заигра усмивка.
— Не, разбира се, че не. Само че не ми хареса дето ти се сети за нещо, за което аз отдавна трябваше да съм помислил. А и не съм сигурен, че новата примамка е толкова добра.
Джудит се обърна и го погледна сърдито.
— Саймън е много доволен от предложението ми. И съм сигурна, че сега соколите… — Тя видя засмените му очи и млъкна. — Ти ми се присмиваш!
— Аз? Аз съм невинен като бебе.
Джудит откъсна снопче трева и я запрати към лицето му.
— Невъзможен човек! — извика през смях тя и скри лице в ръцете си.
Гевин посегна към нея и я задържа въпреки протестите й.
— Ти си невъзможна жена — заговори той и гласът му подрезгавя от страст. — Първо ме проклинаш, после ме предизвикваш като опитна прелъстителка. Никога не съм срещал жена като теб. Вместо да си седиш кротко вкъщи и да шиеш, ти укротяваш диви коне. Яздиш като мъж, а след миг те намирам на дървото трепереща от страх. Променяш се от минута на минута.
Пръстите му милваха слепоочията й. След малко се приведе напред и докосна нежно устните й, стоплени от слънцето и невероятно сладки.
В този момент ги изненада пролетният дъжд. Никой не беше забелязал, че черен облак е закрил слънцето.
— По дяволите! — изкрещя Гевин и скочи като ужилен. — Тичай към скалата!
Припомни си ранения й крак, грабна я на ръце и я понесе към надвисналата скала, където пращеше огънят. Ядоса се, че дъждът му попречи да я целуне, а когато видя, че месото е прегоряло, изля гнева си върху Джудит.
— И това ми било готвачка! — изрева ядно той.
Джудит го изгледа учудено, после кокетно изкриви глава и прошепна с премрежени очи:
— Мисля, че шия по-добре, отколкото готвя…
В първия миг Гевин я изгледа мрачно, после избухна в луд смях.
— Добър отговор. — Погледна сипещия се дъжд и заяви: — Трябва да се погрижа за коня си. Я кажи, къде е кобилата ти? Не те ли е грижа какво е станало с бедното животно?
— Аз… — Джудит беше толкова изненадана от внезапната промяна в настроението му, че само поклати глава. Допреди малко я обвиняваше, че мени настроенията си твърде често, а какво правеше самият той?
Преди да успее да каже нещо, в гората отекнаха викове.
— Лорд Гевин! Лейди Джудит! — Чу се тропот на копита.
Гевин отново изруга. Проклятие, беше забравил хората си! Тази малка вещица го беше омагьосала. Никога преди не беше забравял, че е длъжен да се погрижи първо за рицарите си. Одо и Джон трябваше да яздят под дъжда и сигурно умираха от глад. Въздъхна недоволно и се примири с неизбежното. Много му се искаше да прекара един любовен час с Джудит, но не можеше да забрави, че носи отговорност за хората си.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
На следващата сутрин Гевин се събуди рано след дълъг, освежителен сън. Беше сънувал чудни неща и в почти всички сънища Джудит бе лежала в обятията му.
Той скочи от леглото и се облече бързо. Беше крайно време да завладее опърничавата си съпруга. Не само тя, той също не можеше да издържа повече. Откъсна една роза от градината и се запъти с бързи крачки към брачната спалня.
Отвори тихо вратата и видя, че Джудит още не се е събудила. Промъкна се тихо до леглото, сложи розата върху възглавницата до главата й и нежно приглади назад една непокорна къдрица, която беше паднала на челото на жена му.
Лицето й беше зачервено от съня, кожата й беше толкова топла и мека… Това го предизвика да продължи с нежностите, докато Джудит отвори очи.
— Сигурно сънувам… — прошепна едва чуто тя.
Гевин я прегърна и я притисна до себе си.
— Не сънуваш. Аз съм тук, при теб. — Ръката му се плъзна под завивката и намери гърдите й. Знаеше, че не е честно да се възползва от състоянието й, но копнееше да притежава тази жена.
— Джудит, сладката ми Джудит — зашепна дрезгаво той и усети как тялото й се устреми към неговото.
Както винаги, когато Гевин беше мил с нея, Джудит се почувства слаба и безволна. Тялото й копнееше за него и тя не можа да устои, макар че до вчера се кълнеше да не го забелязва.
— Господарке! — Джоан се втурна забързано в стаята. Видя Гевин и спря като закована. — Прощавайте, не знаех, че сте тук. Ала вече е късно и в залата чакат хора.
— Кажи им да почакат още малко — отговори троснато Гевин и задържа Джудит, която се готвеше да стане. Изгледа мрачно Джоан и тя побърза да изчезне. После притисна жена си във възглавниците и завладя устните й с дива, почти брутална целувка.
Когато усети, че устата й се отвори под милувките на езика му, той издърпа завивката и откри прекрасното й тяло. Впи отново устни в нейните и започна да се съблича бързешком.
В този момент вратата се отвори.
— Милорд…
Гевин се обърна и лицето му се разкриви от гняв. На прага стоеше един от пажовете с писмо в ръка. Момчето се сви като ударено под разярения му поглед и замънка объркано:
— Аз… донесоха важни новини за вас, господарю. — Пажът се сети, че господарката е гола, и побърза да сведе очи.
Джудит се извърна настрана и се зави до брадичката. Гевин взе писмото от ръцете на момчето и го хвърли в ръцете й.
— Махай се оттук — нареди с пресипнал глас той. — И повече не желая никой да ме безпокои, разбрахме ли се?
Момчето избяга като подгонено. Гевин замахна с ръка след него и се обърна отново към Джудит.
— Прочети писмото! — нареди мрачно той. Джудит разгъна свитъка, прочете на ум първите думи и лицето й побеля като платно. Гевин я погледна загрижено. — Лоши новини ли има? — попита тихо той.
Джудит го погледна и дъхът му спря. Очите й отново бяха пълни с леден студ. И с омраза.
— Каква глупачка съм била да ти повярвам — процеди през зъби тя и хвърли писмото в краката му. После вдигна завивката и се отдръпна възможно по-далеч от мъжа си.
Той грабна хартията и зачете:
Скъпи мой, любов моя,
Изпращам ти това писмо тайно, за да ти кажа още веднъж, че те обичам с цялото си сърце.
Утре ще стана жена на Едмънд Чатауърт. Моли се за мен и мисли за мен, както аз винаги ще мисля за теб.
Не забравяй, че животът и сърцето ми ти принадлежат. Без твоята любов аз съм нищо. Копнея за мига, когато отново ще бъда само твоя.
Без да погледне Джудит, Гевин нави писмото и излезе от стаята.
