За първи път той говореше за бременността й спокойно и дружелюбно. Джудит беше на седмото небе.
— Много съм добре — увери го тържествено тя. — Кралицата ми разказа, че докато била бременна, много обичала да язди.
Тя му махна с ръка и забърза към стаята на майка си.
— О, това била малката Рейвдаун! — изсъска зад гърба й познат глас. Джудит се обърна рязко и се озова лице в лице с Лилиан Чатауърт. — Сигурно отиваш при новия си любовник? — продължи подигравателно съперницата й. Джудит я погледна втренчено и тя добави: — Не се прави, че не ме познаваш. Срещнахме се на сватбата ти.
— Ужасно съжалявам, че не можах да присъствам на твоята сватба. — Джудит говореше с осъзнато превъзходство. — Особено след като Гевин ми даде да прочета писмото, в което му се кълнеше във вечна любов.
Очите на Лилиан изпускаха светкавици.
— Трагично е, че всичко свърши толкова бързо — изгука тя.
— Какво искаш да кажеш?
Лилиан се усмихна доволно.
— Ти май не знаеш? Бедният ми съпруг беше убит в съня си. Сега съм вдовица и свободна. Мислех, че Гевин ти е казал. Той се заинтересува много от новината, че вече съм без мъж…
Джудит се обърна и продължи пътя си. Не знаеше, че Лилиан е останала вдовица. Сега между Гевин и бившата му любовница стоеше само тя.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Джудит имаше чувството, че на краката й са окачени оловни тежести. Беше толкова заета с чутото от Лилиан, че се движеше като в транс.
— Джудит!
Тя се стресна, после се усмихна нежно на майка си.
— Какво ти е? — попита загрижено Хелън.
Лицето на дъщеря й беше толкова бледо. Джудит направи опит да се усмихне.
— Скоро ще загубя майка си — заговори тържествено тя. — Искам да ти кажа, че Гевин е съгласен да се омъжиш за Джон Басе. Кралят също е дал съгласието си.
Хелън я погледна изумено. После цветът се отдръпна от лицето й и тя се свлече на пода.
— Помощ! — извика уплашено Джудит. Един прислужник притича и вдигна припадналата. — Отнеси я към оборите! — заповяда тя. — Трябва й слънце.
Хелън дойде на себе си много скоро. Като видя изплашения поглед на Джудит, кимна с усмивка.
— Правилно си предположила, детето ми — обясни тихо тя. — Аз нося детето на Джон.
Джудит се отпусна на една бала слама.
— Ние с теб май ще родим по едно и също време?
— Почти. — Хелън понечи да каже още нещо, но видя наближаващия Гевин и млъкна.
Джудит скочи и се втурна към съпруга си. Заговори му оживено и след първоначалната изненада Гевин се засмя.
— Винаги съм смятал Джон Басе за разумен мъж, а той…
— Той обича мама. А мъжете и жените, които се обичат, правят необикновени неща.
Гевин я погледна в очите и се възхити на блясъка им.
— Права си — промърмори пресипнало той. — Вече започвам да го разбирам.
— Защо не ми каза, че тя е вдовица? — попита тихо Джудит.
— Кой? — попита изненадано Гевин и смръщи чело.
— Лилиан. Кой друг?
Гевин вдигна рамене.
— Забравих. — На лицето му грейна усмивка. — Когато си близо до мен, мисля за съвсем други неща.
— Не се опитвай да се отклониш от темата!
Той я стисна за раменете.
— По дяволите, защо започваш пак? Аз искам…
— Трябва да побързаме, ако искаме да вземе участие в лова — напомни му Джудит и се усмихна.
Ловът се оказа много интересен за Джудит. Соколът й улови три жерава.
Гевин нямаше късмет. Едва беше възседнал коня си, когато дотича една слугиня и му предаде вестта, че Стивън го чака до стената на замъка. Гевин я погледна учудено. Защо му беше казала, че Джудит не бива да узнае нищо за срещата? Даже го беше повторила настойчиво.
Той се отдалечи бавно от ловците и препусна към стената на кралския замък. Да не би да беше някаква клопка? Той не отиде на уговореното място, а завърза коня си за едно дърво и се приближи към полянката с изваден меч.
— Гевин! — изпищя Лилиан и притисна ръка към гърдите си. — Толкова ме уплаши!
— Къде е Стивън? — попита той и се огледа недоверчиво.
— Махни най-после този меч! Караш ме да се страхувам. — Лилиан се усмихна изкусително.
— Значи ти си ме повикала тук, а не Стивън?
— Да. Това беше единствената възможност да те отделя от нея. — Тя сведе плахо поглед. — Ако ти бяха казали, че съм аз, сигурно нямаше да дойдеш…
Гевин прибра меча си в ножницата. Мястото беше усамотено и много подходящо за любовна среща.
— Ти също мислиш за миналото, нали? — Лилиан се отпусна на тревата и протегна ръце към него. — Ела, седни при мен. Трябва да поговорим.
Гевин остана прав, втренчил поглед в лицето й. Не преставаше да я сравнява с Джудит. Лилиан беше красива, но устните й бяха тънки и бледи дори когато се усмихваше. Днес усмивката й беше още по- неискрена от вчера. Сините й очи му напомняха повече за ледени късчета, отколкото за блестящи сапфири. А цветовете на роклята й бяха прекалено ярки.
— Защо сядаш толкова далече от мен? Сърдиш ли ми се? — попита недоволно тя, когато той седна насреща й.
— Много неща се промениха, Лилиан. — Гевин не видя как челото й се сбърчи.
— Още ли се сърдиш, че се омъжих за Едмънд? Колко пъти трябва да ти обяснявам, че ме принудиха да го сторя! Сега обаче съм свободна и бихме могли…
— Лилиан — прекъсна я енергично той, — не говори повече за тези неща. — Не му беше приятно да й причини болка, но не можеше да предаде Джудит. — Няма да оставя жена си.
— Аз… не те разбирам. Двамата бихме могли…
Гевин улови ръката й и я притисна леко.
— Не, Лилиан. Аз съм женен мъж.
— Гевин! Какво искаш да кажеш с тези думи?
— Аз обичам Джудит — отговори просто той. Лилиан затрепери от гняв.
— Ти каза, че се отвращаваш от нея. В деня на сватбата ми обеща, че никога няма да я обичаш!
При спомена за този ден Гевин се усмихна. Тогава бяха произнесени две клетви. Джудит беше нарушила своята, Гевин — също.
— Не помниш ли, че ме заплаши да се самоубиеш? В онзи момент бях готов да направя всичко, за да го предотвратя.
— Значи вече ти е все едно какво ще стане с мен?
— Не, Лилиан. Ти знаеш, че винаги ще имаш място в сърцето ми. Ти си първата ми любов и аз няма да те забравя.
Лилиан го гледаше с широко разтворени очи.
— Говориш, сякаш вече съм мъртва. Цялото ти сърце ли принадлежи на нея?
— Крайно време е да проумееш, че Джудит е моя съпруга.
