заспи. Лежеше с широко отворени очи и се взираше в копринения балдахин. След известно време чу стъпки пред вратата и неволно затаи дъх.
Стъпките се забавиха малко пред прага й, после се отдалечиха. Тя се зарадва, но облекчението, което изпита, не беше в състояние да стопли леглото й.
Всъщност, Гевин няма защо да идва при мен, каза си тя и стисна зъби, за да спре напиращите сълзи. Сигурно е прекарал последната седмица с Лилиан. Страстта му е задоволена и няма нужда от съпругата си.
Най-после умората я избави от мъчителните мисли.
На другата сутрин Джудит се събуди много рано. През завесите проникваше мътна утринна светлина. В замъка цареше дълбока тишина. Джудит обичаше този ранен час, когато всички спяха. Обичаше да става първа.
Тя облече долните си дрехи, после избра проста вълнена рокля, която й стоеше много добре. Меките кожени обувки не вдигаха шум, докато прекосяваше залата покрай спящите мъже.
Зад главната сграда имаше малка градина, заобиколена от ниска стена. Градината беше пълна с розови храсти. Досега Джудит имаше много друга работа и не беше намерила време да се погрижи за подивелите цветя.
Тежък аромат обгръщаше градината. Джудит се огледа и пое дълбоко дъх. После коленичи и се зае да разчиства сухите листа и клони.
— Градината беше на майка ми.
Дълбокият мъжки глас я стресна. Не беше чула как съпругът й се е приближил.
— Тя обичаше цветята и често купуваше семена и разсад — продължи да разказва Гевин. Той коленичи до Джудит и помириса една розова пъпка.
Утрото беше толкова прекрасно, че Джудит забрави омразата си.
— На колко години беше, когато почина майка ти? — попита тя и отново се зае с работата си.
— Бях много малък. Майлс изобщо не я познава.
— Баща ти ожени ли се повторно?
— Не. Тъгуваше много за нея и не можа да понесе загубата. Почина само три години след мама. Тогава бях на шестнадесет.
Джудит никога не беше чувала тази тъга в гласа му.
— Поел си тежки задължения още съвсем млад… — промълви тихо тя.
— Бях само една година по-млад от теб, когато трябваше да поема управлението на имотите. Затова се учудвам колко много работа свърши ти тук само за десетина дни. — В думите му звучеше искрено възхищение.
— Отрано са ме подготвили за подобни задачи — обясни с усмивка Джудит. — За теб е било много по- трудно, защото си бил възпитан за рицар.
— Разказваха ми, че си се подготвяла за манастир…
Джудит посвети вниманието си на следващия храст.
— Вярно е. Мама не искаше да живея като нея. Като младо момиче тя също е била в манастир и е била много щастлива там, докато баща ми… — Тя млъкна и лицето й се помрачи.
— Не разбирам откъде имаш толкова много знания за управлението на земите и другото имущество. Все си мислех, че монахините прекарват дните си в молитви и…
Джудит се засмя. Вече започваше да се разсъмва. Небето на изток се оцвети в розово. Слугите от кухнята се събуждаха.
— Повечето мъже са убедени, че най-лошото за една жена е да остане неомъжена. Ала животът на монахинята в никакъв случай не може да бъде наречен еднообразен. Спомни си само манастира „Света Ана“. Как мислиш, кой се грижи за земите му?
— Никога не съм си задавал този въпрос.
— Абатисата управлява имотите съвсем сама. Тя е толкова богата, че може да се мери дори с краля. Вашите земи и тези на баща ми са само малка част от безкрайните имоти на манастира. Миналата година двете с мама гостувахме там и можах да се убедя със собствените си очи, че абатисата няма нито минута за шиене и плетене… — Джудит говореше с мека ирония.
Гевин избухна в смях, защото веднага разбра намека й.
— Добре ме подреди — рече тихо той и си припомни как Рейн му беше разказвал за духовитите й забележки. — Имах нужда от този малък урок.
— Учудвам се, че знаеш толкова малко за манастирите. Нали сестра ти е монахиня.
При споменаването на Мери очите на Гевин заблестяха.
— О, знаеш ли, не мога да си представя как Мери управлява манастирските имоти. Още като дете тя беше плаха и изглеждаше някак си… неземна. Всички вярвахме, че е дошла от друг свят.
— Затова й позволихте да отиде в манастира, така ли?
— Тя сама пожела. Когато поех наследството, тя ни напусна. Помолих я да остане, дори й обещах, че няма да я принуждавам да се омъжва, ако не желае. Но тя предпочете да отиде в манастир.
Гевин се взираше настойчиво в лицето на жена си. Не можеше да си представи, че красавица като нея би могла да живее зад високите манастирски стени. Утринното слънце позлатяваше гъстите къдрици. Днес в погледа й нямаше омраза и сърцето му заби като лудо.
— Ох! — Джудит разкъса магията с болезнения си вик. В пръста й се бе забило трънче.
— Дай да видя! — Гевин улови ръката й. На пръста й имаше капка кръв. Той го вдигна към устните си, изсмука кръвта и втренчи поглед в очите на жена си.
— Желая ви добро утро!
Двамата отскочиха един от друг и стреснато погледнаха нагоре. Рейн се беше изправил до прозореца на стаята си и им махаше с ръка.
— Съжалявам, че попречих на уединението ви — ухили се той. — Само че моите момчета са ме забравили. Никой не се сеща, че съм затворник в стаята си с този проклет крак.
Джудит се изчерви и наведе глава. После издърпа ръката си и стана.
— Отивам при него — обясни тихо Гевин. — Решил е днес да замине за имението си. Ще му помогна да си събере багажа. После ще отидем при селяните, както се уговорихме.
Джудит кимна, без да го погледне.
— Май напредваш в ухажването на красивата си съпруга — отбеляза иронично Рейн, когато брат му влезе в стаята.
— И щях да стигна още по-далеч, ако някой не се беше разкрещял от прозореца — изръмжа сърдито Гевин и му помогна да слезе по стълбата.
Рейн се засмя, макар че усещаше силни болки. Само при мисълта за дългата езда, която му предстоеше, го обземаше ужас.
— През нощта не беше при нея, нали?
— Какво те засяга? Откога следиш къде спя?
— Откакто познавам Джудит. Как мислиш, защо си отивам, макар че кракът ми съвсем не е излекуван? — Рейн изкриви лице от болка.
— Тя е красива, нали? Само след няколко дни ще върви след мен като кученце. Тогава ще ти кажа къде прекарвам пощите си. Жената е като сокола. Трябва да я оставиш малко да погладува, за да се опитоми.
Рейн спря на място и удари брат си по рамото.
— Ти си непоправим глупак, най-големият, когото някога съм виждал! Нима не ти е ясно, че много често господарят е слуга на сокола? Знаеш ли колко пъти съм виждал мъжете да разнасят соколите си като бебенца!
— Говориш глупости! — изръмжа раздразнено Гевин. — Няма да ти позволя да ме наричаш глупак.
Рейн стисна здраво зъби, за да не извика от болка, когато брат му пусна на пода превързания му крак.
— Джудит струва хиляди пъти повече от онази коварна вещица, в която мислиш, че си влюбен.
Гевин го изгледа унищожително и продължи пътя си толкова бързо, че Рейн едва успяваше да се подпре
