— Красива е, нали? — започна направо тя, макар че думите излизаха с мъка от устата й.
— О, да, прекрасна… — съгласи се с въздишка младият мъж.
— Тъжно е, че една толкова красива дама води такъв нещастен живот.
Мъжът се обърна рязко и я изгледа смаяно.
— Нещастна? Та тя изглежда най-щастливата жена в тази зала!
— Само защото умее да крие чувствата си.
— Вие сте лейди Лилиан Чатауърт?
Тя кимна.
— Да, а вие?
— Алън Феърфакс — отговори той и се наведе да целуне ръката й. — Винаги на вашите услуги, прекрасна госпожо!
— Аз не се нуждая от тях, но лейди Джудит сигурно ще ви бъде благодарна.
Младият мъж се загледа отново към танцуващите.
— Тя е най-прекрасната жена, която някога съм виждал — прошепна развълнувано той.
Очите на Лилиан святкаха като парчета лед.
— Признахте ли любовта си на дамата?
Алън я погледна намръщено.
— Разбира се, че не. Аз съм рицар, а тя е омъжена.
— Вярно е, но е много нещастна.
Алън поклати невярващо глава. Погледът на Джудит не се откъсваше от лицето на съпруга й.
— Аз я познавам добре и изпитвам дълбоко съчувствие към нея. Едва вчера се разплака отчаяно пред мен и ми призна, че копнее за истинска любов, за мъж, който да се държи нежно с нея и да я закриля.
— Нима съпругът й не я обича? — Алън не можеше да повярва в чутото.
— Никой не знае… — Лилиан понижи глас. — Но често я бие…
— Не мога да си представя такова отношение!
Лилиан вдигна рамене.
— Не биваше да ви казвам това. Тя ми е приятелка. Много искам да й помогна, разбирате ли? Двамата няма да останат дълго в двора и аз се надявах скъпата Джудит да прекара поне няколко щастливи часа с друг мъж…
Алън не можеше да откъсне поглед от Джудит. Никога не беше виждал такава красавица. От нея се излъчваше властно очарование. Цялото й същество, движенията, усмивката — всичко беше единствено по рода си. Той беше готов да даде години от живота си, за да получи благосклонен поглед от тези златни очи.
— Искате ли да говорите насаме с нея?
Очите му заблестяха.
— Да, разбира се!
Лилиан кимна доволно.
— Ще уредя една среща. Идете в градината, след няколко минути ще ви я изпратя. Вече ви казах, че тя е най-милата ми приятелка. — Лилиан сложи ръка на рамото му и го стисна окуражително. — Тя ще се тревожи, че мъжът й може да забележи нещо. Кажете й, че е с мен. Така ще знае, че може да говори необезпокоявано с вас.
Алън гореше от желание да види Джудит отблизо.
— Да, госпожо. Благодаря ви от все сърце.
Джудит стоеше до Гевин и отпиваше от чашата си с ябълково вино. Лицето й пламтеше от бързия танц. Беше й много приятно да стои облегната на хладната стена и да наблюдава гостите.
Приближи се някакъв мъж и прошепна нещо в ухото на Гевин. Джудит видя как лицето му се помрачи.
— Лоши новини ли има? — попита загрижено тя.
— Нямам представа. Някой желае да ме види веднага.
— Казаха ли ти кой е този „някой“?
— Не, не беше споменато име. Днес разговарях с един търговец на коне за една кобила… може би най- после е решил да ми я продаде. — Гевин помилва бузата й. — Стивън е ей там. Иди при него. Ще се върна колкото се може по-скоро.
Двамата се погледнаха дълбоко в очите и се разделиха. Джудит се запъти към Стивън, който свиреше на лютня и беше събрал около себе си дузина млади дами. Беше признал на снаха си, че иска да се наслади на свободните дни, които му оставаха.
— Лейди Джудит! — повика я една непозната слугиня. — Един господин ви чака в градината.
— Господин ли? Да не е съпругът ми?
— Не знам, лейди Джудит.
Джудит се усмихна. Гевин сигурно беше решил да я изненада. И двамата обичаха тези срещи на лунна светлина. Тя не се поколеба нито секунда, а излезе в градината, без да се обади на Стивън.
Навън беше тъмно и хладно. И други двойки бяха излезли да се усамотят под открито небе.
— Лейди Джудит?
— Да… — Тя погледна напрегнато в мрака и видя млад мъж с блестящи очи, доста голям нос и пълни, чувствени устни.
— Ще позволите ли да ви се представя? Аз съм Алън Феърфакс от Линкълншир.
Джудит се усмихна и сведе глава. Младежът взе ръката й и я целуна.
— Търсите ли някого? — попита той.
— Мислех, че ще намеря тук съпруга си.
— Не съм го виждал в градината.
— Познавате ли го?
Алън се усмихна и показа белите си зъби.
— Видях ви с него. Запомних всеки мъж, който имаше честта да се доближи до вас. Завиждам им…
Джудит го погледна учудено.
— Вие ми правите комплименти, сър.
Алън й подаде ръката си.
— Искате ли да поседнем малко, докато чакаме съпруга ви? — Джудит се поколеба и той добави бързо: — Вижте, пейката не е скрита, а аз не желая нищо от вас, освен да направите малко компания на един самотен рицар.
Пейката беше осветена от пламъка на една факла, окачена на железен пръстен в стената. Джудит разгледа по-добре придружителя си. Не се чувстваше добре в тази ситуация. Последният мъж, с когото бе разговаряла така, беше Уолтър Демари и това завърши с катастрофа.
— Не ви ли е добре, мадам?
— Не съм свикнала да живея в кралския двор. Обикновено около мен са само съпругът ми и братята му…
— В кралския двор дамите и господата общуват спокойно помежду си. Сприятеляват се и се наслаждават на близостта си. — Той посегна към ръката й. — Много искам да бъда ваш приятел.
Джудит се освободи от ръката му и се изправи.
— Искам да се върна в залата. Трябва да потърся съпруга си.
Алън скочи и я последва.
— Нямате причини да се тревожите за него. Той си има достатъчно занимания. Видях го с приятелката ви Лилиан Чатауърт.
— Не! Вие май искате да ме обидите!
— Никога! — Алън я погледна объркано. — Тази мисъл ме ужасява. Защо се разсърдихте?
Мислите се надпреварваха в главата на Джудит. Гевин беше отишъл при Лилиан! Сигурно нарочно и беше уредил тази среща с друг мъж! Не, тя нямаше да стои тук и да флиртува с някакъв непознат.
— Трябва да си вървя — заяви бързо тя и му обърна гръб.
— Къде беше? — извика сърдито Гевин, който тичаше насреща й.
— При любовника си — отговори хладно тя. — А ти?
