — Нито веднъж не се е обърнала към мен с името ми.
— И защо да го прави, след като ти не намери нито една любезна дума за нея? Не те разбирам, братко. Някога ухажваше слугините и беше много по-мил с тях, отколкото си днес с жена си. Нима красотата й не заслужава най-прекрасните комплименти?
Гевин отговори с нарастващ гняв:
— Не съм някой глупав хлапак, за да позволя брат ми да ме поучава как да се отнасям към жените.
