Констанс проследи с трескав поглед как пазачите съблякоха Джослин само по риза и го хвърлиха в тъмната дупка.
Когато вратата на нишата се затвори, тя стоя дълго неподвижна. За Джослин нямаше надежда. Ако не умреше до утре сутринта, Чатауърт щеше да го измъчва до смърт. И щеше да се смее, когато певецът изпуснеше последния си дъх.
Констанс се обърна бавно. На масата бяха поставени три чаши, които само Чатауърт имаше право да употребява. Тя знаеше какво трябва да направи. Животът й бе загубил смисъла си.
Тя грабна една чаша и я удари в ръба на масата. Взе едно остро парченце и спокойно разряза вените си. Приседна на леглото и се вгледа като замаяна в изтичащата кръв.
— Скоро ще бъда при теб, Джослин — шепнеха изстиващите й устни.
Тя се сви на леглото и не мръдна повече. Мекият летен вятър си играеше с косите й. Констанс не забелязваше нищо. Тя гледаше усмихнато пред себе си и си припомняше любовните думи, които й казваше Джослин.
Кръвта й изтече и с нея си отиде и животът. Надвита от чувството за слабост, Констанс затвори очи. Скоро изпадна в милостиво безсъзнание, което меко я отведе в обятията на смъртта.
— Ей ти! Дишаш ли още? — извика дрезгав глас и думите отекнаха оглушително в затвора на Джослин.
Момъкът беше като упоен и в първия миг не разбра добре какво му казаха.
— Да — прозвуча задавеният му шепот.
— Измъкни го оттук, бързо! — заповяда женски глас.
Джослин не разбираше какво става с него. Някой го издърпа от тясната дупка и го положи на земята. Той вдъхна дълбоко свежия нощен въздух и съзнанието му се възвърна. Отвори бавно очи и се огледа уплашено.
След минута се изправи и погледна спасителите си. Не се изненада, когато позна ратая от обора и дебелата му жена.
— Трябва веднага да се махнеш оттук! — проговориха в един глас двамата и го поведоха през тъмния двор към оборите.
Джослин крачеше бързо напред и усещаше как силите му се възвръщат. Щом наближиха оборите, жената продължи настойчиво:
— Мъжът ми ще ти помогне да се измъкнеш през стената. Вземи тази торбичка. Приготвила съм ти нещо за ядене. Ще ти стигне за няколко дни.
— Няма да си тръгна без Констанс — проговори упорито Джослин.
— Знаех си, че няма да тръгнеш, без да си я видял със собствените си очи… — Тя му махна да я последва. Отведе го в един празен обор и му показа неподвижната фигура, положена върху една бала сено, покрита с грубо палто.
Без да каже нищо повече, жената отметна палтото и Джослин впи ужасен поглед в бялото лице на Констанс.
— Мъртва е — поясни тихо жената. — Прерязала си е вените. Не я проклинай. Животът щеше да бъде ад за нея.
Джослин се наведе и нежно целуна студените устни. Жената го подръпна за ръкава.
— Побързай! Някой може да те види.
Джослин се обърна и прекоси обора, без да се оглежда. Излезе на двора и се запъти към главния вход на къщата. Никой не го чу. Въоръжените пазачи спяха дълбоко. Той откачи от стената един остър меч и тръгна нагоре по стълбите. Стражът пред вратата на Едмънд Чатауърт се беше облегнал на стената и хъркаше. Той беше едър, силен мъж и ако беше буден, Джослин нямаше да може да се пребори с него.
Без да бърза, младият певец вдигна меча и го заби в гърдите на войника. Извади го и тихо открехна вратата. Тя не беше зарезена. Очевидно Чатауърт се чувстваше сигурен в дома си.
Джослин влезе в просторното помещение и отиде до леглото. Не му харесваше, че трябва да убие човек. Но кръвта на Констанс зовеше за отмъщение.
Той сграбчи Едмънд Чатауърт за косата. Дебелият мъж се събуди от дълбокия си пиянски сън и се облещи ужасено.
— Не! — изграчи той.
Това бяха последните му думи. Острието на меча прониза гърлото му.
Лилиан не можеше да заспи, Дни наред се мяташе нервно в леглото си и не можеше да намери покой. Джослин й липсваше болезнено.
Тя го викаше всяка вечер в стаята си, но напразно. Той само я поглеждаше изпод дългите си мигли и не отговаряше нищо.
Лилиан дръпна завесите на балдахина и се надигна. Наметна халата си и излезе от покоите си. Щом наближи стълбата, усети, че нещо става. Инстинктът я предупреждаваше за опасност. Вратата към стаята на мъжа й зееше отворена.
А постът, който бдеше над съня на своя лорд, беше паднал по лице и не мърдаше.
От стаята на Едмънд излезе мъж. Той не се огледа, а забърза право към стълбата. Лилиан, която виждаше като котка в мрака, зърна на жакета му кръв. Погледът й се стрелна към лицето му и тя едва не извика.
Джослин! Сърцето й се сви от болка. Това беше той и в същото време беше съвсем друг човек. Усмихнатият млад певец беше отстъпил място на студен, жесток убиец… По гърба на жената пролазиха студени тръпки.
— Джослин — прошепна задавено тя, но той не я чу. След като шумът от стъпките му заглъхна по стъпалата.
Лилиан се втурна като безумна към стаята на съпруга си. Като го видя да лежи целият в кръв, по лицето й се плъзна странна усмивка.
— Той е мъртъв — проговори студено тя. — Сега съм вдовица. Най-после щеше да има всичко, за което копнееше. Сега беше богата. Докато стоеше пред мъртвия си съпруг, тя правеше планове за бъдещето. Джослин й върна свободата. Сега пътят й към Гевин беше свободен.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
В шатрата беше много горещо и Гевин не можеше да спи. Той погледна към Джудит, която дишаше спокойно и дълбоко. На устните му заигра усмивка. Бяха се любили много часове. Най-после Джудит беше заспала от изтощение.
Той стана и се облече. Никога нямаше да се умори да я люби. Тя събуждаше в него все нови и нови сили.
Той уви Джудит в една кадифена пелерина и я вдигна от леглото. Тя се сгуши в него, без да се събуди. Гевин излезе от шатрата и я понесе към гората.
Щом стигнаха до потока, той се приведе и целуна полуотворените й устни. Джудит се усмихна със затворени очи.
— Къде ме носиш? — попита сънено тя.
Не получи отговор, чу само тих смях. Гевин спря на полянката и я положи внимателно на тревата. Свежият въздух и пляскането на водата скоро я изтръгнаха от обятията на съня.
Гевин приседна до нея.
— Тази нощ отново ми каза, че си престъпила клетвата си. За коя клетва говориш?
Онова, което искаше да знае Гевин, беше защо жена му е убила Демари, след като той очевидно е означавал нещо за нея. Вече приписваше само на себе си вината, че тя бе отишла при друг мъж. Мислеше, че тя е престъпила клетвата, дадена му пред олтара и пред много свидетели, и искаше да чуе потвърждението от устата й.
Все още не се беше разсъмнало напълно и Гевин не забеляза изчервяването на Джудит. Тя нямаше представа какво става в главата на мъжа й.
— Не съм чак такова чудовище, че да не можеш да ми кажеш какво те измъчва — настоя меко той. —
