Той повика слугата си и му нареди да доведе Стивън и Роджър.
Когато двамата млади мъже заеха места вляво и вдясно от него, той им съобщи за молбата на Алисия, като през цялото време наблюдаваше лицата им. Видя как очите на Роджър засвяткаха със злобно задоволство, докато погледът на Стивън само потъмня. Алисия седеше неподвижно. Зелената рокля придаваше нова дълбочина на очите й, а пресните цветя в косата и подчертаваха прелестта и невинността й.
Роджър заговори пръв:
— Лейди Алисия има пълно право да иска това, сър Томас. Рангът й трябва да бъде уважен.
Стивън го погледна и очите му потъмняха още повече.
— Естествено е да говорите така, след като от решението на въпроса зависи дали ще се сдобиете с горещо желаното богатство или не. — Той се обърна към кръстника си: — Кралят размисляше цяла година и накрая избра мен. Желанието му беше да възнагради семейството ми, което пазеше границата на кралството в равнината.
Алисия го изгледа унищожително.
— Сигурно искахте да кажете, че сте опустошавали селата и сте изнасилвали жените!
— Казах точно това, което исках да кажа. Пазехме границата на кралството от враговете. — Очите му бяха впити в деколтето й. — Не сме насилили нито една жена — добави съвсем тихо той.
Алисия стана и се обърна тържествено към сър Томас:
— Вие познавате нашите обичаи и сигурно разбирате, че кланът ми ще се почувства унижен, ако заведа в планината рицар с толкова нисък ранг. Крал Хенри желае мир. Този мъж — и тя посочи Стивън — ще предизвика само нови размирици. Не му позволявайте да стъпи в планината.
Стивън избухна в смях, застана зад нея и сложи ръка на кръста й.
— Тук не става въпрос за дипломация. Младата дама е гневна, това е всичко. Помолих я да дойде в леглото ми преди сватбата и тя си въобразява, че съм я обидил.
Сър Томас се усмихна облекчено. Роджър скочи от мястото си.
— Протестирам! Лейди Алисия е дама и сме длъжни да се съобразим с желанието й. — Той се обърна към Стивън и продължи злобно: — Сигурно ви е страх да се биете за ръката на дамата?
Стивън вдигна едната си вежда.
— Не знаех, че членовете на семейство Аскот имат славата на страхливци. Нима си въобразявате, че ще ме победите?
— Моля ви се, джентълмени! — намеси се разтревожено сър Томас. — Крал Хенри ни изпрати Алисия, за да я омъжим, а не за да водим битки за нея.
Алисия се отдръпна рязко и се освободи от ръката на Стивън.
— И вие говорите за мир! — изфуча разярено тя. — Как смеете да се правите на миротворец, след като ме принуждавате да се омъжа за един мръсен развратник, и то с низък произход? Заклевам се, че ще го убия при първата благоприятна възможност!
Стивън се усмихна снизходително.
— Съгласен съм, стига това да стане след първата ни брачна нощ.
Алисия го изгледа подигравателно, но не каза нищо.
— Бихте ли ни оставили сами, лейди Алисия? — помоли учтиво сър Томас.
Младата жена събра полите си и напусна стаята. Чувстваше, че няма да понесе още дълго близостта на Стивън Аскот.
— Стивън — заговори вразумително старият рицар, — не искам да бъда поводът за твоето убийство.
— Думите на жената не ме плашат, кръстнико.
Сър Томас смръщи чело и продължи:
— Ти си невинен като агънце. Никога не си бил в шотландските планини. Там никой не признава върховната власт на краля. Водачите управляват клановете си и не се подчиняват никому. Лейди Алисия ще каже само една дума и всички мъже и жени в клана ще се нахвърлят върху теб с ножовете си.
— Готов съм да поема този риск.
Сър Томас отиде при кръщелника си и сложи ръка на рамото му.
— Познавах добре баща ти и не смея да изпратя сина му на сигурна смърт.
Стивън го погледна упорито.
— Искам тази жена. Нямате право да ми я отнемате. — Той се обърна рязко към Роджър, който наблюдаваше сцената със самодоволна усмивка: — Ще се срещна с вас на бойното поле и тогава ще видим кой ще бъде по-добрият господар на клана Макарън.
— Прието! — отговори злобно Роджър. — Утре рано. Победителят ще се ожени за лейди Алисия и ще сподели леглото й.
— Така да бъде!
— Недейте! — прошепна безсилно сър Томас, който съзнаваше, че е загубил битката. — Вървете и се погрижете сами за бойното си поле — изпрати ги с тежка въздишка той. — Не желая да имам нищо общо с двубоя.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Стивън стоеше до жребеца си, целият в стомана, и слънцето напичаше безмилостно бронята му. Въоръжението му беше много тежко, но той беше свикнал с него от най-ранна възраст и изобщо не го усещаше.
— Слънцето ще ви заслепява, милорд — проговори предпазливо младият паж.
Стивън кимна мрачно. Отдавна беше забелязал този факт.
— Нека и Чатауърт да има едно предимство. Ще му е необходимо.
Момчето се усмихна гордо. Трябваше му много време, докато увие сър Стивън в памучната подплата и го опакова в кожа, за да може да му сложи бронята. Сега проследи със задоволство как младият рицар се метна без усилие на коня си и му подаде щита и копието. Стивън не погледна нито веднъж към лейди Алисия, макар да знаеше, че тя е настояла да присъства на двубоя. Решителна, с бледо лице, облечена във великолепна рокля с цвят на слонова кост и златна шарка, тя стоеше зад бариерата. Не му се искаше да влошава още повече настроението си при вида на жената, която му желаеше смъртта.
Стивън стисна здраво дългото дървено копие. След снощния разговор не беше разменил нито дума с Роджър. Сър Томас удържа на думата си и не се яви на турнира. Затова и двубоят щеше да се проведе без строги правила. Двамата щяха да се бият, докато единият паднеше от коня.
Бойният жребец на Стивън, могъщ черен кон с развяваща се грива, нетърпеливо потропваше с копита в пясъка. Тези животни бяха обучени в сила и издръжливост, не в бързина.
Хората на Стивън стояха в кръг около него и чакаха появата на Роджър в другия край на посипаното с пясък поле. В средата беше издигната ниска ограда, която го разделяше на две равни части.
Стивън спусна наличника на шлема си. Само очите му останаха открити. Един млад мъж вдигна предупредително копието си и когато го спусна, двамата участници в двубоя се втурнаха един срещу друг с високо вдигнати копия. Основното в тези битки беше не бързината, а силата. Само мъжът, който се намираше в най-добрата си форма, можеше да се задържи на гърба на коня при сблъсъка между копието и щита на противника.
Стивън притисна бедра към тялото на жребеца си и когато копието на Роджър улучи шита му, дори не се помръдна. При първия сблъсък се счупиха и двете копия. Стивън обърна сръчно коня си и препусна към края на полето.
— Той е добър, милорд — заговори възбудено пажът, докато му подаваше ново копие. — Внимавайте за върха на копието. Мисля, че противникът иска да ви удари под щита.
Стивън кимна кратко и отново спусна наличника.
Щандартът бе спуснат. Започна вторият сблъсък. Стивън трябваше само да хвърли противника си от седлото и според обичайните правила битката щеше да се смята за спечелена. При втората атака на Роджър той свали щита и умело посрещна силния удар. Изненадан от тази маневра, Роджър не обърна внимание на противниковото копие, което го улучи в хълбока. Олюля се застрашително и едва не падна в
