Час по-късно Джослин се промъкваше предпазливо покрай стените на голямата зала. Положението в дома на Чатауърт беше непоносимо.
Слугите бяха мръсни и небрежни. Подмазваха се на господаря и господарката, хилеха се зад гърба им и без бавене посветиха Джослин в интимните им тайни.
Ала когато Джослин искаше да узнае защо лордът се отнася така зле с жена си, хората вдигаха рамене и се споглеждаха безмълвно. Само една слугиня му прошепна, че злобата на господаря имала нещо общо със сватбата на Джудит Рейвдаун.
Няколко пъти бяха чували Едмънд да крещи, че няма да позволи жена му да го прави на глупак. Освен това вече беше убил трима мъже, за които се твърдеше, че са били любовници на Лилиан.
При тази новина Джослин побледня като мъртвец и слугите му се изсмяха. Младежът беше толкова уплашен от чутото, че реши да напусне замъка още на следващия ден. Не си струваше да го убият заради една жена.
Докато се промъкваше покрай стената, се стресна от лек шум. Сърцето му заби като лудо. Вгледа се напрегнато в мрака и различи очертанията на млада жена, която тихо плачеше. Втурна се бързо към нея, но тя се отдръпна като уплашено животинче. Беше Констанс, момичето, което Лилиан толкова мразеше.
Джослин заговори нежно и успокоително:
— Няма да ти сторя зло. Не се плаши от мен. — Вдигна ръка да погали косата й, но тя протегна ръце, сякаш искаше да се предпази от удар. Сърцето на младия певец преливаше от съчувствие. Какво ли й бяха сторили, та беше толкова наплашена?
Той видя как лицето й се разкриви от болка, как ръката й притисна с все сила левия хълбок. Поиска да я прегърне, за да я утеши, но тя се разтрепери от страх. Трябваше да й даде време да свикне с него. Не биваше да настоява. Изведнъж тя се обърна и изчезна като призрак в мрака.
Беше много късно, когато Джослин влезе безшумно в спалнята на Лилиан. Тя го чакаше с едва скривано нетърпение. Нахвърли се върху него със страст, която го смая.
Целувката й беше дивашка, зъбите й безмилостно хапеха устните му. Джослин изохка от болка и недоволно се освободи от ръцете й.
— Искаш да ме напуснеш ли? — попита злобно тя и присви очи. — И други са се опитвали. — Погледна лицето му и се усмихна. — Сигурно вече си чул за това. Ако си добър любовник, няма от какво да се боиш.
Джослин не обичаше този тип жени. Ала красотата й го предизвикваше, макар че беше студена красота. Той направи всичко, което Лилиан поиска от него, но не получи дори малко удоволствие.
Най-после тя го избута настрана и заповяда:
— Върви си!
Внезапно момъкът изпита съжаление към тази жена. Лилиан никога нямаше да узнае какво означава да се насладиш на любовта. Тя не беше способна да обича.
— Ти ми хареса — промълви доволно тя. — Утре ела пак — напомни му тя, като го видя облечен и готов да си отиде.
Само да намеря възможност за бягство, никога вече няма да ме видиш! — закле се в ума си Джослин и излезе безшумно в тъмния коридор.
— Ей ти! — Една врата в дъното на коридора се отвори и на прага застана Едмънд Чатауърт. В ръката си стискаше свещ. — Какво търсиш тук?
Джослин застина на мястото си и безпомощно вдигна рамене. Чатауърт го погледна втренчено, после се обърна към затворената врата на стаята, в която спеше Лилиан. Отвори уста да попита нещо, но бързо я затвори. След малко впи настойчив поглед в лицето на момъка и се приведе към него:
— Можеш ли да мълчиш?
— Разбира се, господарю — отговори покорно Джослин.
— Въпросът е много важен. Ако умееш да си държиш езика зад зъбите, ще получиш кесия със злато. — Чатауърт присви очи и продължи съзаклятнически: — Ако не… ще умреш.
Той се отмести от прага и покани младежа да влезе в стаята.
— Кой можеше да предположи, че няколко удара ще я убият… — промърмори той и посочи към леглото.
Очите на Джослин се разшириха от ужас. На господарското легло лежеше Констанс. Лицето й беше цялото в белези от камшик. Дрехите висяха на парчета. Кожата й беше нарязана и изподраскана. Ръцете и раменете бяха отекли. Очевидно е била връзвана.
— Тя беше толкова млада… — прошепна задавено Джослин и коленичи до леглото. Видя в косата й засъхнала кръв. Прегърна я нежно и приглади назад черните къдрици.
— Тази малка уличница беше нахална и не ми се покоряваше — заговори застаналият зад него Чатауърт. — Каза ми, че по-скоро ще умре, отколкото да сподели леглото ми. — Гласът му се превърна в ръмжене. — И тогава й дадох онова, което искаше. — Той се ухили и взе чашата си, оставена на малка масичка до леглото.
Джослин не смееше да го погледне. Ръцете му трепереха от омраза.
— Дръж! — Чатауърт му подаде кожена кесия. — Искам да я махнеш от очите ми. Хвърли я в реката. Но не казвай никому какво си видял тази нощ. Ще кажа на слугите, че се е върнала при семейството си. — Изпи чашата си до дъно и добави: — Тази малка мръсница! Знаеш ли колко пари съм дал за дрехите й! Лежеше като чувал под мен и се мърдаше само след добър бой.
— Защо тогава я държахте при себе си? — попита със спокоен глас Джослин. После свали наметката си, за да загърне в нея убитото момиче.
— Заради проклетите й очи. Най-красивите, които съм виждал някога. Преследват ме дори насън. Накарах Констанс да следи жена ми. Но тя беше негодна за нищо, даже за шпионка. Отказваше да ми съобщава какво е видяла. — Чатауърт се изкиска злобно. — Сигурно Лилиан я е подкупила. Ето ти парите. Вземи тази мърша и се махни най-после от стаята ми.
— Няма ли да повикаме свещеник? — попита тихо Джослин.
Чатауърт избухна в смях.
— Нашият капелан е толкова пиян, че и Архангел Михаил не може да го събуди. Ако толкова искаш, кажи една молитва и тогава я хвърли в реката.
Джослин вдигна безжизненото тяло и тръгна към вратата.
— Ей, забрави кесията! — извика подире му Чатауърт и хвърли кожената торбичка върху мъртвото тяло.
Джослин стисна здраво зъби, за да не изкрещи в лицето му омразата и презрението си. Понесе товара си надолу по стълбите и излезе под обсипаното със звезди небе.
Жената на оборския ратай, стара и дебела вещица, му беше намерила място за спане под покрива на обора. Там беше струпано сеното и беше приятно топло. Освен това беше спокойно, защото никой не се навърташе наоколо. Почти никой не знаеше къде спи певецът.
Джослин реши да отнесе Констанс в плевнята, да я измие и да я подготви за погребение. После щеше да й изкопае гроб край крепостната стена.
До малкото му царство се стигаше само по една тясна стълба. Той метна тялото на рамото си и внимателно изкачи стъпалата. Положи Констанс в мекото си сламено легло и запали една свещ. Наля вода в каната и започна да мие окървавеното лице.
— Толкова млада и красива — прошепна тъжно той. Очите му бяха пълни със сълзи. Изпитваше безкрайно съчувствие към това измъчено същество.
— Жадна съм… — Гласът дойде някъде много отдалеч. Джослин се стресна и впи очи в бледото лице. Устните се движеха, очите се отвориха с мъка.
— Вода… — пошепна тя.
Джослин я изгледа невярващо. После лицето му се отпусна и устните му се разкривиха в усмивка.
— Ти си жива… О, божичко! — Той наля малко вино в една чаша, разреди го с вода, вдигна главата й и поднесе чашата към устните й.
— Бавно — помоли тихо той. — Да не се задавиш.
Тялото на девойката увисна тежко на ръката му. Джослин разбра, че всяка глътка й причинява адски болки. На гърлото й ясно личаха следи от душене.
