— Шум! — изсъска вбесено Алисия. — Вие, англичаните, сте…
Там сложи ръка на рамото й, за да я накара да замълчи.
— Твоят мъж те е чул. Това е достатъчно. А сега върви напред и ми стопли вода, за да се измия. Имам чувството, че съм оплескан с кръв чак до ушите. — Той измери Стивън с благосклонен поглед.
— Почеркът ти е чудесен, момко.
Стивън се ухили доволно.
— Ако ме беше треснал само още веднъж в онова проклето дърво, гръбнакът ми щеше да се натроши на парченца.
— Така си и знаех — засмя се Там. — Нямаш достатъчно месо по ребрата. Аз съм по-добре подплатен.
— Пфу! — изръмжа презрително Стивън. — Ако бях дебел като теб, изобщо нямаше да мога да се движа.
Мъжете се засмяха и потеглиха към лагера.
— Стивън! — извика разтревожено Крис, щом стигнаха палатките. — Чухме шума, но мина много време, преди да разберем, че си излязъл от лагера. За Бога, какво е станало с гърба ти? И кой е този мъже теб?
Мъжете наскачаха от постелите си. Пажовете побързаха да запалят факлите.
— Няма за какво да се тревожиш, Крис — усмихна се Стивън. — Изпрати в палатката ми топла вода и отвори буренце с бира. Заповядай, Там!
Там огледа учудено вътрешността на палатката. Стените бяха облечени с бледосиня коприна, подът покрит с ориенталски килими. Той седна предпазливо на резбования дъбов стол.
— Хубав замък имаш — рече замислено той.
— Само пилее парите! — намеси се сърдито Алисия. — Толкова хора гладуват, а той…
— Аз плащам на мъжете, които са направили тази палатка, и мисля, че им давам достатъчно, за да си купуват добра храна — отговори ядосано Стивън.
Там погледна единия, после другия. В нейните очи имаше гняв и враждебност, но в неговите се четеше само търпимост и може би дори любов. Стивън го бе нападнал само защото беше помислил, че жена му е изложена на сериозна опасност.
Донесоха им гореща вода. Двамата се съблякоха до кръста и започнаха да се мият. Алисия прегледа носа на Там и го увери, че не е счупен. Гърбът на Стивън представляваше кървава маса. Кората на дървото беше одрала кожата на много места.
— По-добре се погрижи за мъжа си — подкани я спокойно Там. — Гърбът му е целият в кръв.
Алисия хвърли надменен поглед към Стивън и повика Раб. Двамата излязоха от палатката. Там взе парче чист лен.
— Седни, момче. Аз ще ти измия гърба.
Стивън се подчини с готовност и Там изми внимателно раните.
— Може би трябва да се извиня за поведението на жена си — заговори тихо Стивън.
— Не е нужно. По-скоро аз ще се извиня пред теб, защото спомогнах Алисия да стане това, което е.
Стивън избухна в смях.
— Значи съм имал всички основания да се бия с теб. Как мислиш, дали ще дойде ден, когато Алисия ще започне да гледа на мен като на свой съпруг?
Там изстиска окървавения лен.
— Трудно е да се каже. Тя и Дейви имат много причини да мразят англичаните.
— Кой е Дейви, по дяволите?
— По-големият брат на Алисия.
Стивън се обърна и го погледна смаяно.
— Брат! Алисия има брат и въпреки това е била провъзгласена от баща си за негов наследник?
Там се изкиска и обърна Стивън с гръб към себе си, за да продължи с почистването на раните.
— Ти нямаш представа от живота на шотландците.
— Какво има за разбиране? — попита ядосано Стивън. — Що за човек беше бащата на Алисия?
— По-добре да беше попитал що за човек е брат й Дейви. Той е диво момче и май още от деня на раждането си не е съвсем наред с главата. Иначе е красив, хората го обичат и се подчиняват с готовност на волята му. Ала не пожела да разбере, че геройствата му рядко са от полза за клана.
— Значи Алисия не е сторила нищо, което да навреди на клана? Тя постоянно ми говори за своя клан… и за проклетото си куче.
Там разглеждаше загрижено гърба му.
— Джейми никога не си правеше илюзии относно характера на дъщеря си. Тя има горещ нрав, а и понякога е малко злопаметна. — Той не забеляза погледа, който му хвърли Стивън. — Но, както ти казах, тя обича клана си повече от всичко. Готова е да си пожертва живота за хората си.
— Значи затова е била предпочетена пред брат си?
— Точно така, макар че не беше толкова просто, колкото го представи. Тя сключи споразумение с баща си, че ще се омъжи за човека, който той предпочете. Все пак той й даде възможност да избира между трима млади мъже, които беше назначил за свои помощници — все силни, надеждни момци, които можеха да обуздаят горещия й темперамент. — Там хвърли кърпата в легенчето и седна на дъбовия стол.
— Какво стана с тях? — попита Стивън и облече, ризата си.
— И тримата бяха убити заедно с Джейми.
Стивън не намери какво да отговори. Убийците бяха негови сънародници.
— Алисия беше ли влюбена в някого от тримата? — попита след малко той. — Беше ли направила избора си?
Там не отговори дълго и Стивън вдигна изненадано глава. Шотландецът изглеждаше остарял с години. След малко вдигна глава и направи опит да се усмихне.
— Не съм сигурен, но мисля, че бе избрала един от тримата. Или поне той я привличаше повече от другите. — Той пое дълбоко дъх и погледна Стивън право в очите. — Един от тримата убити беше най- големият ми син.
Стивън не смееше да се помръдне. Двамата се бяха запознали само преди няколко часа и страшният шотландец едва не размаза гърба му. Въпреки това той имаше чувството, че познава този мъж от години. Силната брадичка, широкият нос, тъмните очи и посивелите коси му изглеждаха толкова близки. Сега усети и тъгата на Там за загиналия син и изпита искрено съчувствие.
— Какво стори Дейви? — попита след малко той. — Примири ли се с избирането на сестра си? Отказа ли се от борбата за наследството?
Там се изсекна шумно и погледът му се проясни.
— Няма шотландец, който да действа само с хладния си разум. Когато Джейми провъзгласи Алисия за своя наследница, Дейви заплаши, че ще разцепи клана.
— Заплаши я? И как реагира тя?
Там вдигна ръка и се засмя.
— Алисия твърди, че си глупак, но аз имам съвсем друго впечатление.
Стивън го погледна засегнато. Не можеше да не признае, че е обиден от мнението на Алисия.
— Дейви събра няколко младежи, които го слушаха, и поиска да ги поведе срещу клана — продължи разказа си Там. — Те обаче отказаха да се бият срещу родните си братя. Затова се оттеглиха в планините и до днес живеят в изгнание.
— Ами Алисия?
— Бедничката, тя обожаваше Дейви — въздъхна тежко Там. — Вече ти казах, че момчето умее да печели сърцата на хората. Алисия заяви на баща си, че отказва да приеме наследството, което се пада по право на Дейви. Джейми само се изсмя и я попита дали ще стои настрана и ще гледа как членовете на клана й се бият помежду си.
Стивън кимна замислено.
— Разбирам — промърмори той. — Алисия би направила всичко за доброто на клана си. — В гласа му се усещаше горчив сарказъм.
