— Какво ще правиш с нея? — попита Рейн и се отпусна тежко на един стол в шатрата на Гевин. Стивън седеше на едно ниско столче и точеше меча си на кремък.
Гевин седеше до масата и ядеше. Откакто беше в лагера, той ядеше почти непрекъснато.
— За жена ми ли говориш? — попита той между две хапки. — Много си се загрижил за нея.
— А ти я пренебрегваш — изфуча сърдито Рейн. — Тя уби човек заради теб! А ти дори не си й благодарил, че те спаси от смъртта. Знаеш ли колко е зле?
— Защото е убила мъжа, който й е направил бебе, нали! — изръмжа Гевин.
— Да ви донеса ли мечовете? — попита подигравателно Стивън. — Или предпочитате да се биете в пълно бойно снаряжение?
Рейн пое дълбоко дъх, за да се овладее.
— Прав си, братко. Исках само да вразумя Гевин. Той се държи невъзможно.
Гевин отмести чинията си и стана. Заразхожда се неспокойно напред-назад. След малко спря пред Рейн и изкрещя:
— Тя ще има дете от този мъж!
— От Демари? — Стивън спря да точи меча си и подсвирна през зъби. — Какво смяташ да правиш с нея?
Гевин се отпусна отново на стола си.
— Не знам. Рейн ме обвинява, че я наказвам с безразличието си. Какво друго бих могъл да сторя? Тя уби любовника си.
— Може би Демари я е заплашвал? Или я е отвел насила в леглото си?
Гевин сведе глава и в очите му се изписа безпомощност.
— Не знам защо го е направила. Тя беше ту на моя, ту на негова страна. Когато дойде при мен, заяви, че е готова да стори всичко, за да ме спаси. Ала когато ме отведоха при Демари, се държа като негова любовница. Откъде да знам кога се е преструвала и кога е била искрена?
Стивън проверяваше внимателно острието на меча си.
— Рейн има високо мнение за нея. Майлс също.
Гевин изпухтя презрително.
— Майлс е твърде млад, за да знае, че жените не се състоят само от красиво тяло. А Рейн — той се влюби в нея още от първия миг.
— Можеш да обявиш, че детето, което ще се роди, не е твое, и да се разделиш с нея.
— Никога! — изкрещя сърдито Гевин, но веднага съжали за думите си.
Стивън избухна в смях.
— Слушай, ти също си луд по нея и трябва да си го признаеш. Признавам, тя е необикновено красива. Има обаче и много други жени. Какво ще кажеш например за Лилиан? Нали се кълнеше, че ще я обичаш вечно?
Стивън беше единственият, който споделяше мнението на Гевин за любимата му.
— Тя се омъжи за Едмънд Чатауърт.
— За онзи пиян дебелак? Ти защо не й предложи брак?
Гевин не отговори. Мълчанието му беше достатъчно красноречиво.
Стивън пъхна меча си в ножницата.
— Не си струва да се тормозим заради жените. Вземи съпругата си в леглото и й създай достатъчно занимания, за да няма време да се отдава на глупави мисли.
За него темата беше приключена. Той скочи на крака и се запъти към изхода.
— Отивам да си легна. Денят беше дълъг и уморителен.
Гевин остана неподвижен, загледан мрачно пред себе си.
Мога да се разделя с нея, повтаряше си той. Но никога няма да се науча да живея без нея. Как щеше да живее без Джудит, без страстните й прегръдки, без дяволските й избухвания?
Рейн го наблюдаваше изпитателно. По някое време кимна доволно и прекъсна размишленията му:
— Върна ли се Джудит? Посъветвах я да не остава дълго сама в гората.
Гевин скочи като ужилен.
— Не ти разрешавам да си хабиш мислите за жена ми! По-добре ми кажи къде да я намеря!
Джудит беше коленичила на брега на потока и държеше ръцете си в хладната вода. Гласът на Гевин я изтръгна от мрачните размишления.
— Крайно време е да се върнеш в лагера!
Тя се сви, сякаш я беше ударил, и бавно се обърна. Гевин стоеше пред нея като скала. Сивите му очи изглеждаха почти черни в здрача. Лицето му беше затворено.
— Не познавам тази гора, но може да крие опасности.
Джудит стана и изпъна вцепенените си крайници.
— Това би ти харесало, нали? Мъртвата съпруга е по-добра от обезчестената. — Тя събра полите си и понечи да мине покрай него.
Гевин улови ръката й.
— Трябва да поговорим. Без гняв.
— Между нас няма нищо друго, освен гняв. Кажи какво имаш да ми кажеш и аз ще се опитам да те изслушам. Изтощена съм и искам да си легна.
Лицето му омекна.
— Бременността ли е виновна за изтощението ти?
Джудит сложи ръце на корема си, сякаш искаше да защити нероденото си дете. След секунди вирна упорито брадичка и го погледна с гордост.
— Детето никога няма да бъде товар за мен.
Гевин се извърна настрана и се загледа в плискащата вода. Челото му се набръчка.
— След всичко, което се случи, съм готов да приема, че си действала от добри чувства, когато си се отдала на Демари. Знам, че не изпитваш любов към мен. Ала майка ти също беше в плен на онзи луд и ти вероятно си била готова на всичко, за да я спасиш. Така ли е?
Джудит кимна безмълвно.
— Не знам какво ти е било, когато си дошла в замъка му… Сигурно се е отнасял мило с теб, а ти си имала нужда от повече внимание. Може би и в деня на сватбата ни единствено той се е отнесъл любезно с теб… Предложил ти е повече, отколкото аз…
Джудит не можеше да продума. Мъжът й се осмеляваше да й говори тези безсрамия! Ядът я душеше.
— Когато хората узнаят, че детето ти не е от мен, сигурно ще ме подиграват много — продължи замислено Гевин. — Но аз няма да те изоставя. Ще се отнасям към детето ти като към своя плът и кръв. Един ден ще му дам част от земите ти. — Той млъкна я и погледна изпитателно. — Защо не ми отговаряш? Не се ли опитвам да бъда справедлив? Какво още искаш?
Джудит пое дълбоко дъх, за да се овладее, и заговори глухо:
— Така значи? Опитваш се да бъдеш справедлив! Това качество ти е напълно чуждо. Първо ми заявяваш, че си дошъл с честни намерения, а после хвърляш в лицето ми страшни обвинения. Това е подло.
— Аз ли те обвинявам?
— Да. Наистина ли мислиш, че съм се отдала доброволно на мъж, който е убил баща ми и държи в своя власт майка ми и съпруга ми? Твърдиш, че съм имала нужда от нежност. Да, това е вярно. От теб никога не съм я получила! Ала не съм толкова развалена, че да наруша клетвата си пред Бога.
— Говориш със загадки — промърмори мрачно Гевин.
— Ти ме обвиняваш в изневяра. Какво толкова неразбираемо има?
— Ти чакаш дете от този мъж. Следователно си нарушила брачната си клетва. Предложих ти да се грижа за детето. Би трябвало да ми благодариш, че не те гоня.
Джудит го гледаше изумено. Той не я попита нито веднъж дали пък детето не може да бъде негово? Вярваше твърдо в думите на Демари. На един подлец и негодник. Права беше майка й, като я предупреждаваше, че мъжът вярва повече на най-големия лъжец, отколкото на собствената си жена.
— Нямаш ли какво друго да ми кажеш? — попита мрачно Гевин. Тя го гледаше и мълчеше. — Съгласна
