— Джудит! — извика отново той и застана така, че тя да го погледне. — Да не би да те е страх от височината? — Не беше много сигурен, но му се стори, че е забелязал слабо кимване.
Без да се бави, Гевин се улови за дебелия клон и се изкачи на дървото. Стигна до нея и сложи ръце на кръста й. Тя беше студена като лед и очевидно вцепенена от страх.
— Чуй ме добре — помоли тихо той. — Сега ще те хвана за ръцете и ще те спусна. Щом усетиш здрава земя под краката си, страхът ще изчезне. Не се бой. Ще те държа здраво.
Трябваше да приложи сила, за да откъсне ръцете й от клона. Тя се вкопчи в пръстите му като удавница. Цялото й тяло се разтрепери като в треска. Гевин се опря на дебелия клон и внимателно я спусна към земята.
Щом тя стъпи на тревата, той скочи от клона и я грабна в прегръдките си. Притисна я към гърдите си и я залюля като бебе.
— Не се бой, мила моя, страшното мина — зашепна нежно той.
Тя се притисна отчаяно до него и той усети как коленете й омекнаха. Вдигна я на ръце и я отнесе до един пън. Седна и я прегърна силно, за да я затопли. Нямаше много опит с безпомощни жени. Но разбираше, че страхът й не е отминал.
Приглади косата й назад и помилва с устни пламтящите й страни. Състоянието й го трогваше. Когато видя, че не се е успокоила, отново я залюля като бебе и запя тиха мелодия. Правеше го несъзнателно и не забеляза, че пее любовна песен. В нея се говореше за рицаря, който се връща от кръстоносен поход и бърза да види любимата жена.
Постепенно тялото й се отпусна. Треперенето отслабна. Гевин не я освободи от прегръдката си. Целуваше слепоочията й и продължаваше да тананика мелодията.
— Сигурно ме смяташ за глупачка — прошепна след малко тя.
Гевин не отговори.
— Аз… зави ми се свят. Изпитах такъв ужасен страх.
Гевин само се усмихна и я прегърна по-силно. Радваше се, че е започнала да реагира.
— Страх е меко казано — промълви той след известно време. — Ти беше изпаднала в паника. — Забеляза, че тя отново се скова, и побърза да я успокои. — Какво има? Нещо лошо ли казах?
— Напомни ми за баща ми, а аз не искам да мисля за него — проговори едва чуто тя, но Гевин я разбра. Притисна главата и към рамото си и успокоително помилва косата й.
— Защо не ми разкажеш всичко? — предложи тихо той.
Джудит мълча дълго. После пое дълбоко въздух.
— Вече не помня подробностите. Помня само, че едва не умрях от страх. По-късно слугините ми разказаха какво се е случило. Била съм на три години и съм се стреснала в съня си. Избягала съм от стаята си и съм слязла в голямата зала. Там имало светлина и музика. Баща ми седял с приятелите си и се наливали с вино.
Гласът й звучеше хладно, сякаш разказваше за чужд човек.
— Като ме видял, баща ми решил да си направи малка шега. Накарал да му донесат стълба и ме качил на самия връх. После ме сложил на рамката на прозореца, високо на стената. Както ти казах, не помня почти нищо. Баща ми и приятелите му изпозаспали на масата. Чак на едва сутринта слугините видели, че ме няма, и тръгнали да ме търсят. Бавачката вдигнала тревога. Намерили ме чак към обед. Сигурно съм била полупримряла от страх, че не съм смеела да извикам, затова никой не ме е забелязал.
Гевин продължаваше да милва косата й. При мисълта, че един баща може да се отнесе така жестоко с малкото си момиченце, по гърба му пробягаха студени тръпки. Джудит е прекарала на стената цяла нощ. Нищо чудно, че оттогава изпитваше паника от височината.
Той я улови за раменете и я отдалечи от себе си.
— Сега си на сигурно място.
Джудит се усмихна.
— Ти беше добър с мен. Благодаря ти.
Гевин изпитваше дълбоко съчувствие. Животът сигурно е бил немилостив към нея, след като му благодареше за такива дреболии.
— Ти не познаваш нашата ловна гора. Искаш ли да останем още малко тук? — попита меко той.
— Чака ме работа — възрази плахо Джудит.
— Да върви по дяволите работата! Полагат ти се и малко забавления, не мислиш ли?
— Не знам как да се забавлявам — призна тихо тя.
— Аз ще те науча. Ще събираме цветя и ще гледаме птиците. — Той го каза толкова сериозно, че Джудит се засмя.
Смехът й прозвуча толкова весело, че Гевин се учуди. Беше завладян от усмивката й.
— Ела с мен — засмя се той и я изправи на крака. — Наблизо има полянка с прекрасни цветя.
Джудит стъпи на десния си крак и залитна. От вниманието на Гевин не убягна, че лицето й се разкриви от болка. Забеляза и как тя здраво стисна зъби.
— Ранена ли си? — попита разтревожено той и побърза да я подкрепи. — Ще сложим крака ти в студена вода. Така няма да се подуе.
Той я вдигна на ръце и я понесе към потока. Отначало тя се възпротиви, но после облегна глава на рамото му и се остави да я носи.
След малко Гевин я остави на брега и предпазливо събу обувката й.
— Сега свали чорапа — рече той и се усмихна. Проследи с удоволствие как тя вдигна грациозно полата си и развърза копринената връзка. — Ако имаш нужда от помощ, аз съм на разположение.
Джудит свали сама копринения чорап, без да го погледне. После безмълвно позволи на Гевин да охлади крака й. Това ли беше мъжът, когото се бе научила да мрази? Днес не можеше да го познае.
— Вече съм по-добре — прошепна тя. — Болката отслабна.
Силен порив на вятъра разроши косата й и Гевин побърза да я приглади назад.
— Искаш ли да си запалим огън и да опечем малко глиганско месо? — попита той.
— Великолепна идея! — отговори въодушевено Джудит.
Гевин я вдигна отново на ръце и прецапа с нея потока. Остави я в тревата и се запъти към една надвиснала скала, за да приготви огнище. После изчезна за малко и се върна с наръч съчки и голямо парче месо.
Наряза го на парченца и ги наниза на дървени шишове. Когато всичко беше готово и огънят пращеше весело, той изчезна отново и се върна, скрил нещо в полите на жакета си. Джудит го погледна любопитно, но той побърза да се обърне настрана.
— Затвори очи! — заповяда строго той и Джудит се подчини. От полите му се изсипа цяла купчина цветя. — След като не можеш да отидеш на полянката, цветята дойдоха при теб — обяви тържествено той.
Джудит погледна с възхищение прекрасните цветове, после вдигна глава към мъжа си. Очите й сияеха.
— Благодаря ти! Изненадата беше наистина прекрасна.
Гевин приседна до нея в тревата.
— Ще ми изпълниш ли една молба? — попита нежно той. — Искам да чуя как произнасяш името ми.
В първия миг Джудит го погледна със страх. После лицето й просветля.
— Гевин — прошепна нежно тя, — много ти благодаря за цветята.
Мъжът въздъхна щастливо и се излегна в тревата.
— Звучи прекрасно — промърмори като на себе си той.
Джудит се обърна настрана и се зае да плете венец.
Гевин лежа дълго с чувството, че никога не е прекарвал такъв прекрасен, спокоен ден. После с усмивка си каза, че Джудит е свалила от гърба му тежкия товар на управлението и сега може спокойно да си лежи в тревата и да се наслаждава на слънцето.
Той се вслушваше мързеливо в бръмченето на пчелите и се взираше като замаян в копринените коси на жена си.
— Наистина ли ми се разсърди заради Саймън? — попита внезапно Джудит.
Гевин я погледна смаяно. В този момент му беше трудно да си спомни кой е Саймън. После на устните му
