Бланш.
Констанс стана веднага и покорно ги последва. Само една мисъл се въртеше в главата й: трябва да запазя Джослин. Никога в живота си не беше получавала и трохичка нежност. В нейния свят имаше само хора като Едмънд, Лилиан и Бланш. През последните две седмици тя беше живяла в обятията на Джослин като в сън. Той й шепнеше любовни думи, пееше й песни за любов и я даряваше с нежността си.
А сега злото отново я връхлетя. Констанс вървеше след двете слугини като замаяна. Страхът я стискаше в железните си клещи и не й позволяваше да диша. Много скоро щеше отново да застане лице в лице с Едмънд Чатауърт.
— Чакайте тук — заповяда Бланш, щом влязоха в стаята на Чатауърт. — Аз ще доведа господаря.
— Мислиш ли, че ще дойде? — попита колебливо Глейдис.
— Разбира се, щом чуе кой го чака в стаята му. И внимавай да не избяга!
Много скоро Бланш се върна, следвана по петите от пухтящия Едмънд Чатауърт. Той не обичаше да го смущават, докато яде, но когато Бланш му разказа за Констанс, скочи като ужилен от стола си.
Той влезе в стаята, зарези здраво вратата и се обърна към Констанс, без да се интересува от треперещите от страх слугини.
— Я, виж ти, сладката ми Констанс! Значи не си умряла. — Той я улови за брадичката и я принуди да го погледне. — Тези очи — промърмори задавено той. — Преследваха ме и в съня…
Като чу шум зад гърба си, той се обърна и видя, че Бланш и Глейдис се мъчат да вдигнат резето на вратата.
— Останете тук! — Той сграбчи едното от момичетата. Глейдис изплака от болка, когато тежката му ръка се впи в китката й.
— Ние си имаме работа — осмели се да възрази Бланш. Гласът й трепереше. — Ние сме ваши предани слуги, сър.
Чатауърт блъсна Глейдис с все сила и момичето падна на пода.
— Да не мислите, че ще я оставите тук като кошница с плодове и ще ви пусна да си вървите! Къде я намерихте?
Бланш и Глейдис се спогледаха с ужас. Не бяха очаквали разпит. Искаха само да си върнат Джослин.
— Аз… не знам, господарю — заекна Бланш.
— Ти май ме смяташ за глупак? — изфуча разярено той. — Момичето е било в добро скривалище, иначе щях да я открия много по-рано. — Той изгледа с отвращение гърчещата се на пода Глейдис.
— Вие двете премълчавате нещо! Кого защитавате? — Той стисна ръката на Бланш и я изви на гърба.
— О, господарю, боли ме! — изхленчи тя.
— Ще ти оскубя косата косъм по косъм, ако не си отвориш устата! — проговори заплашително той.
— Беше… при Бейнс — проговори Глейдис, която искаше да защити приятелката си.
Чатауърт пусна ръката на Бланш. Бейнс беше един от слугите му, капризен, подъл мъж, омразен на всички. Лордът знаеше това. Знаеше също, че Бейнс спи в кухнята и няма удобно скривалище, където да подслони Констанс.
— Ти лъжеш! — изрева той и я изрита. Глейдис се отдръпна в най-далечния ъгъл на стаята, но той се хвърли върху нея като разярен бик. — Това беше последната ти лъжа! — изръмжа той, сграбчи я и я повлече към отворения прозорец.
Бланш се вцепени от ужас. Не можеше да повярва в онова, което ставаше. Глейдис се отбраняваше отчаяно, но не можеше да се мери със силния мъж.
Чатауърт я блъсна в гърба и тя полетя през прозореца. Писъкът й беше оглушителен. Бланш се облегна с треперещи колене на стената и се опита да се пребори с надигащото се гадене.
— Готово — установи доволно лордът и се обърна към другото момиче: — А сега искам да чуя истината! Кой беше? Кой я криеше?
— Джослин — проговори през сълзи Бланш.
— Не! — изпищя Констанс и се разтрепери като в треска. Не можеше да понесе мисълта, че Джослин ще бъде жестоко наказан за доброто си дело.
Чатауърт се ухили злорадо. Красивият певец? Той беше отнесъл мъртвото момиче, за да го погребе. Лордът почти беше забравил онази нощ.
— Къде спи той? Как така е успял да я крие толкова време?
— Спи в плевнята, на сеното. — Бланш мислеше за обезобразеното тяло на приятелката си, което лежеше на плочките в двора. — Казах ви всичко, господарю. И ви доведох Констанс.
Очите й бяха разширени от страх и Чатауърт се изсмя доволно. Харесваше хората, които се бояха от него.
— Махай се оттук! — изкрещя той и вдигна резето на вратата. Изрита я в гърба и Бланш полетя навън. Тя се спусна по стълбата, сякаш я гонеха всички адски фурии. Прекоси двора и избяга през портата, без да я е грижа за стражите, които подвикваха през смях подире й.
Спря едва когато не й остана въздух и дробовете я заболяха нетърпимо. Отдъхна си малко, после бавно се повлече по горската пътека, без нито веднъж да се обърне назад.
Джослин скри в жакета си няколко сливи. Знаеше, че Констанс обича много пресните плодове. Той прекоси двора, като си подсвиркваше весело и си представяше прекрасните деца с виолетови очи, които двамата с Констанс щяха да си родят един ден.
Като видя стълбата, опряна на гредите, в сърцето му пропълзя леден страх. Хукна като луд към обора и изкачи стъпалата на един дъх.
Когато установи, че Констанс е изчезнала, сърцето му заби като лудо. Въпреки това претърси всяко ъгълче на плевнята.
Беше сигурен, че момичето не е напуснало доброволно обора. Слезе бавно по стълбата и по бузите му закапаха сълзи.
Може би някоя от жените му беше погодила този подъл номер и беше примамила Констанс в друго скривалище? Той се вкопчи в тази надежда.
Не се изненада, когато видя на вратата Чатауърт. А зад него двама въоръжени мъже.
— Какво направихте с нея? — изкрещя като безумен той и се втурна към лорда. Пръстите му се впиха в гърлото му. Лицето на Чатауърт стана тъмночервено, преди стражите да успеят да откъснат обезумелия момък.
— Ще си платиш за тази дързост — изхъхри Едмънд и изтупа праха от кадифения си жакет.
Джослин не се уплаши.
— Какво си й направил, свиня такава! — изкрещя той.
Чатауърт заскърца със зъби. След малко заговори, като подчертаваше всяка дума.
— Утре слънцето ще изгрее за последен път за теб, момко. И през целия ден ще търпиш адски мъчения, кълна се в това. А тази нощ аз ще се забавлявам до насита с любовницата ти.
— Не! — изрева Джослин. — Тя не е виновна за нищо. Пусни я! Накажи само мен!
— О, разбира се, че ще те накажа. Аз съм господарят тук. И двамата сте в ръцете ми. Нямаше нужда от последното предложение. Хванете го и го отведете в затвора. Покажете му какво става, когато един прост певец не се отнася с дължимото уважение към господаря си.
Констанс седеше в стаята на Едмънд Чатауърт. Малкото кураж, който беше събрала през дните с Джослин, я напусна много бързо.
Знаеше, че никога вече няма да види отново Джослин, да лежи в обятията му. Единствената й надежда беше, че той е успяла да избяга, че Бланш го е предупредила.
Констанс отиде до прозореца и изведнъж се вцепени от ужас. Двамата въоръжени пазачи на лорда вървяха през двора и влачеха след себе си окървавено тяло. Сърцето й спря, после заби като безумно. Това беше Джослин! Пазачите го водеха в дупката!
Това беше най-страшният затвор в замъка. Съвсем малка ниша, изсечена в скалата, в която човек не можеше нито да се изправи, нито да седне. Трябваше да стои приведен и не му достигаше въздух. Затворените там живееха не повече от седмица.
