Кралят беше отредил за Джудит почетното място на трапезата си. Гевин седеше до кралицата, от другата му страна беше Лилиан Чатауърт.
— Толкова сте бледа, скъпа моя — посрещна я с усмивка кралят.
Джудит направи опит да отговори на усмивката му.
— Пътуването беше изморително, а и бременността ми създава проблеми.
— Значи чакате дете? Много бързо. Сигурно лорд Гевин е много щастлив?
Джудит се усмихна, без да отговори.
— Гевин… — Лилиан се приведе към него, за да не ги чуят съседите. — Толкова отдавна не сме се виждали.
Тя беше предпазлива, защото усещаше, че нещо помежду им не е наред. Гевин целуна ръцете й и в първите минути тя беше убедена, че все още я обожава и ще бъде неин завинаги. Но след малко погледът му потърси съпругата. Без да й каже нито дума, той я остави и отиде да търси Джудит.
— Приеми моите съболезнования за смъртта на съпруга си — проговори хладно Гевин.
— Ти ще ме сметнеш за безсърдечна, но ще ти призная, че не тъгувам за него. Той се отнасяше зле с мен.
Гевин я изгледа остро.
— Ти сама си го избра.
— Принудиха ме да сключа този брак и ти много добре го знаеш! О, Гевин, ако ме беше почакал малко, сега можехме да бъдем заедно. Би могъл обаче да помолиш краля да анулира брака ти. Сигурна съм, че ще се съгласи да стана твоя жена. — Тя сложи ръка върху неговата.
— Ти май забрави, че съм женен! Имам законна съпруга.
— Кралят не може да затвори сърцето си пред истинската любов. Той ще разтрогне брака ти.
Гевин се зае с месото в чинията си.
— Престани да говориш глупости. Вече се наслушах достатъчно на такива приказки. Джудит чака дете и сега дори кралят не може да анулира брака ни.
Той се обърна към кралицата й я заговори. Лилиан седеше неподвижна, без да яде, и се опитваше да проумее думите на любимия си.
Вечерята свърши, слугите раздигнаха масите и ги преместиха до стените. Музикантите засвириха за танц.
— Искаш ли да танцуваш с мен? — попита Гевин, който не се отделяше нито на крачка от жена си.
— Може би първо трябва да помоля за разрешение? — Джудит погледна злобно към Лилиан, която беше събрала около себе си тълпа обожатели.
Гевин впи пръсти в китката й.
— Несправедлива си. Нямам вина за разпределението на местата. Правя всичко, за да се чувстваш добре тук. Толкова ми стигат силите, разбери!
Стига толкова караници, каза си решително Джудит.
— Да, ще танцувам с теб — съгласи се с усмивка тя.
— Бихме могли да отидем в градината. Нощта е приятно топла — предложи след малко Гевин.
Джудит се поколеба за миг, после кимна. Двамата едва бяха затворили след себе си портичката, когато Гевин я грабна в прегръдките си и я зацелува страстно.
— О, Джудит — прошепна той, заровил лице в косата й. Гласът му беше пресипнал от възбуда. — Знаеш ли колко ме боли, когато ме гледаш с омраза. Не бива да ми се сърдиш.
Тя беше готова да му повярва. Никога не й беше говорил по този начин. Но дали можеше да му има доверие?
— Ела в стаята ми. Ще се любим и няма да се караме.
— Ти казваш това само защото ме желаеш физически, нали? — попита със съмнение тя.
— Казвам онова, което чувствам. — Той я целуна отново.
Джудит също бе обзета от силно желание. Тя се притисна до гърдите му и впи устни в неговите.
— Ела с мен горе или ще те взема в градината…
Джудит се освободи от него и хукна към портичката. Двамата стигнаха до стълбата, той я грабна и я понесе нагоре, за да стигнат по-бързо.
В стаята ги посрещна сънената Джоан.
— Иди си! Тази вечер не се нуждая повече от теб — обясни малко засрамено Джудит.
Джоан улови мрачния поглед на Гевин и побърза да изчезне от стаята.
— Защо жените винаги си шият рокли с толкова много копчета? — изръмжа Гевин, докато нетърпеливо разкопчаваше корсажа й.
Най-после двамата паднаха голи в леглото и ръцете й започнаха да изследват мускулестото му тяло. Тя спря да го милва едва когато устните му се впиха в зърното на гърдата й. От гърлото й се изтръгна сладостен стон.
— Харесва ли ти? — попита той и очите му потъмняха от страст.
— Да, да, не преставай! — прошепна умолително тя и се раздвижи неспокойно.
Гевин я натисна във възглавниците и се намести върху нея. Усети как тя разтвори с готовност крака и тялото й се устреми срещу неговото.
Той проникна устремно в нея, защото усещаше, че вече не издържа. Двамата се задвижиха в див ритъм. Страстта им се сля в един общ пламък и двамата стигнаха заедно до кулминацията на екстаза.
По-късно, когато Джудит заспа в ръцете му, Гевин дълго лежа с отворени очи. Не смееше да се помръдне, за да не я събуди. Само лежеше и се вслушваше в равномерното й дишане.
Като я видя днес, в първия момент остана смаян от промяната, която беше станала с нея.
Джудит се раздвижи в ръцете му. Той я притисна силно към гърдите си. Вече беше напълно сигурен, че се е отдала на Уолтър Демари само за да го спаси.
Той я притискаше с такава сила, че Джудит се събуди. Не й достигаше въздух.
— Ще ме удушиш — прошепна укорно тя. — Защо не спиш?
Гевин я целуна по носа.
— Не знаеш ли как да ме разсъниш още повече? — попита шеговито той. Ръцете му отново започнаха да милват затопленото от съня тяло. Страстта им пламна за кой ли път тази нощ.
Когато тялото й се разтрепери от желание, той я взе така бурно, че тя спря да диша. Накрая и двамата заспаха изтощено.
На следващата сутрин Джудит намери леглото до себе си празно. Гевин беше излязъл и тя веднага се почувства самотна.
Джоан й помогна да се облече. Джудит бързаше, защото снощи на вечерята беше чула, че ще има лов със соколи. Гевин я чакаше на стълбата. Очите му блестяха.
— Надявах се да те намеря в леглото — прошепна в ухото й той. — И смятах да ти направя компания.
Джудит отговори на усмивката му.
— Да се върна ли? — попита шеговито тя.
— Не, не сега. Имам новини за теб. Кралят даде съгласието си Джон да се ожени за майка ти.
Джудит знаеше, че кралят взема присърце съдбите и на по-обикновените хора. Тя погледна щастливо съпруга си и се хвърли на гърдите му.
— Много ти благодаря. Двамата ще бъдат безкрайно щастливи.
Той я притисна силно до себе си и изведнъж я пусна.
— Бих бил щастлив, ако можех да изпълня всичките ти желания — промърмори като на себе си той.
Сърцето й заби щастливо. Само да можеха всички дни да бъдат като този, каза си с копнеж тя.
— Иди при майка си и й занеси добрата вест. А после се върни в двора на замъка, където ще се съберем за лова. — Той я погледна загрижено. — Смяташ ли, че си достатъчно добре, за да излезеш на езда?
