погледи.
— Така ли? — промълви изненадано Джудит. — Не бях забелязала.
— Моралът не е на особена почит в двора. Нравите са доста разпуснати. Не искам невинната ми малка женичка да попадне в лапите на някой опитен изкусител. Дръж се близо до мен или до Стивън. Хайде да отидем при него.
Двамата се опитаха да си пробият път към Стивън, който се беше облегнал на стената в отсрещния край на залата.
Стивън беше облечен елегантно и изглеждаше много добре. Джудит беше горда, че е придружена от двама толкова красиви мъже. Направи й впечатление, че една дръзка млада дама е втренчила жаден поглед в Стивън.
— Там има една красавица, която не откъсва очи от теб — каза му тихо тя.
Стивън не се помръдна.
— Знам, но дните ми на ерген са преброени. След няколко седмици ще вървя под ръка с някаква тромава шотландка, която ще ме следи с погледи на лешояд.
Джудит избухна в смях.
— Сигурна съм, че шотландката няма да бъде чак толкова лоша, колкото си мислиш. Гевин също не ме познаваше. Дали и той е вярвал, че съм дебела и грозна?
Стивън я погледна втренчено.
— Ако знаеш колко му завиждам, че има жена като теб. Ти си не само красива, а и умна. Гевин е щастливец.
Джудит усети, че се изчервява, и сведе глава.
— Засрамваш ме — прошепна смутено тя.
Изведнъж усети, че в голямата зала става нещо. Веселото настроение се помрачи и това очевидно имаше нещо общо с нея и Стивън. Много от гостите ги зяпаха любопитно и Джудит не можеше да разбере защо.
— Разгледа ли вече градините, Джудит? — попита бързо Стивън. — Кралицата има великолепни лилии и невероятни рози…
Тя го погледна намръщено. Той беше решил да я изведе от залата, но защо?
Когато гостите се разстъпиха, за да й дадат възможност да погледне към Лилиан Чатауърт, тя разбра какво става. Лилиан вървеше през залата с гордо вдигната глава. Лицето й сияеше. Усмивката й беше предназначена само за един мъж. За Гевин.
Джудит я гледаше, без да помръдне. Роклята й беше твърде ярка и не подхождаше особено добре на бледата й кожа.
Гостите си шепнеха възбудено. Очевидно се осведомяваха един друг, че Гевин Аскот е имал любовна връзка с Лилиан Чатауърт.
Джудит се обърна бавно към мъжа си и видя, че погледът му е втренчен в приближаващата жена. Тя спря пред него и му протегна двете си ръце. Гевин ги улови и ги целуна горещо.
Смехът на краля отекна оглушително в утихналата зала.
— Вие двамата май се познавате добре.
— Така е — отговори с усмивка Гевин.
— Да, познаваме се дори много добре — добави с тържествуваща усмивка Лилиан.
— Бих желала да разгледам градината — обърна се Джудит към Стивън и улови ръката му.
— Джудит… — започна смутено Стивън, когато излязоха навън.
— Сега не искам да говоря за тази жена. Не можеш да ме успокоиш, колкото и да се стараеш. Знам за нея и Гевин — знам го от деня на сватбата си. — Тя застана пред един розов храст и вдъхна дълбоко тежкия му аромат. — Той никога не ме е лъгал за отношенията си с нея. Никога не е крил от мен, че я обича.
— Не бива да се примиряваш с това, Джудит!
Тя се обърна рязко.
— И какво бих могла да направя? Кажи ми, какво! Той не ми вярва. Смята, че съм развратница. Аз отидох при Демари, за да го спася, а той ме обвини, че съм правила любов с него. Очаквам неговото дете, а той твърди, че е от Демари.
— Наистина ли детето е на Гевин?
— Значи той е казал и на теб, че ме обвинява в изневяра?
— Защо не му кажеш истината?
— За да ме нарече лъжкиня? Никога! Детето ще бъде мое, все едно кой е бащата!
— Джудит, за Гевин ще означава извънредно много да знае, че детето е негово.
— Ти ли ще отидеш да му кажеш? — ядоса се още повече тя. — Първо обаче ще трябва да отстраниш от пътя си любовницата му. Знам, че ще се зарадва на тази вест, но аз бих предпочела да запазя нещо и за себе си, колкото и егоистично да ти се струва това.
Стивън се отпусна на една каменна пейка и я погледна втренчено. Джудит не заслужаваше такова отношение от страна на съпруга си. Той съзнаваше, че в момента е твърде ядосан, за да застане пред Гевин, и реши да мълчи. Иначе нямаше да може да се овладее.
— Господарке! — извика женски глас.
— Какво има, Джоан? — попита изненадано Джудит.
— Трябва да се върнете в залата. Вечерята започва — обясни колебливо прислужницата.
— Няма да вечерям. Кажи им, че не се чувствам добре. Кажи им каквото искаш.
— Наистина ли смятате да го оставите в ръцете на онази мръсница? — попита сърдито Джоан. — Елате и седнете на масата.
— Джоан е права, Джудит — подкрепи я с усмивка Стивън.
— Лорд Гевин питаше за вас, господарке — добави Джоан.
— Колко великодушно от негова страна, че си е спомнил за мен — изсъска вбесено Джудит.
— Точно така, спомнил си е — обади се Гевин, застанал на входа на градината. — Върви си! — обърна се той към Джоан. — Трябва да говоря насаме с жена си. Ти също си върви! — нареди той на брат си.
Стивън понечи да възрази, но после само изгледа мрачно Гевин и излезе от градината.
— Не се чувствам добре — промълви глухо Джудит и понечи да мине покрай него.
Гевин я задържа за ръката. После нежно я привлече към себе си. Тя вдигна глава и го изгледа с омраза. Отдавна не го беше гледала така.
— Не се сърди — помоли нежно той.
Тя се опита да се изтръгне от прегръдката му.
— Ти ме пренебрегна пред целия двор и искаш да го приема с усмивка? Да не ме смяташ за светица?
— Не съм направил нищо с Лилиан. Само я поздравих и целунах ръката й. Отдавна не съм я виждал.
Джудит изкриви уста.
— Видях как я гледаше. В погледа ти имаше толкова страст, че тя едва не избухна в пламъци.
Гевин я погледна сериозно.
— Ревнуваш ли?
— От кого? От това безлично русо същество, което иска да ми отнеме съпруга? Не, не ревнувам. Нужна е много по-достойна кандидатка, за да събуди ревността ми.
Очите на Гевин заблестяха. Той не допускаше никой да говори против Лилиан.
— Гневът те прави несправедлива.
— Нима искаш да приема, че ме унижи пред краля? Не забеляза ли как гостите ме зяпаха и си шепнеха подигравателно? Жената би трябвало да обича мъжа си, за да ревнува съперницата си.
— Значи ти не изпитваш любов към мен? — попита студено той.
— Никога не съм произнасяла тази дума, нали? — отговори също така студено тя. Искаше да му причини болка, както й беше причинил той.
— Да вървим — нареди властно той. — Кралят забави вечерята. Ако искаш да сложиш край на приказките, постарай се да изиграеш ролята на влюбена съпруга.
Джудит го последва мълчаливо. Странно, но гневът й се беше разсеял.
