към смеха му. Сърцето й се сви от болка. Раб се забавляваше, вместо да я защити.
— Вървете по дяволите и двамата! — изкрещя ядно тя и се опита да освободи краката си от мокрите поли.
Стивън поклати укорително глава и влезе във водата. Преди Алисия да е успяла да реагира по някакъв начин, той я грабна в прегръдката си и я вдигна във въздуха. Много й се искаше тежестта й да го повлече към дъното, но той беше непоклатим като скала. Само изви гръб и леко се приведе, за да устои на течението.
— Бих предпочела да ме пуснете — проговори сковано тя.
Стивън вдигна равнодушно рамене и отпусна ръце. Алисия разбра, че ще падне отново в ледената вода, и реагира светкавично, като се залови здраво за врата му.
— Е, това вече е по-добре — засмя се той и я притисна до гърдите си с такава сила, че костите й изпукаха. Отнесе я на брега и спря, без да я пуска.
— Черна коса и сини очи… Никога не бях виждал такова прекрасно съчетание — прошепна страстно той. — Как можах да пропусна венчавката…
Алисия разбра причината за разкаянието му и настроението й се влоши още повече.
— Студено ми е — проговори хладно тя. — Моля, пуснете ме.
— Бих могъл да те стопля — прошепна задавено той и захапа крайчето на ухото й.
Алисия усети как я побиха тръпки — и те не бяха от студа. Тя се изненада от вълнението, което изпита, и се уплаши. Трябваше да му се противопостави.
— Пуснете ме най-после! — помоли тя тихо.
Стивън отрезвя изведнъж.
— Ще настинете — рече загрижено той. — Свалете тази мокра рокля. Ще облечете жакета ми. Да ви запаля ли огън?
— Предпочитам да се прибера в дома на сър Томас.
Макар и неохотно, Стивън я остави да стъпи на земята.
— Треперите — прошепна той и помилва ръката й. — Облечете нещо сухо, защото ще се разболеете.
Алисия се отдръпна назад. Мокрите поли удряха болезнено краката й, ръкавите бяха залепнали за ръцете й и от краищата им капеше вода. Стивън я гледаше сърдито.
— Дрехите ви са толкова мокри, че не можете да се движите. Не мога да разбера какво удоволствие намирате да ги носите. Боя се, че полите ви са твърде тежки и конят няма да може да ви носи.
Алисия изпъна рамене, макар че това не беше никак лесно.
— По дяволите! Та нали вие, англичаните, принуждавате жените си да носят тези дрехи. Искате да ги направите неподвижни, защото не сте достатъчно мъжествени, за да се справите със свободните жени. Англичаните винаги преценяват човека според външния му вид. — Тя разпери мократа си пола и продължи: — Знаете ли колко ми струваше тази рокля? Можех да купя вместо нея най-малко сто говеда. А вие я развалихте.
— Аз? Виновно е само вашето проклето упорство. А сега предпочитате да умрете от студ, вместо да ме послушате.
Алисия се усмихна иронично.
— Май не сте съвсем глупав. Радвам се, че проумяхте някои неща.
Стивън отново се засмя вътрешно.
— Знам повече, отколкото предполагате. — Той свали жакета си и й го подаде. — Щом толкова ви е страх от мен, скрийте се в гората и се съблечете.
— Страх! — изфуча Алисия и отблъсна протегнатата му ръка. Отиде при коня си и взе от седлото шотландския си тартан. После се запъти бавно към гората, без да поглежда към Стивън. Раб я следваше по петите.
След много мъчения тя успя да разкопчее безкрайните копченца и кукички на роклята и фустите. Когато най-после се освободи от мокрите дрехи, кожата й беше посиняла. Тежката рокля падна в краката й. Ленената долна риза и колосаната пола бяха оцветени в червено. Много й се искаше да свали и мокрото бельо, но не посмя, защото Стивън Аскот беше наблизо. През цялото време се оглеждаше, защото се опасяваше, че той я наблюдава, скрит зад някое дърво. Все пак реши да свали поне копринените чорапи. След като съблече всичко, от което можеше да се лиши, тя се уви в дебелата наметка и се върна при реката.
Стивън не се виждаше никъде.
— Мен ли търсите? — попита внезапно той и Алисия се обърна стреснато. Той я бе проследил и сега носеше на ръката си мокрите й дрехи. Сигурно я беше видял да се съблича.
Тя го погледна унищожително. Очите й бяха ледени.
— Въобразявате си, че спечелихте, нали? Толкова сте нахален и дързък, че се отнасяте с мен като с играчка. Само че аз не съм играчка, най-малко пък ваша. Колкото и английската ви суетност да не иска да го проумее, аз съм шотландка и разполагам с известна власт, която мога да употребя срещу вас.
Тя се обърна и отиде при черната кобилка. Отвърза я, заметна тартана си над коленете и се качи на седлото, без да чака помощта му. Смушка кобилата и полетя в галоп още преди Стивън да е вдигнал седлото и да е отвързал коня си.
След горещата баня Алисия се чувстваше много по-добре. Седеше на леглото в стаята си и разглеждаше роклята от смарагдово-зелена коприна с дълга разцепени ръкави, подплатени със сиви катеричи кожи. Красивите кожички подчертаваха шарката от сива коприна, избродирана върху богато надиплената пола. Една камериерка й донесе свежи астри и тя изплете венец за косата си. Искаше да изглежда колкото се може по-добре.
Мораг, която й помагаше да се облича, заговори мрачно:
— Бих се радвала, ако се правите красива, за да зарадвате сърцето на Стивън. За съжаление намеренията ви са други.
— Никога не бих се правила красива за такъв мъж.
— Доколкото мога да разгадая желанията му, той предпочита да ви гледа без дрехи — отбеляза с усмивка Мораг.
Алисия си спести отговора. Имаше достатъчно време да размисли. Мъж като Стивън Аскот не можеше да стане неин съпруг. Ако се отнасяше към хората от клана й така грубо, както се държеше с нея, верните й сподвижници щяха да го убият на място и англичаните щяха да се нахвърлят върху тях като зверове. Не, тя не можеше да заведе в родните си планини мъж, от когото можеше да очаква само войни и племенни вражди.
Сър Томас я очакваше в работната си стая. Усмивката му беше сърдечна, но и сдържана. Много му се искаше да се отърве колкото се може по-скоро от тази жена, която подлудяваше мъжете с красотата си.
След като зае място на един стол и отказа предложената й чаша вино, Алисия изложи молбата си. Истинската причина за отказа й да се омъжи за Стивън Аскот беше нежеланието му да разбере шотландските интереси, но тъй като не можеше да каже това на сър Томас, тя се бе принудила да измисли друга, по-приемлива за англичаните.
— Не може така, мила моя — отговори объркано старият рицар. — Крал Хенри избра за вас именно Стивън.
Алисия сведе глава в измамно покорство.
— Аз съм готова да се съглася с избора на краля, но като глава на клана Макарън имам по-високо положение от Стивън Аскот, който е обикновен рицар. Ако се омъжа за него, ще имам трудности с хората си.
— Смятате ли, че те ще се съгласят с лорд Роджър?
— Тъй като брат му е починал наскоро, той е наследил графска титла, следователно е много по-близо до моя ранг.
Сър Томас направи гримаса. Чувстваше се много стар, за да участва в тази игра. Да вървят по дяволите шотландците, каза си горчиво той, които позволяват на жените си да мислят самостоятелно.
