Отдавна чакахме сгоден случай да те освободим от затвора, но се бояхме за сигурността ти.
— Нека първо да седнем.
— Имаш ли време? Чух, че си се омъжила.
Алисия прочете тревогата по лицето му, видя колко много бръчици са се прибавили към старите и въздъхна.
— Да, имам съпруг — отговори тихо тя и го потегли към близката скала. — Той е англичанин.
— Що за човек е? Ще остане ли в Шотландия или ще те отведе в Англия?
— Откъде да знам? Той е невероятно дързък и безогледен. Постоянно му разказвам за клана си, но той не желае да ме слуша. Убеден е, че английският начин на живот е най-добрият.
Там докосна бузата й. Много години беше гледал на нея като на своя дъщеря.
— Причини ли ти болка? — попита тихо той.
Алисия се зарадва, че мракът скри червенината, заляла лицето й. Като събуждаше страстта й и я караше да се самозабравя, Стивън нараняваше гордостта й. Тя ходеше с гордо вдигната глава, но само когато той не беше наблизо и не я докосваше. Ала нима можеше да признае това на мъжа, който й беше втори баща?
— Не ми е причинил болка — отговори тихо тя. — Кажи ми как са нашите, как живеят! Имахте ли трудности с Макгрегърови?
— Не. Докато те нямаше, не ни създаваха проблеми. Английският крал беше обещал, че няма да ти стори нищо. — Той протегна ръка към дотичалия Раб и помилва гъстата козина. — Ти премълчаваш нещо, Алисия. Кажи ми какво мислиш за мъжа си!
Алисия се изправи и се обърна настрана.
— Аз го мразя! Той ще донесе зло на клана ми. Когато му заявих, че трябва да спечели сърцата на хората ми, само ми се присмя. Тръгнал е на път с цяла армия мъже и коли с багаж.
— Шумът се чува отдалече.
— Много ме е страх, че глупостта и нахалството му ще навредят на хората ми. Сигурна съм, че ще се опита да принуди шотландците да заживеят като англичани. Някой няма да издържи и ще го прониже с камата си, а това означава нова война с английския крал!
Там стана и сложи ръце на раменете й.
— Не вярвам да се стигне дотам. Може би ще бъде достатъчно да му смъкнем малко кожа от ребрата, за да проумее нашия начин на живот.
Алисия направи опит да се усмихне.
— Ти си най-добрият ми приятел. Англичаните казват, че сме жесток, варварски народ. Ако те чуят, ще се убедят в правотата си.
— Диваци сме, значи… — промърмори подигравателно Там.
— Да. Освен това смятат, че жените са дори по-лоши от мъжете.
— Виж ти! — изръмжа раздразнено Там. — Я да видим дали не си забравила на какво съм те учил.
Алисия едва успя да се обърне, когато той извади камата си и я насочи към шията й. Години наред й бе показвал как да се отбранява срещу силните мъже и тя познаваше всички номера. И този път направи бързо, гъвкаво движение встрани, но реакцията й не беше достатъчно бърза. Острието на ножа опря в гърлото й.
Изведнъж между дърветата се показа едра мъжка фигура. Новодошлият буквално прелетя покрай Алисия и се стовари с все сила върху Там. Алисия отскочи настрана, докато Там се опитваше да запази равновесие. Шотландецът беше толкова як и силен, че дори мъжете с грамаден ръст и исполинска сила не можеха да го помръднат от мястото му. Алисия беше го виждала със собствените си очи да устоява на четирима силни бойци. И този път Там само помръдна рамене и отхвърли мъжа. Докато Там наблюдаваше любопитно непознатия, Алисия се засмя доволно. Прекрасно беше да види Стивън като губещ. Той бе надвил Роджър Чатауърт, но обожателят й беше англичанин, възпитан в правилата на рицарските двубои. Там беше истински борец.
Стивън не загуби нито минута да разглежда противника си. Знаеше само, че този мъж бе опрял ножа си в гърлото на жена му. За него въпросът беше на живот и смърт. Беше длъжен да защити жена си от един коварен убиец. Без да се бави, той грабна от земята един грамаден клон и когато Там се обърна смаяно към Алисия, Стивън го удари с все сила в коленете.
Там изръмжа от болка и политна напред. Стивън се хвърли върху него и нанесе силен удар в носа му. Чу се пращене на счупена кост.
Там вече беше разбрал, че Стивън не е непознат за Раб, защото кучето щеше да ги предупреди за идването му. Ала когато Стивън счупи носа му, гневът го завладя и заглуши всички останали чувства. Вдигна силните си ръце и сключи пръсти около шията на противника си. Стивън разбра веднага, че има насреща си мъж с мечешка сила и че може да разчета само на младостта и сръчността си. Когато успя да се освободи от яката хватка, той отскочи настрана, после изненадващо се втурна напред и заби двата си юмрука в корема на противника. Там изобщо не усети ударите, защото мускулите му бяха сякаш от желязо. Той сграбчи Стивън за раменете, вдигна го високо във въздуха и го удари в най-близкото дърво — веднъж, два пъти. Макар и замаян от страшните удари, Стивън успя да вдигне крака и ги заби с все сила в гърдите на Там. Краката му бяха здрави и Там се принуди да престане.
Само след миг Стивън протегна двете си ръце и стисна китките на противника си. Тази неочаквана атака принуди Там да го пусне. Без да губи време, шотландецът се хвърли напред с разперени пръсти, за да улови противника си за гърлото и да го удуши. Стивън разполагаше само с няколко секунди, за да обмисли отстъплението си. Той скочи високо във въздуха и направи кълбо назад.
Там клекна и го изгледа учудено. Само преди секунда вратът на врага беше под ръцете му, а в следващия миг там нямаше нищо. Преди да успее да мигне, в гърлото му се опря остър нож.
— Не мърдай! — проговори задъхано Стивън. — Или ще ти прережа гърлото!
— Престани! — изкрещя задавено Алисия. — Стивън, пусни го веднага!
— Да го пусна? — попита смаяно мъжът й. — Та той искаше да те убие!
Там се изсмя гърлено и Стивън смръщи вежди.
— Да ме убие! — изфуча Алисия. — Ти си най-големият глупак, когото някога съм срещала. Ако ме заплашваше опасност, Раб щеше отдавна да се е вкопчил в гърлото му. Прибери си ножа, преди да си го наранил.
Стивън я послуша и се усмихна като замаян.
— Проклетото животно лежеше толкова тихо, че изглеждаше като мъртво. — Той потърка тила си. Имаше чувството, че гръбнакът му е счупен поне на две-три места.
— Той е прав, Алисия — намеси се Там. — Направи точно онова, което трябваше. Името ми е Там Макарън — обърна се той към Стивън и му протегна ръка. — Къде си се научил да се биеш така добре?
Стивън се поколеба само миг, после пое ръката на шотландеца и я разтърси здраво. Много му се искаше да просне Алисия на земята и да я напляска, както заслужаваше. Как смееше да го нарича глупак, след като се беше борил аз живота й!
— Стивън Аскот — представи се кратко той и се засмя. — Един от братята ми има същата структура като теб. Открих, че мога да го победя само по един начин. Трябваше да бъда по-бърз от него. Един акробат ме научи на няколко трика и оттогава често съм се спасявал от мечки като теб с бързо преобръщане.
— Вярвам на всяка твоя дума. — Там потърка носа си. — Боя се, че е счупен.
— О, Там! — извика загрижено Алисия и хвърли към Стивън поглед, изпълнен с омраза. — Трябва веднага да отидем в лагера, за да те прегледам!
Там не се помръдна от мястото си.
— Мисля, че първо трябва да попиташ мъжа си дали разрешава. Предполагам, че това е съпругът ти, нали?
В този момент Стивън усети искрена привързаност към шотландеца.
— Вече имам няколко белега, които го доказват.
Там избухна в смях.
— Да вървим в лагера. Надявам се, че ще намерим някое отворено буре бира. Освен това трябва да си поговоря със стражите. Как не са забелязали Алисия да се измъква от лагера! Цял отряд бронирани рицари не би вдигнал такъв шум.
