ли си с предложенията ми?
Добре, каза си решително Джудит. Нека бъде, както иска той.
— Ти ще дадеш на детето част от моите земи. Жертвата не е чак толкова голяма — отбеляза иронично тя.
— Смятам да те задържа при себе си. А можех да те изгоня!
Джудит се изсмя горчиво.
— Ти желаеш тялото ми. Не съм чак толкова глупава, че да не го разбирам. Затова искам повече от едно парче земя за детето си.
— Пари ли искаш?
— Искам да ме обезщетиш, че дойдох доброволно в замъка на Демари. — Джудит говореше с мъка. В гърлото й беше заседнала буца. Ала лицето й оставаше спокойно.
— Какво искаш да ти дам?
— Искам майка ми да се омъжи за Джон Басе.
— Нали знаеш, че мога да й намеря по-високопоставен съпруг?
— Тя обича Джон.
— Любов? Толкова ли е важно това?
— Ти нямаш представа какво значи да живееш без любов. Моля те да изпълниш желанието ми. Ти си най-близкият й роднина и имаш право да разрешиш този брак. Позволи й да се радва на любовта си.
Гевин я гледаше, без да помръдне. Беше толкова красива, че го омайваше. Ала по лицето й се виждаше, че е безкрайно самотна. Наистина ли той се бе държал толкова грубо с нея, че беше потърсила утеха при нищожество като Демари!
Без да съзнава какво прави, той протегна ръце и я прегърна. Отново си припомни как се бе качила на дървото, за да се спаси от глигана и колко безпомощна беше в страха си. Целият й кураж я беше напуснал. А после дойде тук, за да го спаси от лапите на врага.
— Аз не те мразя — пошепна в ухото й той. После притисна лице в уханните й коси. В главата му цареше хаос.
Той ли беше виновен, че жена му се бе отдала на друг мъж? Че носеше детето му? Защо я бе оставил без защита? Само веднъж се държа мило с нея — когато прекараха деня в гората. Трябваше честно да си признае, че и тогава се бе постарал само за да я върне в леглото си. Мислеше само за себе си. Никога за нея.
Той се отпусна в тревата и я привлече към себе си. Облегна се на едно дърво и я притисна нежно към гърдите си.
— Разкажи ми какво преживя в замъка на Демари — помоли глухо той.
Джудит го погледна крадешком. Не можеше да му се довери. Колко пъти беше изпитвала на гърба си противоречивите му изблици! Дружелюбието се сменяше с гняв. Тя въздъхна и се прилепи към силното мъжко тяло. Толкова беше копняла да го усети отново до себе си. Това са единствените чувства помежду ни, каза си с болка тя.
— Всичко свърши — проговори едва чуто тя. — Искам да го забравя.
Гевин смръщи чело. Близостта й го опияняваше.
— Джудит — прошепна пресипнало той и устата му потърси нейната. Целувката му пречупи съпротивата й. Тя въздъхна примирено и обви с ръце врата му. — Знаеш ли колко ми липсваше… — Устните на Гевин милваха тила й. — Когато се появи така внезапно в онази гадна дупка, помислих, че си ангел, паднал от небето. Уплаших се, че си само същество от сънищата…
— Аз съм жена от плът и кръв — проговори с лека усмивка Джудит.
Гевин я гледаше като замаян. След малко взе лицето й в ръцете си и я зацелува жадно. Изведнъж очите му потъмняха.
— Можех да те убия, като гледах как онзи нещастник те опипва пред очите ми.
Джудит се скова в прегръдката му. После извърна лице.
— Не! — изръмжа сърдито той и я задържа. — Защо даваш на другите повече, отколкото на съпруга си?
Това вече беше прекалено и Джудит не издържа. Вдигна ръка и го зашлеви с все сила.
Очите на Гевин засвяткаха от гняв, но само след миг се смекчиха. Той взе ръката й и я поднесе към устните си.
— Права си. Държа се като глупак. Нека забравим всичко. Мисли само за днес. И за бъдещето.
Устата му отново завладя нейната. Джудит не беше в състояние да се отбранява. Копнежът я надви.
Роклята й падна под жадните му ръце. Обезумяла от желание, тя задърпа трескаво дрехите му. Голите им тела се срещнаха с дива страст. Забравили всичко около себе си, двамата се отдадоха без остатък на плътската наслада.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
— Джослин май е започнал да се смята за нещо по-висше — проговори с омраза Бланш. Двете с Глейдис пълнеха стомните с вино.
— Може и да си права. — Глейдис не беше толкова злобна. Джослин липсваше и на нея, но това не я караше да го мрази.
— Какво ли го задържа? Вече не ходи толкова често при нея. — Бланш направи неопределено движение с ръка към стаята на Лилиан. — А в залата почти не се мярка.
— Крие се в своята плевня.
— Сам? Сигурно е скрил там някоя жена!
Глейдис се изкиска.
— Защо да се задоволява с една, след като може да има много? И коя е жената, която живее в плевнята с него? Не е никоя от нас — всички са тук.
— Сигурна съм, че не седи сам в плевнята — настоя мрачно Бланш. — Хей ти! — извика заповеднически тя и махна на едно ново слугинче. — Я поеми тази работа. — Тя улови ръката на Глейдис и я повлече след себе си. — Ей сега ще разрешим тази загадка.
Двете момичета хукнаха към оборите.
— Я виж ти, той е излязъл и даже е отместил стълбата — установи раздразнено Бланш. После донесе стълбата, докато Глейдис следеше да не се появи отнякъде жената на ратая.
Бланш опря стълбата в гредите и събра полите си, за да се качи горе. Глейдис я последва.
— Джослин? Ти ли си? — чу се нежен женски глас. Бланш изгледа тържествуващо Глейдис и влезе в малкото скривалище на Джослин.
— Ние сме, Констанс.
Лицето на младото момиче беше покрито със синини и рани, повечето от тях заздравели. Като видя двете слугини, тя се сви уплашено на постелята.
— А аз си мислех, че си се махнала завинаги — заговори с мрачна физиономия Бланш. — Ето каква била причината за новите навици на Джослин. Заради теб ни е пренебрегнал.
— Аз бях полумъртва. Той се грижеше за мен. Спаси ме от сигурна смърт.
— Оплела си го в мрежата си, виждам. — В душата на Бланш нямаше и капчица съчувствие. Беше й ясно, че сините петна и раните не са от Джослин. Такива неща вършени само Едмънд Чатауърт. — Знае ли лорд Чатауърт, че си тук? — осведоми се злобно тя.
Очите на Констанс се разшириха от ужас. Бланш се изсмя доволно.
— Представяш ли си, Глейдис? Тя е любимка на нашия лорд и го мами с друг! Какво ще кажеш да я отведем обратно при Чатауърт?
Глейдис изпитваше съжаление към уплашената млада жена. Бланш стисна сърдито китката й.
— Тя ни измами, а ти се колебаеш! Тази вещица ни отне Джослин. Вече си има лорд Едмънд и пак не е доволна.
Глейдис се обърна отново към Констанс и в погледа й имаше само злоба.
— Ако не дойдеш доброволно при лорд Едмънд, ще му кажем, че Джослин те е скрил тук — заплаши я
