Този път не й беше трудно да се разплаче. Сълзите потекоха сами от очите й, но тя се постара да ги прикрие и заговори с пресекващ глас:
— Моето сърце не е от камък. Аз съм чувствителна жена. Ти може да не ме обичаш, но аз ти принадлежа завинаги. Знаеш ли в какъв ад живях с Едмънд? Той се отнасяше към мене по-зле, отколкото към последната дрипава слугиня. Затваряше ме в покоите ми, не ми позволяваше да излизам сама извън замъка…
— Не говори повече за него, Лилиан!
— И знаеш ли защо го правеше? Защото в деня на сватбата ти ме е наблюдавал. Знаеше за срещата ни в градината. Знаеше също, че съм идвала в шатрата ти. Помниш ли с каква страст ме целуваше тогава? В деня след сватбата ти?
Гевин кимна. Не му беше приятно да слуша думите й, но нямаше друг изход.
— Той ми напомняше всеки ден, че съм била твоя, преди да стана негова. А аз го понасях. Не се съпротивлявах, защото любовта ми към теб е най-ценното нещо в живота ми. Всяка нощ лежах в самотното си легло и мислех за теб. За твоята любов.
— Лилиан, моля те, не се измъчвай!
— А ти мислеше ли за мен? Помисли ли за мен поне веднъж?
— Разбира се — отговори честно той. — В началото на брака си мислех често за теб. Ала Джудит е фантастична жена. Ти е много добра и е достойна за любов. Признавам, в деня на сватбата не вярвах, че някога ще я обикна. Много добре знаеш, че се ожених за нея само заради наследството й.
Лилиан въздъхна тежко.
— Какво ще правя сега? Сърцето ми принадлежи само на теб и така ще бъде винаги…
— Лилиан, трябва да разбереш, че всичко между нас е свършено. Пътищата ни са разделени.
— Защо си толкова студен и недостъпен? — попита укорно тя, протегна ръка и докосна неговата. — По- рано беше съвсем различен.
Гевин си припомни любовните часове с Джудит. Жена му беше съвсем различна от Лилиан. Първата му любима не обичаше милувките нито преди, нито след любовния акт. Сексът с нея беше само животинска страст.
Лилиан го наблюдаваше през полуспуснати мигли, но изтълкува погрешно израза на лицето му и продължи да го милва.
Гевин се надигна рязко. Тя скочи след него. Хвърли се на гърдите му и обви с ръце врата му.
— Ти също не си забравил, нали? — зашепна горещо тя. После вдигна очаквателно лице към устните му.
Гевин се отдели от нея и я погледна спокойно.
— Не, Лилиан.
Тя го гледаше като замаяна. Ръцете й се свиха в юмруци.
— Ти си престанал да бъдеш мъж! Да не те е страх от нея?
— Не! — Гевин никога не я беше виждал такава. Думите и изразът на лицето й го шокираха.
Лилиан забеляза веднага, че е допуснала непростима грешка, и побърза да се разплаче. Сведе глава и когато отново го погледна, от очите й се отрониха две големи сълзи.
— Значи това е сбогуването ни — прошепна едва чуто тя. — Мога ли да те помоля за една целувка? Само една, преди да си тръгнеш. Не бива да ми отказваш…
Тя изглеждаше толкова невинна, че Гевин не можа да се удържи. Изтри сълзите й и отговори развълнувано:
— Не, Лилиан, няма да ти откажа. — Привлече я в обятията си и устата му докосна бегло нейната.
Лилиан не искаше такава целувка. Езикът й се втурна между устните му и ги раздели, но предизвикателството й остана без отговор.
Гевин я погледна учудено. Страстта му към тази жена беше угаснала завинаги. Сега единственото му желание беше да се махне оттук колкото се може по-бързо.
— Трябва да си вървя — промърмори той с принудена любезност.
Лилиан осъзна, че е изгубила властта си над него. Прехапа устни, за да спре напиращия яден отговор, и се постара да изглежда тъжна. Гевин възседна коня си и се отдалечи, без да се обърне нито веднъж.
— Тази проклета вещица! — изсъска вбесено тя, след като Гевин вече не можеше да я чуе. Проклетата Джудит Рейвдаун й беше отнела най-красивия мъж в двора.
— Не! — каза си след малко тя. Няма да се предам. Никой нямаше право да й отнема онова, което беше само нейно. Тя щеше да се бори за Гевин. С всички средства!
Беше рискувала много, за да организира тази среща в кралския двор. Дори бе премълчала, че познава убиеца на съпруга си.
Сега задачата й беше да наблюдава внимателно Джудит, за да открие слабите й места. А после щеше да си върне онова, което й принадлежеше.
Гевин се върна колкото се може по-бързо при ловуващите. Надяваше се да не са забелязали отсъствието му. През цялото време благодареше на небето, че Джудит не го бе видяла да целува Лилиан. Знаеше, че не можеше да й даде приемливо обяснение за случилото се.
Намери жена си да размахва стръвта, за да върне любимия си сокол. Като я видя, копнежът му по нея стана изведнъж толкова силен, че надви всички останали усещания. Той пришпори коня си, за да стигне по-бързо до нея.
Още преди да спре, хвана юздите на коня й и ги дръпна.
— Гевин! — извика смаяно Джудит. Трябваше да се залови здраво за седлото, за да не падне. Соколът запърха възбудено.
Останалите участници в лова се засмяха с разбиране.
— Те са женени отскоро — обясни един.
Гевин поведе кобилата на Джудит след себе си и отвлече ездачката и коня й.
— Какво ти стана, Гевин? — попита изумено Джудит.
Той скочи от седлото и посегна към нея. Вдигна я от коня и я зацелува с нарастваща страст.
— Не можех да мисля за нищо друго, само за теб — шепнеше дрезгаво той. — Желая те! Само да знаеш колко те желая…
— Усещам желанието ти — отговори с усмивка Джудит и се огледа търсещо. — Мисля, че мястото е подходящо.
Гевин кимна и се зае да откопчава туниката й. Нетърпеливи, двамата се освободиха от дрехите и се отпуснаха на топлата трева.
Любиха се с такава необуздана страст, сякаш не бяха се виждали с години.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Лилиан се взираше замислено в стройния, рус, красив мъж отсреща, който се беше облегнал на стената.
Лицето му беше замечтано, приличаше на човек, влюбен до ушите. Лилиан кимаше с усмивка на седналия до нея господин, но не чуваше нито дума от онова, което той й говореше.
Мислите й непрекъснато се връщаха към разговора, който беше водила с Гевин. Той й бе признал, че обича жена си.
Сега двамата танцуваха и Лилиан непрекъснато ги поглеждаше завистливо. Как се притискаха един в друг, с каква любов се усмихваха, как бяха забравили всичко наоколо си…
Макар че в краката й падаха все нови и нови обожатели, желанието й да си върне Гевин ставаше все по-силно. Той си позволи да я отблъсне! Лилиан се закле, че ще отстрани от пътя си Джудит.
Младият мъж до стената не откъсваше поглед от Джудит. Лилиан бе забелязала това още на вечерята. Погледът му следеше неотстъпно жената до Гевин Аскот. Ала Джудит не забелязваше нищо.
Тя не е истинска жена, след като не се чувства поласкана от вниманието на мъжете, мислеше със задоволство Лилиан.
— Моля господата да ме извинят — проговори с мила усмивка тя, стана и се запъти към мъжа до стената.
