Ръцете му се впиха болезнено в раменете й.
— Защо искаш да ме ядосаш?
Тя вдигна рамене и избягна погледа му.
— Джудит!
Тя издържа спокойно погледа му и дори се усмихна.
— Лейди Лилиан беше особено красива тази вечер, нали? Не мислиш ли, че златото подхожда много добре на косата и очите й?
Гевин разхлаби хватката си и се ухили.
— Дори не я погледнах. Толкова ли я ревнуваш?
— Имам ли причини да ревнувам?
— Не, Джудит. Нали ти казах, че тя не означава нищо за мен!
Устата й се разкриви в горчива гримаса.
— А сега ще се опиташ да ми внушиш, че вече не я обичаш, нали?
— Да! — Гевин почти изкрещя тази дума и тя се уплаши. Сърцето й биеше като лудо.
— Не знам дали да ти вярвам — заговори с треперещ глас тя. Сигурно се страхувам, че и аз ще му призная любовта си, затова се правя на обидена, помисли си тя. Дали той щеше да й се изсмее? Дали щеше да отиде при Лилиан, да я прегърне и двамата да се забавляват с наивната Джудит?
— Ела с мен — настоя Гевин. — Вече е късно.
В гласа му имаше нещо, което събуди в сърцето на Джудит желанието да се хвърли на гърдите му. Но тя не го направи.
— Значи искаш да тръгнеш утре? — попита Гевин и изтри потта от челото си. Веднага след изгрев слънце той беше излязъл на голямата арена, за да премери силите си с другите рицари.
Стивън го изгледа мрачно.
— Имам чувството, че съм осъден на смърт — призна едва чуто той.
— Не е чак толкова лошо. Я виж какво стана с Джудит и мен. Всичко се обърна на добро.
— За съжаление Джудит е единствена.
Гевин се усмихна доволно.
— Да, и принадлежи на мен.
— Наистина ли всичко между вас се уреди? — попита с известно съмнение Стивън.
— Все още ревнува Лилиан, но иначе всичко е наред.
— Лейди Чатауърт? А какво е твоето отношение към нея?
— Вчера й казах, че Джудит е моя жена и не искам никоя друга.
Стивън подсвирна изненадано.
— Ако бях на твое място, щях да се страхувам за живота си.
— Ако ставаше дума за Джудит, думите ти щяха да имат основание. Но Лилиан е толкова мека, толкова…
— Мека? Тя? Ти очевидно си сляп и с двете очи, скъпи братко.
Както винаги, Гевин не позволяваше никому да говори лошо за Лилиан.
— Ти не я познаваш, както я познавах аз. Беше много тъжна, когато й казах истината. Но в крайна сметка се примири. Ако Джудит не ме беше завладяла така, сигурно щях да се оженя за Лилиан.
Стивън махна с ръка.
— Остави тази тема. Искам тази вечер да се напия като никога в живота си… Може би след това ще бъда в състояние да се явя пред съпругата си. Ще ми правиш ли компания? Ще отпразнуваме ли последните часове на свободата ми?
Гевин се усмихна с обич.
— Разбира се, че ще дойда. Още не сме отпразнували победата над Демари. Всъщност, аз благодарих ли ти изобщо, че ни спаси?
Стивън го удари по рамото и избухна в смях.
— Надявам се един ден и ти да ми направиш услуга.
Джудит седеше сред придворните дами в голямата зала. Кралицата също беше тук. Всички се занимаваха с шев. Бродираха възглавници и чаршафи с копринени конци.
— Бродерията е най-очарователното занимание за една жена, не намирате ли и вие, Ваше величество? — попита със сладък глас Лилиан.
Кралицата не вдигна очи.
— Зависи от много неща. Познавам жени, които умеят да си служат с лък и стрели, но от това не губят женствеността си. Други обаче изглеждат като въплъщение на женствеността, а дълбоко в себе си са корави и жестоки.
Една млада жена се закиска и Джудит вдигна изненадано глава.
Лилиан разбра скрития укор и стисна сърдито устни. След малко попита високомерно:
— Нима истинската жена има нужда от лък и стрела? Или от меч? Защо са й? Нали мъжете са длъжни да ни закрилят!
— Нима жената не е длъжна да помогне на съпруга си, ако стане нужда? Аз подкрепях моя Джон във всичко! — извика възбудено лейди Изабел.
Някои жени уплашено закриха лица с ръцете си. Лилиан изкриви уста и на лицето й се изписа отвращение.
— Доколкото чух, лейди Джудит е убила човек със собствените си ръце…
Джудит се взря като замаяна в плата, който бродираше. Споменът за страшната случка притисна като камък гърдите й.
— Права ли съм, лейди Джудит? — попита настойчиво Лилиан.
— Лейди Лилиан! — намеси се остро кралицата. — Намирам, че се месите в неща, които не ви засягат.
Лилиан продължи да играе на невинна.
— Не знаех, че случилото се трябва да остане в тайна. Никога вече няма да заговоря за това, Ваше величество.
Лейди Изабел я гледаше гневно.
— Вече казахте, каквото имахте да кажете.
— Господарке! — извика от вратата влязлата Джоан. — Лорд Гевин иска да ви види.
Джудит погледна смаяно камериерката си.
— Елате по-бързо! — настоя Джоан.
Джудит се надигна. Изпълненият с омраза поглед на Лилиан не убягна от вниманието й. Най-после разбра защо Джоан беше прибягнала до тази лъжа.
— Ти нямаш право… — започна укорително тя.
— Исках само да ви помогна. Тази котка щеше да ви накъса на парченца.
— Не ме е страх от нея.
— Тя е дявол в човешки образ. А лорд Гевин наистина ще се радва да ви види — усмихна се Джоан.
Щом излезе под ярката слънчева светлина, Джудит забрави неприятностите. Скоро откри Гевин, който стоеше пред ведрото с вода, гол до кръста, и се миеше. Джудит се промъкна на пръсти зад него, протегна се и го целуна по гърба.
В следващия миг Гевин се обърна и я блъсна във ведрото. И двамата бяха еднакво изненадани.
— Джудит! Удари ли се? — Гевин протегна ръка да й помогне.
Тя блъсна ръката му и се изправи сама. Изгледа сърдито роклята, от която капеше вода, и се ядоса още повече. Новата й дреха беше напълно унищожена.
— Какво ти стана? — изфуча разярено тя. После, дишайки тежко, се залови за ръба на ведрото и стъпи на земята. Хлъзна се и за малко не падна отново във водата. Ала успя навреме да го предотврати.
Тя погледна към Гевин и видя, че той стои пред ведрото със скръстени пред гърдите ръце, широко ухилен.
